Решение № 88 от 24.09.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно административно наказателно дело № 20242000600167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 83д от ЗАНН и е образувано по жалба о т „С.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Х., със собственик и управител К. С. Г., действащ чрез пълномощника адв. Ч. от АКХасково, против решение №152 от 12.06.2024г., постановено по НАХД № 416/2024 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 67737, 60 лева, представляваща имуществената облага, с която последното би се обогатило в резултат на извършено от управителя и представляващ К. Г. престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК. В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост и допуснати при постановяването му нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се неустановеност на размера на облагата, която юридическото лице би получило в резултат на престъплението по чл.172б, ал.2 от НК. Изтъква се, че съдът не е отчел съществуващата разлика между стойността на инкриминираната стока и обогатяване, което е размера на чистата печалба. Сочи се, че размера на санкцията не е съобразен с финансовото състояние на дружеството жалбоподател, което от 2019г. е прекратило дейност. Молят за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено искането на РП за налагане на имуществена санкция на търговското дружество. Претендират се разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция юридическото лице „С.“ ЕООД, редовно уведомено чрез управителя, се представлява от адв. Ч., 1 който поддържа жалбата на заявените основания.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище за допустимост на жалбата, като по същество намира същата за неоснователна. Счита, че преценката на съда относно наличието на всички материалноправни предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на „С.“ ЕООД, е правилна. Изтъква, че като управител и собственик на търговското дружество към датата на осъществяване на престъпното деяние - 07.08.2017г., К. Г. е бил овластен да взема решения от името на юридическото лице и е представлявал същото, и в този смисъл има качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН. В случая престъплението по чл.172б от НК е извършено от управителя на дружеството.

Позовавайки се на механизма на осъществяване на престъплението по чл.

172б от НК /попадащо сред визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН/, за което е осъден управителят Г., прокурорът аргументира правилност на изводите на първата инстанция относно съществуващата възможност юридическото лице да се обогати от престъпната дейност с получаване на облага с имуществен характер, стойностното изражение на която сочи, че е съответно на имитационна стойност на внесените стоки – 67737,60 лв. В тази връзка намира, че отхвърляйки претенцията за съобразяване на чистата печалба на дружеството при продажба на стоките, съдът се е съобразил с регламента в Параграф 1, т. 3, б. "а" от допълнителните разпоредби на ЗАНН, поради което и не е налице основание за отмяна или изменяване на постановения от него акт. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – пълномощник на санкционираното юридическо лице „С.“ ЕООД

- гр.Хасково, в предвидения в чл. 83д, ал.1 от ЗАНН 14-дневен преклузивен срок за атакуване на съдебното решение, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В рамките на развилото се пред първоинстанционния съд производство по реда на чл. 83б и сл. от ЗАНН, съдебният състав е положил необходимите усилия да събере относимите и значими за правилното решаване на делото доказателства, и след анализ на същите е достигнал до обосновани изводи по фактите, очертани в чл. 83г, ал.6, т.1 - 4 от ЗАНН.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Данните от приложената по делото справка от Търговския регистър сочат, че еднолично дружество с ограничена отговорност „..“ ЕООД, ЕИК: ..., е вписано в търговския регистър, със седалище и адрес на управление: гр. Х..

Дружеството е с предмет на дейност: извършване на търговска дейност, включително търговия на едро с хранителни продукти (зърнени култури, ядки, плодове и зеленчуци, месо и месни продукти, захар и захарни изделия, сладкарски изделия, тестени изделия). Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ към инкриминираната дата и към настоящия момент е К. С. Г., ЕГН **********. Установява се също, че от датата на учредяване на дружеството до момента Г. е единственото лице, което може да формира волята на посочения търговец в качеството му на ЮЛ.

2

Дружеството „С.“ ЕООД извършвало търговска дейност на територията на Р България и внос на захарни изделия, предимно от Китайска народна република. След договаряне с представител на „SHANTOU DESUN FOODS CO LTD“/Шантоу десън фоодс ко ЛТД/, H P Китай, и водена кореспонденция с продавача, К. Г. решил да закупи сладки изделия. Той договорил и закупил 196 кашона плодови гумени бонбони, които платил по банков път на 09.06.2017 г.

На 07.08.2017 г., в гр. Бургас, на Пристанище Бургас с контейнер пристигнали процесните бонбони. На 10.08.2017г. стоката била декларирана от дружеството „..“ ЕООД за режим за допускане за свободно обръщение, в позиция №2 от митническата декларация. На 11.08.2017г. митническите служители Д.С. и И.П. извършили проверка на стоката и констатирали, че на опаковките на бонбоните е поставено фигуративно изображение, за което знаели, че е обект на закрила на авторско право на марката „Hello Kitty“. Тази констатация била проверена след проверка чрез електронната система „Copis“, в която били въведени данни за защитени търговски марки на територията на ЕС. Стоката била задържана и било отправено запитване както до вносителя, така и до представителя на марката „Hello Kitty“ – адв. Фани Божинова от адв. колегия София. От “Sanrio Company Ltd“ - притежател на изключителното право на марката „Hello Kitty“ /“Хелоу Кити“/, с адрес по регистрация в гр.

