Решение № 534 от 28.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100508092 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20100031/20.04.2021 г. по гр.д. № 39420/2020 г. по описа на СРС, 55 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу В. М. ИВ. иск по чл. 74, ал.1, пр. 1 от Кодекса на труда за прогласяване недействителност на трудов договор № 190000131/28.06.2019 г., сключен между страните, както и на допълнително споразумение към него от 14.02.2020 г., както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 е отменено като незаконосъобразно уволнението на В. М. ИВ., извършено със Заповед № 6/25.06.2020 г. на А.А., представляващ работодателя на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда В. М. ИВ. на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност „юрисконсулт“ в „Т.С.“ ЕАД и на основание чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от Кодеса на труда „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на В. М. ИВ. сумата от 6818,71 лева – обезщетение за оставането й без работа за периода от 25.06.2020 – 25.12.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното плащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25077485/05.05.2021 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда. В жалбата са изложени съображения за 1 неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е немотивирана. Поддържа, че заповедта препраща към доклад вх. № К-4737/02.06.2020 г. на прекия ръководител на ищцата, с който тя е била надлежно запозната при връчване на искането за обяснения, но е отказала да го подпише, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. Освен това, ищцата била запозната с доклада и при връчване на оспорената заповед. Освен това, В.И. била запозната с допуснатите от нея нарушения, тъй като по електронна поща са изисквани обяснения от нея от преките й ръководители за текущи нарушения. Ищцата давала обяснения във връзка с тези нарушения. Поддържа, че исканията от преките ръководители са част от дисциплинарното производство, завършило с налагане на дисциплинарно наказание.

Посочва, че извършените нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 10 от КТ са индивидуализирани с период на извършване, който бил продължителен – началото на 2020 г. до края на м. май 2020 г. и са конкретизирани в достатъчна степен, че да дадат възможност на служителя да посочи защо е закъснял на определена дата, къде е престоявал, когато не е бил намерен на работното си място, указанията на съда по кое дело на работодателя не са били своевременно изпълнени и какъв е резултатът от това, кой документ е негоден и юридически неиздържан, кога и по какъв начин ищцата не е съгласувала работата си с другите служители от отдела или с ръководителя, за каква работа става дума. Освен това, поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е възприел представената по делото извадка от вътрешната пропускателна система на предприятието и неправилно е посочил, че вероятно закъсненията на ищцата се дължат на осъществяване на част от трудовите й функции. В заключение поддържа, че правото на защита на ищцата не е нарушено, тъй като тя е била изслушвана лично от ръководителя си и от директора на Дирекция „Правна“ във връзка със закъсненията и ненадлежно изпълнение на трудовите функции. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, предявени от В. М. ИВ. да бъдат отхвърлени.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата В.И..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25103857/18.06.2021 г., подаден от въззиваемия В. М. ИВ.. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Оспорва доводите в жалбата, че докладът К-4737/02.06.2020 г. е доведен до знанието й в момента, в който са й поискани обяснения за твърдяните нарушения. Посочва, че представеният по делото доклад не е бил адресиран до ищцата и не се установява от събраните по делото доказателства, че й е връчен. Освен това, посочва, че представителят на работодателят е бил запознат с доклада, но не и с 2 обясненията, дадени от В.И.. Оспорва и доводите в жалбата, че заповедта е мотивирана и че извършените нарушения са установени в първоинстанционното производство.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 39420/2020 г. по описа на СРС, 55 състав е образувано по искова молба, подадена от В. М. ИВ., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда против „Т.С.“ ЕАД.

Ищцата твърди, че на 28.06.2019 г. е сключила трудов договор № 190000131/28.06.2019 г. с „Т.С.“ ЕАД, по силата на който е приела да изпълнява длъжността „юрисконсулт“ при ответника, в отдел „Съдебни вземания – Битови клиенти“. Твърди, че на 10.06.2020 г. работодателят чрез изпълнителния си директор А.А. е изискал от нея да представи писмени обяснения с Искане изх. № ЧР – 97/10.06.2020 г. Поддържа, че към този момент няма вписан Съвет на директорите на ответното дружество. В искането било посочено, че В.И. бил налице Доклад с рег. № К-4737/02/06/2020 и че е извършила „системни нарушения на трудовата дисциплина изразяващи се в закъснение за работа и неуплътняване на работното време за периода от м. 01.2020 до м. 05.2020 г., в това число нерегламентирано използване на работните почивки, както и неизпълнение на работата и неспазване на техническите и технологични правила. Посочено било, че тези пропуски в своевременната обработка на съдебни книжа, прекратяване на съдебни производства и др., произвеждане на некачествена продукция, в т.ч. юридическа негодност на изходящи от нея писмени документи, несъответстващи на дължимата грижа процесуални действия, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в ПВТР и при възникване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 21, т.11 и т. 14 и чл. 40, ал. 2 от ПВНР в „Т.С.“ ЕАД. Ищцата поддържа, че искането за представяне на обяснения е неясно и не съдържа посочване на конкретни нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че посочения в искането доклад не й е връчен за запознаване, с което е било нарушено правото й да даде писмени обяснения във връзка с твърдените нарушения. Поддържа, че с оглед неяснотата в искането, то преди налагане на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от Кодекса на труда. Твърди, че на 12.06.2020 г. е представила писмени обяснения, с които е уведомила работодателя, че не запозната със съдържанието на Доклад с рег. № К-4737/02/06/2020 г., както и че поради общото посочване на нарушенията на трудовата дисциплина не може да даде обяснения.

