Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 20 от 19.02.2020, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Наказателно от частен характер дело 228/2019
Вид
Присъда № 20
Подписан
19.02.2020
В сила
15.10.2020
Състав
ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс

П Р И С Ъ Д А

№ 20

/19.02.2020 година град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Втори наказателен състав на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

Районен съдия :Даниела Николова секретар:Елена Драганова прокурор: като разгледа докладваното от съдията

НЧХД № 228 по описа за 2019 година

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.И.М., родена на *** г. в гр. Хасково, българка, българска гражданка, живуща ***, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН- ********** за НЕВИННА в това, че на 13.02.2019 г.в град Хасково нанесла публична обида на М.Д.С. , ЕГН:********** ***,като казала нещо унизително за честта и достойноството й /“глупав учител …,че публично е унижила детето й,въпреки че била предупредена от класната на дъщеря й…накарала я да обясни пред всички деца защо не взема участие в часа..“, като обидата е разпространена по друг начин - чрез публикация в личен профил на Д.И.М. в интернет - социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК , поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение .

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.И.М.,със снета по –горе самоличност за НЕВИННА в това ,че на 13.02.2019г. в град Хасково нанесла обида на М.Д.С. , ЕГН:********** *** , в нейно присъствие , като по телефона казала нещо унизително за честта и достойноството й /“глупав учител … който вместо да си гледа работата постоянно съм унижавала детето й публично …,правела съм се на важна…,защо следващият път не свалиш гащите на Мирослава да видят всички

,че е в месечен цикъл …“ /– престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от частната тъжителка

Мариана Д.С., ЕГН ********** *** против подсъдимата Д.И.М.,ЕГН- ********** *** граждански искове за сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото,както и за сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал.

1, т. 1 и т. 2, вр. чл.

146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното изплащане и направените разноски по делото като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК частната тъжителка Мариана Д.С., ЕГН-********** *** да заплати на подсъдимата Д.И.М.,ЕГН- ********** *** направените по делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение .

Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Съдия:

МОТИВИ към присъда №20 от 19.02.2020 г., по

НЧХД

№228/2019 г. по описа на РС – Хасково

Против подсъдимата Д.И.М.,със снета по делото самоличност са повдигнати обвинения за това, че на

13.02.2019 г.в град Хасково нанесла публична обида на М.Д.С. , ЕГН:********** ***,като казала нещо унизително за честта и достойноството й /“глупав учител …,че публично е унижила детето й,въпреки че била предупредена от класната на дъщеря й…накарала я да обясни пред всички деца защо не взема участие в часа..“, като обидата е разпространена по друг начин - чрез публикация в личен профил на Д.И.М. в интернет - социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК . както и затова ,че на 13.02.2019г. в град Хасково нанесла обида на М.Д.С. , ЕГН:********** *** , в нейно присъствие , като по телефона казала нещо унизително за честта и достойноството й /“глупав учител … който вместо да си гледа работата постоянно съм унижавала детето й публично …,правела съм се на важна…,защо следващият път не свалиш гащите на Мирослава да видят всички

,че е в месечен цикъл …“ /– престъпление по чл.146 ал.1 от НК.

Подсъдимата не се признава за виновна в извършване на престъпленията

,за които е предадена на съд,като се възползва от правото си даде обяснения в хода на съдебното следствие . В последната си дума моли да бъде оправдана.

В тази връзка защитникът на подсъдимата адв.И.И. счита, че описаните в частната тъжба деяния са несъставомерни

,както от обективна,така и от субективна страна, поради което пледира подзащитната му да бъде оправдана. Пледира за отхвърляне на предявените граждански искове като неоснователни.

В съдебното производство са приети за съвместно разглеждане граждански искове против подсъдимата за сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди,както и за сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите и направените разноски по делото.

Частната тъжителка е конституирана като граждански ищец в процеса.

Повереникът на частния тъжител адв.А.П. счита за доказани от обективна и субективна страна извършените от подсъдимата две престъпления, поради което моли да бъде признат за виновен като му се наложи съответното за извършеното престъпление наказание.Предявените граждански искове счита за доказани по основание и размер и като такива моли да бъдат уважени изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на защитата и частното обвинение , прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д.М. от няколко години и към месец февруари 2019 година изпълнявала длъжността „връзки с обществеността “ в Община Хасково.Имала дъщеря Мирослава М. , ученичка в 7-ми клас на ОУ“Христо Смирненски“,гр.Хасково през учебната 2018г.-2019г.На 13.02.2019 г. подсъдимата се обадила по телефона на класната ръководителка на дъщеря си

,с молба тя да бъде освободена от часа по физическо, тъй като била неразположена.

