Решение № 7143 от 25.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7143 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100506644 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №19944/04.12.2023г., постановено по гр.д. №67162/2022г. по описа на СРС, 138 състав, е отхвърлен предявеният от Л. С. И. срещу Г. В. М. иск за делба на следния недвижим имот – апартамент №92, находящ се в жилищна сграда – блок №29, вх.Д, на VII етаж, построен върху държавна земя, комплекс „Надежда“ II част в гр. София, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ 88,02 кв.м., с прилежащите – избено помещение №15, 0,796%идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: стълбище, С.Х.Х., П.Ц.П., ул. „Република“, на избеното помещение: коридор, Д.И Т.Т., М. и М.М., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-48/12.10.2011г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ж.к. „********, находящ се на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, 1 посочена в документа площ: 88,02 кв.м., прилежащи части: мазе 15 и 0,796% ид.м. от общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж

***,

***, под обекта

***, над обекта ***, стар идентификатор

***. С решението е признато, че представеният по делото документ – саморъчно завещание от 20.01.1999г. със завещател Ж. С. М.а е неистински – неавтентичен (не носи подписа на лицето, сочено като негов автор) и същият е изключен от доказателствата по делото.

Подадена е въззивна жалба от ищцата Л. С. И., чрез пълномощника адв. А.

Т., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно първоинстанционния съд определил наследствените дялове на съсобствениците на недвижимия имот, предмет на делото. Било установено, че ищцата и Ж. С. М.а са сестри, от което произтичало и твърдяното наследяване. Ж. С. М.а имала син О.К.Б., който е починал преди баща си К.Б.П., който е починал през 2015г., като е направил отказ от наследство. Другият му син Б.К. П. също е направил отказ от наследство. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде допусната делба на имота и да бъдат определени квотите на съсобствениците.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. В.

М., чрез пълномощниците адв. М. Д. и адв. П.Д., с която жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че жалбата е немотивирана, тъй като в нея не се съдържат конкретни аргументи, които да навеждат за порочност на обжалвания съдебен акт. Посочва, че единствени наследници по закон на Ж. С. М.а са били нейният съпруг, ответник в настоящото производство, и синът от друга връзка О.К.Б.. Ищцата била изключена от кръга на наследниците на сестра си, призовани да наследяват, с оглед принципа на чл.8, ал.4 от ЗН и доколкото се явява наследник от по-далечна степен. Невярно било твърдението, че К.Б.П. е направил отказ от наследството на починалия си син О.Б.К.. Такъв бил направен единствено от Б.К. П.. По делото нямало доказателства кой се явява наследник на К.Б.П., но въззивницата не твърдяла и не се установявало същата да имала каквато и да било родствена връзка с него.

Наследствените квоти правилно били определени от първоинстанционния съд, в съответствие с установената практика на ВКС, според която в случаите, когато срещу отстъпеното в обезщетение жилище следва да се доплати разлика в цената, 2 както е в случая, и това стане по време на брака, съответната на тази част разлика от собствеността на жилището се включва в съпружеската имуществена общност, макар жилището да е придобито срещу индивидуален имот на единия съпруг. За ответницата не произтекло никакво право на наследяване, а заявените от нея твърдения във въззивната жалба били неправилни и недоказани. При условията на евентуалност поддържа направеното възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесния апартамент.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ответника Г. В. М., чрез пълномощниците адв. М. Д. и адв. П.Д., срещу решението в частта, с която е признато, че представеният по делото документ – саморъчно завещание от 20.01.1999г. със завещател Ж. С. М.а е неистински – неавтентичен (не носи подписа на лицето, сочено като негов автор) и същият е изключен от доказателствата по делото. Счита, че решението е неправилно, тъй като в заключението на съдебно-почерковата експертиза не се съдържали категорични данни, че подписът, положен в саморъчното завещание, не е бил изпълнен от Ж.

М.а. В съдебно заседание вещото лице заявило, че не може да даде категорично становище, тъй като липсва годен сравнителен материал, въз основа на който да изготви експертизата, както и, че е възможно в периода от 1994г. до 1999г. да настъпят промени в начина на подписване на дадено лице и това не било рядкост в практиката. Свидетелят Ю.В. потвърдил, че Ж. М.а е изпълнила подписа в негово присъствие, като макар и болна от рак, същата била в добро психическо състояние.

При постановяване на решението първоинстанционният съд изобщо не обсъдил свидетелските показания. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна Л. С. И., чрез пълномощника адв. А. Т., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими. Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му 3 част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК , които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По жалбата на ищцата:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба на недвижим имот, като ищцата поддържа, че се явява съсобственик на имота в качеството си на наследник по закон на сестра си Ж. С. М.а, починала на 11.02.1999г. От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Ж. С. М.а е починала на 11.02.1999г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си Г. В. М., ответник в настоящото производство, и сина си О.К.Б.. Последният е починал на 25.03.2011г., като е оставил за свой наследник по закон баща си К.Б.П., починал на 26.03.2015г. Същият е оставил за свой наследник по закон сина си Б.К. П., като последният е направил отказ от наследство, вписан в особената книга на съда под №166/2015г. Независимо от обстоятелството, че по делото липсват данни за наследниците на К.Б.П., доколкото не се твърди и доказва от ищцата същата да е негов наследник по закон, не се установява същата да е съсобственик на имота.

Поради изложеното искът за делба е неоснователен и решението, с което същият е отхвърлен е правилно.

По насрещната въззивна жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана напр. в: решение № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 4 г. на ВКС, І г. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. дело № 4680/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори страните да не са възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Независимо дали възприема или не експертното заключение, съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях. В случая въззивната инстанция намира, че заключението на съдебно-графическата експертиза следва да бъде кредитирано.

Вещото лице детайлно е изследвало наличните образци от почерка на наследодателката и е посочило в заключението си несъответствията между тези образци и положения в завещанието подпис, като е приело, че вероятно същият не е изпълнен от наследодателката. Този извод на вещото лице не се опровергава от събраните по делото гласни доказателства, тъй като свидетелят Ю.Ц.В. посочва, че не помни дали завещанието е саморъчно, но помнел, че има завещание, на което е свидетел. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, според която саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че същото е неавтентично и следва да бъде изключено от доказателствата по делото.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, доколкото въззивните жалби и на двете страни са приети за неоснователни от въззивната инстанция, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №19944/04.12.2023г., постановено по гр.д.

№67162/2022г. по описа на СРС, 138 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6