Въпреки това със Заповед № 6 от 25.06.2020 г. й е наложено дисциплинарно наказание 3

„уволнение“. Посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като заповедта не е издадена от лице, представляващо работодателя, не са конкретизирани нарушенията на трудовата дисциплина, не е спазен редът, предвиден в чл. 193, ал. 2 от КТ, тъй като не е имала възможност да даде обяснения за твърдяните нарушения. Посочва, че заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа фактически основания, като нарушенията били описани с общи формулировки и констатации, без да се посочи време, място, конкретно действие или бездействие. Освен това, оспорва извършването на твърдяните от работодателя нарушения. Моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед № 6/25.06.2020 г., да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 12644, 40 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от 25.06.2020-25.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2020 до окончателното изплащане на главницата.

Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Т.С.“ ЕАД като оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е законосъобразно, тъй като фактическите основания за издаване на оспорената заповед се съдържат в отделен доклад, изготвен от прекия ръководител на ищцата. Твърди, че ищцата е запозната със съдържанието на доклада към датата, на която са й поискани обяснения, но е отказала да го получи, което било удостоверено с подписа на двама свидетели. Освен това, препис от доклада й бил връчен и при връчване на заповедта за уволнение, поради което била запозната с фактическите основания за уволнението й. Твърди, че ищцата е извършила нарушенията, за които е наказана, като при налагане на наказанието е съобразена тежестта им, както и дадените от нея обяснения. С оглед неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно поддържа, че неоснователни са и исковете за възстановяване на работа, както и за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като претендира и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предявен и приет за съвместно разглеждане е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74 от Кодекса на труда, за установяване на недействителност на трудов договор № 190000131/28.06.2019 г., между „Т.С.“ ЕАД и В. М. ИВ., който е отхвърлен с Решение № 20100031/20.04.2021 г., което в тази част е влязло в сила.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, от които се установява следното:

На 28.06.2019 г. между „Т.С.“ ЕАД и В. М. ИВ. е сключен трудов договор № 4

190000131, по силата на който ищцата е приела да изпълнява длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Правна“, отдел „Съдебни вземания – битови клиенти“. Не е спорно, че ищцата е постъпила на работа на 01.07.2019 г. С Допълнително споразумение 20002516/14.02.2020 г., с което страните са уговорили, че размерът на основното месечно трудово възнаграждение се изменя на 1350 лева. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на В. М. ИВ. за м. май 2020 г. е било в размер на 1328,40 лева.

С Писмо изх. № ЧР-97/10.06.2020 г. на Изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД са поискани обяснения от В. М. ИВ. за извършени от нея системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснение за работа и неуплътняване на работното време за периода от м. януари 2020 до м. май 2020 г. нерегламентирано ползване на работните почивки, както и неизпълнение на работата и неспазване на техническите и технологичните правила, а именно: пропуски в своевременната обработка на съдебни книга, прекратяване на съдебни производства и др., произвеждане на некачествена продукция в това число юридическа негодност на изхождащи от нейна страна писмени документи, несъответстващи на дължимата грижа процесуални действия, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в ПВТР и при възникване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.

21, т. 11 и т. 14 и чл. 40, ал. 2 от ПВТР в „Т.С.“ ЕАД и е определен тридневен срок за представянето им. В писмото изрично е посочено, че обясненията са поискани от служителя на основание чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда и във връзка с Доклад с рег. индекс № К-4737/02.06.2020 г. Страните не спорят, че Писмо изх. № ЧР-97/10.06.2020 г. е връчено на ищцата на 10.06.2020 г.