Решение № 66 от 22.02.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Шумен, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С.а като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20223630202242 по описа за 2022 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0869-002620/16.10.2022год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя М. С. е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 100/сто/ лева и на осн. чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева . Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание не се явява лично, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.Русева, който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, както и да и се присъдят разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е частично основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 220869-002620/16.10.2022год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен 1 на основание чл..177 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 100/сто/ лева , за това, че“управлява ППС без да е правоспособен водач“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.150 от ЗДП и, на осн. чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева за това, че“водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице , което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.102 ал.1 т.1 от ЗДП. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA№ 790114/16.10.2022г.., в който е отбелязано, че на 16.10.2022г. в 15.15 часа в с.Ивански на ул.“Батак“ срещу номер 6 в посока ул.“Стоян Пенчев“ в качеството си на собственик на л.а. „Санг Йонг“ с рег.№ ВТ4182АХ/Украйна/, непълнолетния му син М. С., роден на 14.02.2008г управлява МПС без да притежава СУМПС и предоставя управлението на МПС на неправоспособен водач - М. С., роден на 14.02.2008г .Акта за установяване на административно нарушение е съставен на 16.10.2022г. по реда на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като жалбоподателя, като чужденец на когото е предоставена временна закрила има само настоящ адрес в Република България , а не постоянен такъв , каквито изисквания са заложени в горецитираната разпоредба. В тази връзка, наказателното постановление е издадено също на 16.10.2022г. и съответно на същия ден е връчено на жалбоподателя. В тази връзка, съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че на последния не му е дадена възможност да депозира писмени възражения в изискуемия законов срок, както и че АУАН и НП са издадени в един същи ден, тъй като съдът приема , че жалбоподателя, въпреки, че е бежанец от страна, в която се води война и му е предоставена временна закрила и съответно има настоящ адрес в с.Ивански-***/в непосредствена близост са установени процесните нарушения/, няма постоянен адрес в Република България и формално в конкретната хипотеза са спазени изискванията на чл.44 ал.4 и чл.52 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание, актосъставителят С. С. и свид.Л. С., изтъкнаха, че са изпълнявали служебните задължения в с.Ивански, когато забелязали, че по нива са движи автомобил с украински регистрационни номера, управляван от водач, видимо ненавършил 18 години и съответно го последвали, като в момента , когато автомобила излязъл на път отворен за обществено ползване , те го спрели и установили, че автомобила се управлява от непълнолетно лице, чиито баща стои на предната дясна седалка, който им обяснил, че учи сина си да кара автомобил. В съдебно заседание, беше разпитан и свид.Б.И., който заяви , че жалбоподателя М. С. му е съсед в с.Ивански, както и че къщата която обитава се намира в края на селото до паркинг, но който е с изронена асфалтова настилка, непосредствено до нивите, както и че действително е видял, че синът на жалбоподателя е управлявал колата по нивата. Въз основа на тези доказателства, актосъставителя С. и административнонаказавщия орган са възприели, че с горното, жалбоподателя е осъществил две административни нарушения, а именно , че управлява ППС без да е правоспособен водач и като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице е допуснал или предоставил 2 управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят С. е извършил визираното само пункт 2 от акта и НП нарушение , тъй като по несъмнен начин е установено, че жалбоподателя С. е предоставил за управление собствения си автомобил на непълнолетния си син, за да го учи да шофира и макар , че основно това е ставало на нива в близост до с.Ивански, формално автомобила се е движил и по път отворен за обществено ползване какъвто, според приложените по делото извадка от кадастрална карта и скици се явява асфалтираното уширение на ул.“Батак“, което в миналото се е използвал за паркинг за гости на вече несъществуващ музей. Съдът, счита, че жалбоподателя е действал в дисонанс с изискванията на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДП, който му забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач., поради което и правилно е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност на на осн. чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП, като му е наложена глоба в минималния предвиден размер от 100 лева Въпреки, че в процесния случай, обществената опасност на извършеното от жалбоподателя е изключително ниска , с оглед обстоятелството, че автомобила е управляван в непосредствена близост до дома му на пътен участък, наподобяващ намиращата се в близост нива , по силата на изричната законова разпоредба на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията на ЗДвП не може да се прилага чл.28 от ЗАНН. Съдът, счита, че въпреки , че жалбоподателя е украински гражданин и не владее в пълна степен български език, липсата на оторизиран превод , както на съставения АУАН, така и на издаденото наказателно постановление не представлява съществено нарушение в хода на административнонаказателното производство, с оглед обстоятелството, че самият той и двама от разпитаните в съдебно заседание свидетели /М. и И./ са разговаряли помежду си на руски език и в пълна степен е разбрал какво точно административно нарушение е извършил.

Същевременно обаче, съдът счита, че жалбоподателя в конкретната хипотеза не е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДП , поради следното: съгласно посочената разпоредба, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като в атакуваното наказателно постановление е отбелязано, че жалбоподателя е управлявал ППС без да е правоспособен водач, обстоятелство, което категорично не е установявано .

Очевидно жалбоподателя е наказан за това, че непълнолетния му син е управлявал л.а. „Санг Йонг“ в периферията на с.Ивански , тъй като съгласно чл.26 ал.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Само, че това обстоятелство въобще не е описано, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

Въобще не е посочено, че жалбоподателят се наказва в качеството му на родител на 3 непълнолетно лице и не е направена препратка към чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя, понеже той не може да разбере в какво качество в крайна сметка е бил наказан. Този факт означава, че наказателното постановление в тази му част е издадено в пълен дисонанс с императивните изисквания на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което и съдът намира, че наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган и на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН /в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че жалбоподателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева . Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая , се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган в размер на 100 лева, тъй като са проведени две съдебни заседания . Според нормата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. Според чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК заплатените от ищеца разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.3 на чл.78 от ГПК – ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид изхода на делото – потвърждаване в едната му част и отмяна в другата, разноските следва да бъдат определени съразмерно и за двете страни.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0869-002620/16.10.2022год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен , в частта му с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП на М. С. ЛНЧ*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 22-0869-002620/16.10.2022год. на

Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен , в частта му с която на 4 основание чл.53 от ЗАНН и на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП на М. С. ЛНЧ*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева ОСЪЖДА М. С. ЛНЧ*** да заплати на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет / лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на М. С. ЛНЧ*** сумата от сто /сто / лева , представляваща направените от последния разноски .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5