Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 28.10.2025, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 383/2025
Вид
Решение № 200
Подписан
28.10.2025
В сила
05.03.2026
Състав
Огнян Кирилов Маладжиков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Тутракан, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100383 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 2645/05.06.2025 г. на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК *** против Б. С. М. с ЕГН ********** за осъждането му да заплати заявените по ч.гр.д. № 256/2025 г. на Районен съд – Тутракан суми, за които с Разпореждане № 598/05.05.2025 г. е отказано издаването на заповед за изпълнение.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 652,12 лева, и от настоящия адрес на потребителя в ***, който е служебно известен на съда от ч.гр.д.№ 256/2025 г. на ТнРС – чл.

113 ГПК.

Доплатена е дължимата държавна такса от 25 лева. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, от 21.05.2025 г. – влизането в сила на Разпореждане № 598/05.05.2025 г. Исковата молба е изпратена по електронен път – чрез ССЕВ, на 05.05.2025 г.

Осъдителният иск е за сумите, претендирани по ч.гр.д.№ 256/2025 г.: главница 157,63 лева, представляваща непогасени суми по предоставени електронни съобщителни услуги; неустойки 414,96 лева; мораторна лихва 79,53 лева за периода от първия ден на забавата на всеки документ (фактура) за отделните суми по главницата, до деня, предхождащ подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Тутракан – 09.04.2025 г.; законна лихва върху главницата от 10.04.2025 г. до изплащане на 1 задължението.

Ищецът „А. Б.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане, основано както на рамков договор № 503878218/18.04.2022 с партиден № М6872570 между него и ответника, така и на редица приложения към него, описани в исковата молба. Подробно са посочени в сезиращия документ отделните суми, които формират главницата, за какво се отнасят, периода на ползване на услугите и др. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът Б. М., на когото исковата молба е връчена при отказ по чл.

44, ал. 1, изр. последно от ГПК, тоест – редовно е връчена, не депозира писмен отговор.

В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба с вх.

№ 4852/01.10.2025, с която заявява, че поддържа исковата молба.

Ответникът не се явява и не се представлява.

След преценка на доказателствата съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са с правна квалификация по чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за защита на потребителите, тъй като процесното правоотношение е по потребителски договор.

За интересите на длъжника потребител съдът следи служебно.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените доказателства, наличието на валидна облигационна връзка по силата на:

Договор за доставка на електронни съобщителни услуги № 503878218/18.04.2022 г., ведно с Приложение № 1 от 18.04.2022 г. за цени и условия за ползване на услугата сателитна телевизия – А1 ТВ, с тарифен план A1 DTH 100 и номер 201003474109 и Приложение № 1 от 18.04.2022 г. за цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет с тарифен план Netbox 50 GB + 50 GB Промо и номер ***.

Във връзка с предоставените услуги са издадени и представени по делото Фактури с № 0465576299/04.04.2023 г. за 42,62 лева; с № 0467093541/04.05.2023 г. за 28,66 лева; с № 0468567740/05.06.2023 г. за 28,66 лева; с № 0470053941/04.07.2023 г. за 35,50 лева и с № 0471540758/04.08.2023 г. за 28,66 лева.

Представени са по делото и:

Сметка с № 0902317329/27.08.2023 г. за 140,00 лева – Неустойка устройство;

Сметка с № 0902317331/27.08.2023 г. за 43,20 лева – Неустойка – месечни такси;

Сметка с № 0902317332/27.08.2023 г. за 40,44 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги;

Сметка с № 0902317559/27.08.2023 г. за 100,00 лева – Неустойка устройство 021633440033;00717721160;

2

Сметка с № 0902317560/27.08.2023 г. за 48.98 лева – Неустойка – месечни такси;

Сметка с № 0902317561/27.08.2023 г. за 42,34 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги;

В договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, че е запознат и съгласен с Общите условия, поради което следва да се приеме, че същите са станали част от договорното съдържание.

Съгласно т. 54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на „А. Б.“ ЕАД, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.

Независимо от употребеното понятие „прекратяване“, на практика клаузата урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели гарантиране на сигурността в гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага това изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на доказването. Договорната клауза, с която се предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона, поради което следва да бъде конвертирана чрез заместването й с повелителната норма от материалното право.

Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая не е отправяно преди предявяване на иска. Налага се извода, че процесният договор е развален с получаване препис от исковата молба, а именно считано от 07.07.2025 г.

