Решение № 2131 от 14.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2131 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330109554 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу М. Н. Ш. (М. Д. Й.).

Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в гр. П., ул. *** № *, ап. * Твърди, че имала задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 969.92 лева и обезщетение за забава в размер на 125.91 лева, които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ИМ от назначения особен представител, с който с оспорват претенциите. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с ответника, предпоставките за служебно начисляване на количествата вода, както и правилността на отразяванията.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № *** г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения, че не живее на адреса, след което съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.

Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П.. От представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че имотът е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника по договор от *** г. Представена е и декларация от община***, с която е дадено съгласие за промяна на партидата за ВиК услуги на името на наемателите. Поради това ответникът е имал качеството „потребител” и за него е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. Тук следва да се посочи, че се установява промяна на имената на ответницата през процесния период, за което е представено удостоверение за идентичност.

Правилното начисляване на потребеното количество вода обаче не се установява от ангажираните доказателства. Ищецът заявява, че отчитането е 2 извършвано в хипотеза на липсващо измервателно устройство за двама обитатели. От представения протокол-опис на жилището от ***г. се установява, че в банята е имало водомер 1бр. стар. Други доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което следва да се приеме, че не е била налице хипотезата на чл. 25, ал. 8 от общите условия за служебно начисляване на изразходваните количества вода.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 23, ал. 4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че за процесния период са вписвани отчети по тарифата-„Т“, „тр“, „Тар“ за двама обитатели. Причината за това не се установява, доколкото в имота е имало измервателно устройство и никъде в карнетите няма подпис на представител на потребителя.

Дори водомерът да е бил неизправен, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при констатирана нередовност операторът на ВиК услуги, съответно неговия представител, първо трябва да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендера. Едва след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. От ангажираните по делото доказателства не се установява изпълнение на това задължение. Не е представено известие за нередовен водомер и няма данни такова да е било връчвано.

След като няма предписание, операторът е следвало да процедира по реда на чл. 20, ал.

1 и ал. 3 и чл. 26, ал. 2 ОУ, съответно чл. 34а и чл. 39 от Наредбата, като определи срок за отстраняване на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на срока, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

На следващо място, по делото не се установява и броят на обитателите в обекта през целия процесен период. В действителност съгласно договора за наем и заповедта в имота са настанени общо четирима обитатели, но след това няма данни за реалното ползване. Представен е констативен протокол от ***г. за посещение на обекта, при което в жилището не е заварен никой и са били събрани сведения, че наемателите са в чужбина. Вторият протокол от *** г., съдържа данни за ползване на имота, но 3 доколкото е съставен без посещение на място и по данни на трето за спора лице- Б. Й. не може да бъде възприет.

Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, срещу М. Н. Ш., с предишни имена М. Д. Й., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. Ш., с предишни имена М. Д. Й., дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 969.72 лева- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се в гр. П., ул. „***” № *, ап. *, за периода от 18.07.2019г. до 16.01.2023г. и сумата от 125.91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2019 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на ***г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № ***от ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4