Решение № 331 от 05.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Смолян, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100646 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Д. Н. Р. от гр. Смолян е предявил срещу Областна дирекция на МВР – Смолян, представлявана от КАП, обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 322,75 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 228 часа нощен труд в периода 01.07.2019 – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 316,29 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 до 06.07.2022 г.;

- иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и изр.второ ЗМВР в размер на 348,60 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/ за заплащане на левовата равностойност на неосигурената безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер и левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд, за периода 01.07.2019 – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2022 г. до окончателното заплащане на възнаграждението;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху двете главници за храна и напитки в размер на 84,40 лв., начислена за периода 01.08.2019 – 06.07.2022 г..

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността мл.инспектор - полицай в група Охрана на обществения ред при ***, а след 15.09.2021 г. в РУ - Смолян при сумарно отчитане на работното време, на смени с продължителност 12 часа. За времето от 01.07.2019 до 30.06.2022 г. е положил общо 1 600 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1 828 часа 1 дневен труд. Нощният труд не е преизчислен в дневен от работодателя. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 228 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Твърди, че е приложимо решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване от РС – Луковин, във вр. с чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета, налагащо в случай на разлика в третирането в националното законодателство в областта на нощния труд при различни категории работници, съдът да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да достигне разрешение, съответстващо с преследватната от нея цел. Въз основа на това решение счита, че новата ал. 4 от чл. 187 ЗМВР е в противоречие с това тълкуване и следва държавните служители да бъдат еднакво третирани с останалите лица, работещи по трудови правоотношения.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положения нощен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда.

Освен това счита, че в периода 01.07.2019 – 30.06.2022 г. не са му предоставени безплатна храна за специфичните условия на труд под +10 градуса по Целзий и над +30 градуса по Целзий и ободряващи напитки за работа през нощта от 22,00 до 06,00 часа, нито пък дължимите такива храни и напитки са му били заплатени.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с 2 коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди, че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1.

Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд.

Счита за недоказани исковете за претендиране на левовата равностойност на неосигурена предпазна храна и ободряващи напитки, тъй като е недопустимо заплащането на тяхната левова равностойност, а освен това в периода 01.08.2020 – 30.06.2022 г. е получавал левовата равностойност на дължимите предпазна храна и ободряващи напитки.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** в поддържа предявените искове с допуснатите изменения и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения и да бъдат присъдени разноските по представения списък.

Ответникът се представлява от гл. юр. ****, който моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в отговора на исковата молба и в писмената защита.

Претендира за разноските по представения списък.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността *** в група ООР в РУ - Смолян при ОДМВР – Смолян.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.07.2019 – 30.06.2022 г. е положил нощен труд общо 1 752 часа, които са заплатени, без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на часовете нощен труд в дневен по реда на чл. 9, ал.

НСОРЗ се получават 2 003 часа. Разликата от 251 часа отработен нощен труд на стойност 2 322,75 лв. не е заплатена на ищеца. Дължимата лихва, начислена по тримесечни период, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 30.06.2022 г. е опредЕ. в размер на 316,29 лв. В периода 01.07.2019 – 31.07.2020 г. ищецът е положил 85 смени труд при среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 306 лв. Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурената храна за положен труд при специфични условия се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Лихвата върху тази равностойност е в размер на 74,02 лв., начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се дължи храната да 30.06.2022 г.. Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за периода 01.07.2019 – 30.06.2022 г. е 131,40 лв., а лихвата по тримесечия е 19,73 лв.

Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 – 6:00 часа се заплаща с трудовото възнаграждение 3 за месеца, за който е положен. В съдебно заседание вещото лице допълва, че стойността на ободряващите напитки е изплатена ведно с тази на безплатната храна след 01.08.2020 г., поради което за периода 01.07.2019 – 31.07.2020 г. левовата равностойност на ободряващите напитка възлиза на 42,60 лв., а лихвите върху тази сума са в размер на 10,38 лв. Така сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и напитки до 01.08.2020 г. възлиза на 348,60 лв., а сборът от лихвите е 84,40 лв..

Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са 4 обективно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 322,75 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 228 часа нощен труд в периода 01.07.2019 – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;

Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 316,29 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 до 06.07.2022 г.;

Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и изр.второ ЗМВР в размер на 348,60 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/ за заплащане на левовата равностойност на неосигурената безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер и левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд, за периода 01.07.2019 – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2022 г. до окончателното заплащане на възнаграждението;

Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху двете главници за храна и напитки в размер на 84,40 лв., начислена за периода 01.08.2019 – 06.07.2022 г..

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 251 часа между нощните и дневните часове, след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 2 322,75 лв..