Сумата по Фактура с № 0465576299/04.04.2023 г. за 42,62 лева с ДДС съответства на договора и двете Приложение № 1. Сумата е изискуема на 20.04.2023 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 19.04.2023 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 20.04.2023 г. до 09.04.2025 г. (денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 11,29 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Сумата по Фактура с № 0467093541/04.05.2023 г. за 28,66 лева с ДДС съответства на договора и двете Приложение № 1. Сумата е изискуема на 20.05.2023 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 19.05.2023 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 20.05.2023 г. до 09.04.2025 г. (денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 7,32 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Сумата по Фактура с № 0468567740/05.06.2023 г. за 28,66 лева с ДДС съответства на договора и двете Приложение № 1. Сумата е изискуема на 3

21.06.2023 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 20.06.2023 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 21.06.2023 г. до 09.04.2025 г. (денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 7,03 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Сумата по Фактура с № 0470053941/04.07.2023 г. за 35,50 лева с ДДС съответства на договора и двете Приложение № 1 частично – само за 28,66 лева, но не и за разликата, която е формирана от „Общи такси и услуги“ за „Други такси“ в размер на 5,70 без ДДС, или 6,84 лева с ДДС. Това задължение е отразено в Приложение А към фактурата като „Такса за събиране на дължими суми“, а в ценоразписа размерът на таксата е посочен като 8% от дължимите суми. Такава клауза е неравноправна, поради което е и нищожна, а съображенията на съда за този извод са следните. Въпреки че е предвидена такава такса в ценоразписа на допълнителните услуги, същата по недопустим начин презумира претърпяването на вреди от търговеца, които надвишават законната лихва за забава. Зачетната неустойка, каквато представлява това обезщетение, наречено „такса“, има за цел да облекчи доказването на размера на вредата, но не и настъпването ѝ. В случая от простия факт, че е налице просрочена сума, която подлежи на събиране, не следва по необходимост, че кредиторът е извършил някакви действия по т.нар.

„събиране“ на задължението, респ. че е претърпял някакви вреди. Всъщност вреди от забавено изпълнение на парично задължение винаги съществуват, но те се обезщетяват със законната лихва за забава. Аналогия за този извод може да се почерпи от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и от чл. 10а, ал. 2 от същия закон, която гласи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не става въпрос за потребителски кредит, но пък и т.нар. „такса за събиране на дължими суми“ е част от дейността по управление на предприятието, защото без да събере вземанията си, не би могло да съществува дълго, и затова дейността по събиране на вземания по необходимост включва разходи за оборудване, услуги и персонал. Те, от своя страна, трябва да се финансира от цената на предоставените услуги, а не от допълнителни такси, като процесната, която по същество не е никаква такса, обезщетение или неустойка, а допълнително възнаграждение. По същата абсурдна логика, с която е обосновал таксата-неустойка, ищцовото дружество можеше да включи в ценоразписа си по 2 лева такса или обезщетение за цапането на пода от обувките на потребителя при всяко физическо посещение в офис на „А1 България“ АД – обосновано с необходимостта да се плащат заплати на хигиенисти. Единствените допълнителни разноски по т.нар.

„обработване“ или пък „за събиране“ на просрочени или неизпълнени задължения са тези за съдебни разноски, вкл. за съдебно принудително изпълнение, тъй като само те са нормативно признатите от закона разноски за 4 публично правната защита-санкция на неудовлетвореното парично притезание. Ето защо коментираната такса с характер на неустоечна клауза, като нямаща нищо общо с обезщетителната функция на неустойката, се явява нищожна, и затова съдът не уважава претенцията, обоснована от нея.

Вследствие на изложеното, дължимата сума от само 28,66 лева по въпросната фактура е изискуема на 20.07.2023 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 19.07.2023 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 20.07.2023 г. до 09.04.2025 г. (денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 6,75 лева.

Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава. Претенцията за главница 28,66 лева и съответната ѝ лихва е основателна, а за 6,84 лева с ДДС главница – неоснователна.

Сумата по Фактура с № 0471540758/04.08.2023 г. за 28,66 лева с ДДС съответства на договора и двете Приложение № 1. Доколкото в исковата молба се претендира част от сумата (22,19 лева), то съдът не следва да се произнася извън петитума. Сумата е изискуема на 20.08.2023 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 19.08.2023 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 20.08.2023 г. до 09.04.2025 г. (денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 4,97 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава. Претенцията за главница 22,19 лева и съответната ѝ лихва е основателна, а разликата до 28,66 лева (7,47 лева) главница се явява непретендирана.

Върху уважените главници следва да се присъди законна лихва за забава от депозиране на заявлението на 10.04.2025 г. до изплащане на задължението.

Сумата по Сметка с № 0902317329/27.08.2023 г. за 140 лева – Неустойка устройство е конкретезирана по основание в исковата молба, като неустойка за невърнато оборудване по ценова листа – предоставен 4G рутер NetBox за услуга № 359988370249. Съгласно т. 7.2 от Приложение № 1 от 18.04.2022 (за интернета), ако при прекратяването на Договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. По делото е представено копие на приемо-предавателен протокол от 18.04.2023 г. с предмет устройство Huawei B311-221 black + ext. antenna по отношение цитираното приложение. В приложената ценова листа цената на 4G рутера съответства на претендираната от ищеца. Поради изложеното претенцията за въпросните 140,00 лева се явява основателна и следва да се уважи.