Решение № 430 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1518/2023
- Вид
- Решение № 430
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- Славка Георгиева Димитрова, Екатерина Стефанова Роглекова, Силвия Александрова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.35 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 430 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Славка Г. Димитрова
Членове:
Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601518 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда №53 от 28.02.2023г. Пловдивският районен съд – 11 н.с. е признал подсъдимият Ж. Д. Н. за виновен в това, че на 13.01.2020 г. в гр.
Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва: кокаин с нето тегло 0,81 гр. със съдържание 55,7 тегловни % на стойност 129,60 лева; кокаин с нето тегло 0,089 гр. със съдържание 50,5 тегловни % на стойност 14,24 лева и марихуана с нето тегло 0,138 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11 тегловни % на стойност 0,83 лева или всичко на обща стойност 144, 67 лева, съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК. вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лева.
На основание чл.66 ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от 1 свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е и бил задържан по реда на ЗМВР и НПК,считано от 13.01.2020г. до 17.01.2020г.
Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, произнесъл се е и относно разноските.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв.Ж. П., защитник на подсъдимия Н., в която се правят оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и постановен в нарушение с материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи, че осъдителната присъда почива единствено на показанията на *** Д. и Г., които не се подкрепят от другите доказателства по делото. Оспорва се оценката на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което се твърди, че районният съд е направил погрешни и необосновани изводи за виновността на подсъдимия.Прави се искане присъдата да бъде отменена с постановяване на нова – оправдателна от въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена.
Адв.П., защитник на подсъдимия, пледира съдът да уважи въззивната жалба с наведените в нея доводи като се произнесе с оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК , намира за установено следното:
Производството по делото пред първата и въззивната инстанция е протекло по реда на 269 ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК в отсъствие на подсъдимия, който се намира извън пределите на страната и местонахождението му не е известно.
Установено е по делото от районния съд, че свидетелите Т. Г. и И. Д. работели като *** в отдел „***“ при ОД на МВР гр. Пловдив. Св.Г. бил *** и се занимавал с противодействие на престъпления свързани с наркотични вещества, а св.Д. бил *** на отдела. В началото на месец януари 2020 г. постъпила оперативна информация, че лице от мъжки пол, живущо в *** се 2 занимава със съхранение и разпространение на наркотични вещества и поконкретно - кокаин и марихуана.Били предприети оперативно-издирвателни мероприятия, от които се установила самоличността на лицето - подсъдимият Ж. Д. Н., който обитавал жилището на посочения адрес.
На 13.01.2020 г. в отдела постъпила нова информация, че подсъдимият се е снабдил с наркотични вещества, които държал в дома си.
Била формирана група от полицейски служители, сред които и свидетелите Г. и Д., които около 14.00 часа организирали наблюдение на домашния адрес на подсъдимия.За нуждите на проверката те били облечени в цивилно облекло и се намирали във входа на жилищния блок в близост до вратата на жилището на подсъдимия. В един момент входната му врата се отворила и полицейските служители предприели действия с цел задържане на намиращите се вътре лица, за да предотвратят укриването и унищожаването на наркотични вещества. Зад вратата бил св.Р.Ф., който като чул виковете на полицейските служители, че се извършва проверка, се опитал да я затвори. Това наложило полицейските служители със сила да я отворят.След проникването им в жилището приложили сила и технически средства за задържание на Ф..Свидетелите Г. и Д. продължили навътре в апартамента. При навлизането си в хола на жилището двамата видели две лица, които седят на ъглов диван.
Тъй като предварително се подготвили, разпознали едно от лицата като подсъдимия. Той седял на холовата гарнитура, разположена непосредствено до отворена врата на тераса. Пред него била разположена малка кръгла маса, на която имало три линии от бяло прахообразно вещество, готово за консумация. При влизането си в холното помещение полицейските служители казали „Полиция! Стой на място!“.В този момент подсъдимият станал и бързо излязъл на терасата през отворената врата, като хвърлил найлоново пакетче през парапета й. Свидетелите Г. и Д. видели действията му и се насочили към него, задържали го и го върнали обратно във вътрешността на апартамента. Установили самоличността на всички лица в жилището, като другото лице, което се намирало в хола бил свидетеля К.П.. И тримата били задържани. И трите лица употребявали наркотици, като за П. също протекла информация за съхранение и разпространение на наркотични вещества.
