Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1483 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2883/2024
Вид
Решение № 1483
Подписан
16.12.2024
В сила
07.01.2025
Състав
Христо Милков Минев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 1, т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 9, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110202883 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на "Амбулатория – Медицински център за специализирана медицинска помощ – Очна клиника Света Петка“ АД ЕИК 103864321 със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Одесос“ ул.“Неофит Бозвели“ №13 ет.6 ап.26 подадена чрез адв.Н. С. – процесуален представител на дружеството по делото, против НП 92-02-21/07.06.2024г. на Зам.Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на ЮЛ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00лв. за нарушаване разпоредбата на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр. § 9, ал.

2 от ПЗР на ЗМИП.

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е необосновано, незаконосъобразно и несъответства на целите на закона, а наложената имуществена санкция е несправедлива. Заявява, че оспорва констатациите по акта и моли НП да бъде отменено. По същество процес. представител на въззивното дружество сочи, че макар и със закъснение заявление е било подадено и то преди издаване на НП, и че ако и да има извършено нарушение то попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН. Не отправя искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител.

1

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.04.2024 год. Главен специалист в Службата по регистрация Варна към Агенцията по вписванията съставил срещу въззивното дружество АУАН № 92-02-21 в който Д. Хр.В. посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на същия закон .

Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено за това лице от представляващия дружеството, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 07.06.2024 год., въз основа акта, Зам.Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията издал атакуваното НП. В него АНО приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр.

§ 9, ал. 2 от ПЗР на същия закон тъй като не е заявило за вписване в ТР в срок до 31.05.2019год. действителния собственик на дружеството и на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица. В същото време обаче съдът констатира, че НП е издадено в нарушение на материалния закон тъй като е издадено при наличие на изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване. Доколкото в ЗАНН няма конкретна уредба, то по отношение на института на давността, е 2 приложим режима на НК, уреден в чл. 80 и 81. В горната насока са и задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. За да се формира института на абсолютната давност обаче следва да намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Ето защо независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК . Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание "глоба", както е в настоящия, възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието. Към настоящият момент този срок е изтекъл – нарушението е извършено на 01.06.2019год. (така е посочено в НП) съответно абсолютния давностен срок е изтекъл на 01.12.2023год., поради което административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е била погасена по давност още към момента на съставяне на АУАН.

Горното налага извод за незаконосъобразност на атакуваното НП като издадено в нарушение на материалния закон, съответно до неговата отмяна.

Отделно от изложеното и само за пълнота на изложението, съдът намира, за основателно и направеното възражение във въззивната жалба за наличието на условията и факторите, които определят нарушението като маловажен случай. Липсват настъпили вредни последици за когото и да било и непосредствено след узнаване за нарушението, представляващия процесното дружество е изпълнил задълженията си и е декларирал необходимите данни свързани с личността на управляващия и представляващ.

По разноските.

С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на отмяна) съдът намира, че са налице основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на въззивника, но доколкото по делото не са представени доказателства за размера на заплатеното възнаграждение, а е приложено само адвокатско пълномощно, съдът намира, че към настоящия момент не следва да се произнася по разноските.

3

Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/07.06.2024год. на Зам. Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с което на " Амбулатория – Медицински център за специализирана медицинска помощ – Очна клиника Света Петка“ АД ЕИК 103864321 със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Одесос“ ул.“Неофит Бозвели“ №13 ет.6 ап.26, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00лв. за нарушаване разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4