Към инкриминирания период частната тъжителка Мариана Д.С. работела като учител по физическо възпитание и спорт/ по заместване до завръщане на титуляра/ в ОУ“Христо Смирненски“,гр.Хасково. Съвместо със св.А.Г.Т. също учител по физическо възпитание провеждали едновременно часовете по физическо за два от 7-те класове във физкултурния салон на училището. Преди започване на часа дъщерята на подсъдимата поискала от св.Т. да бъде освободена от участие, като не посочила причина затова ,нито представила извинителна бележка от личен лекар или родител.Въпреки това св.Т. я освободила от участие ,като ученичката останала да наблюдава часа от втория етаж на салона.След приключване на учебните занятия за деня, подсъдимата взела дъщеря си от училище ,заедно със своя колежка и приятелка св.А.П.Д..Според изнесеното от св.Д. и подсъдимата, детето било разстроено и плачело , понеже било в месечен цикъл ,а трябвало да обяснява пред учителката и съучениците си , защо не може да участва в часа по физическо. Според дадените обяснения, подсъдимата решила да разговаря с госпожата по физическо/чиито имена не знаела,защото не я познавала/ и да разбере начина,по който следва да бъде извинено отсъствието на дъщеря й от часовете по физическо . Успяла да намери телефона на частната тъжителка,обадила й се ,като разговорът протекъл „на висок тон“. Според подсъдимата, частната тъжителка обяснила по телефона :“ как детето й е „тюфлек“ , че децата нямали физическа култура и я лъжели“. Също така заплашвала , че ще вземе да изпитва,и че нямало нормативи ,на което подсъдимата отговорила, че е нейно право като учител да стори това ,както и че няма претенции за оценка,а само знае какво трябва да направя за следващия път, за да не участва детето й в часа по физическо. Според обясненията на подсъдимата по време на целия телефонен разговор тъжителката С. крещяла и викала, след което затворила телефона.

След проведения телефонен разговор подсъдимата решила да коментира случилото се на личната си страница в социалната мрежа „Фейсбук“, видима и достъпна само за приятели.

Така на 13.02.2019 г. вечерта на личния си профил в социалната мрежа "Фейсбук" подсъдимата Д.М. публикувала текст със следното съдържание: "Не съм запозната в детайли със Стратегията на детето ,но дали има в тази стратегия текст за защита на детето от глупави „учители“?

Не знам как да определя днешното унижение спрямо почти 14 годишно момиче:класната е предупредена от мен ,че детето няма да участва в часа по физическо, заради болезнен цикъл ,тя е коректна вероятно е предала на госпожата по физическо за неразположението на детето .То се е извинило на едната госпожа по физическо /те са две защото часовете са за два класа едновременно/но другата е настояла пред децата от двата класа да обясни точно защо няма да участва в часа.Сигурно съм си изпуснала нервите ,но и предложих следващия път просто да и свали гащите ,за да е пълно унижението .Нямам думи !!!До кога „госпожи“ ще си четкат самочувствието ,като унижават децата и така им доказват ,че те учителите са по –важни от тях?Уважението не се печели с унижение“.

Процесната публикация станала достояние на св.А.Т. ,от която частната тъжителка разбрала за нейното съществуване и съдържание. На следващият ден частната тъжителка била демотивирана и притеснена ,като пред св.Т. казала: „Как е възможно да се обаждат родители за такива неща, за неслучили се неща?“Без да предаде конкретно му съдържание, частната тъжителка споделила със св.Т. за проведения телефонен разговор с подсъдимата ,при който последната я обвинила , че унижила детето пред два класа , което не било вярно. Със случая бил запознат и директорът на училището св.Венелин Т.. Последният не се интересувал от свободното интернет пространство и лично не се запознал със съдържанието на публикацията .За нейното съдържание разбрал от тъжителката С., разговарял и със св.А.Т., като и двете изложили една и съща версия за станалото в часа по физкултура .Св.Т. провел разговор и с ученичката Мирослава,която единствено заявила ,че е притеснена от държанието на учителката ,след което се разплакало.

В показанията си св. А. Стайков Д.

/ колега на подсъдимата/ също потвърждава за проведен по инициатива на подсъдимата телефонен разговор между нея и учителката по физическо на дъщеря й ,чието съдържание обаче не му било преразказано от подсъдимата .Прочел и въпросната публикация в личния профил на подсъдимата в социалната мрежа „Фейсбук“ и коментарите под нея ,като според него не ставало ясно коя е личността на учителя и в нея нямало употребени обидни думи.

Вещото лице от назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експретиза ,след предоставения му достъп от страна на подсъдимата до личния й профил в социалната мрежа „Фейсбук“ е възпроизвело съдържанието на публикациите от 13.02.2019г. като първата от тях отразява изявление на Д.И. в смисъла на инкриминираната. В тази връзка, при изследване на публикацииите от горната дата експерта заключава , че има изтрити публикации и коментари преди да получи достъп до страницата на подсъдимата.

Изложената фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимата ,показанията на разпитаните свидетели А. Г.Т. ,А.П.Д.,В. Кирилов Т. и А. Стайков Д. ,заключенията на назначената съдебно техническа експретиза и писменните материали, приобщени към доказателствата по делото по реда на НПК .

В доказателствената съвкупност няма противоречие относно факта, че на инкриминираната дата 13.02.2019г. в регистрирания от подсъдимата Д.И. М. личен профил в социалната мрежа

"Фейсбук" е била налична публикация с инкриминираните от частния тъжител изрази . Съдържанието и времето на публикацията се установява по безспорен начин от приложените по делото, като писмени доказателства- разпечатки на хартиен носител на публикации от личния профил на подсъдимата и констатациите на допълнителната експертиза. Пряка доказателствена информация за процесната публикация дават и свидетелите А.Т. ,А.Д. и А.Д.

, които по време на разпита си пред първоинстанционния съд потвърждават обстоятелството, че в регистриран профил във "Фейсбук" на подсъдимата са се появили постове , с процесното съдържание. На обсъжданите свидетелски показания съдът се довери като намира, че същите доколкото изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица, представляват достоверно отражение на действително случилите се събития.В подкрепа на фактологията на събитията настоящата инстанция кредитира и обясненията на подсъдимата, като няма причина да се приеме, че отразените в тях обстоятелства са недостоверни и неотговарящи на обективната действителност.