Токио, Япония/ Tokyo, Japan/ бил получен отговор, че не е разрешавал на „..“ ЕООД да използва в търговската си дейност защитената марка, нито е сключван лицензионен или друг вид договор.

За случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени процесуално-следствени действия за събиране на относими доказателства. Били разпитани свидетелите Б.,П.,К.,С.,Ч.,К.,Д.,К., С.,Д.,М.,У..

Г. бил привлечен в качеството на обвиняем и дал обяснения. Бил извършен оглед на веществени доказателства. Била извършена съдебномаркова експертиза, като било установено сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки и идентичност на самите доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Сходството се дължало на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците, и можело да доведе до объркване на потребителя. В хода на досъдебното и съдебното производство били извършени оценъчни експертизи, като била определена стойността на процесните имитиращи стоки - 56 448 пакета бонбони – 67737,60лв. Стойността на същото количество оригинални бонбони „Hello Kitty“ възлизала на 84107,52 лв.

В Бургаския районен съд бил внесен обвинителен акт, като с присъда №25/22.02.2024г. по НОХД №316/22г., влязла в сила на 09.03.2024г., К. Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК и наказан при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК с „пробация“.

След влизане в сила на присъдата, с предложение, внесено в ОС-Бургас на 26.03.2024г., РП-Бургас е инициирала производство за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83а, ал.1 от ЗАНН на юридическото лице „..“ ЕООД, ЕИК: ..., в размер на 67737,60 лева, представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат 3 на извършеното от управителя К. Г. престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

Правилно ОС-Бургас е заключил, че изложената фактическа обстановка, която страните не спорят пред настоящата инстанция, се установява от приложените към прокурорското предложение по чл.83б ал.1 от ЗАНН писмени доказателства - заверени преписи на присъда за решаване на НОХД №316/22г., разпити на свидетели по ДП №251 ЗМ-367/2017г. по описа на ОД на МВР-Бургас; съдебномаркова експертиза; съдебноикономическа експертиза; справка от Търговския регистър и др. - всички материали надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по настоящото дело.

Изхождайки от горните фактически констатации, въззивният съд намери за правилна преценката на ОС-Бургас, че предложението на Районна прокуратура – Бургас за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „..“ ЕООД, ЕИК: ..., е допустимо като подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б, ал. 2 и 3 от ЗАНН.

След самостоятелно изследване на обстоятелствата от кръга, очертан в чл. 83г, ал. 6, т. 1 – т. 4 от ЗАНН, въззивният съд възприе за законосъобразни изводите на ОС-Бургас относно наличие на кумулативно изискуемите предпоставки, уредени в чл. 83а, ал.1 от ЗАНН, за налагане на имуществена санкция на същото юридическо лице .

В разглеждания казус наказателното производство е приключило с влязла в сила осъдителна присъда, с която К. Г., в качеството му на управител на дружеството, бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

Въведеният в нормата на чл. 83а ал.1 от ЗАНН фактически състав на безвиновна обективна отговорност на юридическите лица, е във връзка с установена престъпна дейност на лицата, посочени в т.1-4 от същия текст, проявена в обективните и субективни измерения на изброените състави от НК. В този смисъл преценката за наличие на законово основание за налагане имуществена санкция на юридическо лице във всички случаи е обусловена от предхождаща оценка на фактите, относими към престъпното деяние, довело до обогатяване или възможност за обогатяване на юридическото лице. В разглеждания случай представителят на държавното обвинение е направил предложение за санкциониране на „..“ ЕООД, за което дружество се твърди, че би могло да се обогати вследствие извършеното от управителя престъпление по чл. 172б ал.1 от НК. Фактическите данни за извършено престъпление обвинителят е извел на база влязлата в сила присъда за решаване на делото. С влизането в сила на присъдата по НОХД № 316/2022г. на РС-Бургас, на основание чл. 413, ал. 2 от НПК същата се ползва с материална законна сила относно извършеното деяние, вината на осъдения К. Г. и наказуемостта. С факта на установяване на деянието по чл. 172б, ал.1 от НК и вината на Г. като управител, лице което формира волята на дружеството, възниква и последицата на чл. 83а от ЗАНН.

Престъпният състав, по който е квалифицирана деятелността на Г. – чл.

172б, ал.1 от НК, е сред включените такива в кръга престъпления по чл. 83а ал.1 от ЗАНН, извършването на които от някое от лицата, посочени в ал.1 т.1-4 на чл.83а от ЗАНН води до ангажиране на отговорността на юридическото 4 лице. Горното обуславя и наличието на връзка между осъденото лице К. Г. като извършител на престъпното деяние и юридическото лице – „..“ ЕООД, както и наличието на връзка между самото деяние и облагата, която е могла да настъпи за същото това юридическо лице – обстоятелства, посочени в чл.83г, ал.6, т.2 и т.3 от ЗАНН.