Незабавно били организирани полицейски служители, които да установят изхвърления от подсъдимия найлонов плик и да запазят 3 местопроизшествието. Предвид създалата се ситуация била сформирана оперативно-следствена група.Било извършено процесуално-следствено действие при условията на неотложност, а именно претърсване и изземване от жилището на подсъдимия, след което и оглед на местопроизшествие за изземване на веществено доказателство, изхвърлено от него. При извършеното действие по разследването претърсване и изземване от кръглата маса и дървената маса до нея в холното помещение на жилището, ползвано от Н., били иззети трите линии с бяло прахообразно вещество и две карти със следи от бяло прахообразно вещество; кожен калъф, съдържащ семена и остатъци от тревна маса; найлоново топче със суха жълто-зелена тревиста маса.Впоследствие при извършения оглед на местопроизшествие от тревните площи под терасата, на която бил задържан. подсъдимия, било иззето като веществено доказателство, изхвърленото от него найлоново пликче, което съдържало бяло прахообразно вещество.
С Разпореждане от 14.01.2020 г. по ЧНД № 53/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив бил одобрен протокол за извършеното на 13.01.2020 г. за времето от 14:50 часа до 15:40 часа действие по разследването претърсване на жилище, намиращо се в ***, в което живеел подсъдимият Н..
От заключението на назначената на досъдебното производство химическа експертиза е установено, че изхвърленото през терасата от подсъдимия Н. бяло прахообразно вещество било с нето тегло 0,81 грама и съдържание на кокаин 55,7 тегловни %. Бялото прахообразно вещество, иззето от кръглата маса в хола на жилището му, било с нето тегло 0,089 грама и съдържание на кокаин 50,5 тегловни %. По повърхността на двете карти за игра имало следи от кокаин. Семената от растителен произход с общо нето тегло 0,150 грама са от растението канабис /коноп/, а сухата растителна маса е марихуана с нето тегло 0,138 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11 тегловни %.
Марихуаната /коноп, канабис/ и кокаинът са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък Първи от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение и вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството 4 стойността на инкриминираните наркотични вещества възлиза на 144,67 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът е приел за установена след подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и в тази връзка настоящата инстанция няма различия с първата.
Неоснователни са доводите във въззивната жалаба на адв.П., че осъдителната присъда е постановена само въз основа на показанията на двамата *** Д. и Г..Неверни са и твърденията, че никъде в мотивите първият съд не е посочил кой свидетел какво установява и кои писмени доказателства какво доказват.В мотивите към атакуваната присъда районният съд е анализирал детайлно и задълбочено показанията на свидетелите Г. и Д.,съпоставил ги е с показанията на другите разпитани по делото свидетели,както и с приложените по делото писмени доказателства и приобщените вещестевни такива и е изпълнил изцяло задълженията си по чл.14, чл.107 ал.3 и чл. 305 ал.3 от НПК.Свидетелите Д. и Г. са участвали в специализираната полицейска акция операция по повод постъпилата оперативна информация и пряко са възприели фактическата обстановка в жилището на подсъдимия, действията на намиращите се там лица, включително и реакцията на Н., непосредствено след появата им. Заявеното от тези свидетели е основано на преките и непосредствените им възприятия и няма никакво основание да се приеме, че показанията им са предубедени или заинтересовани да уличат подсъдимия в извършване на престъпление само защото са полицейски служители и на процесната дата са изпълнявали служебните си задължения.И двамата свидетели в показанията си по идентичен начин са посочили, че при влизане в жилището на подсъдимия са били пресрещнати от св.Ф., който се е опитал да осуети проникването им блъскайки входната вратата на апартамента.Влизайки в жилището те са възприели, че подсъдимият се намира в хола седнал до масичка , на която имало две – три линии бяло прахообразно вещество,а до него стояло още едно лице, установено впоследствие като К.П..При вида на полицейските служители подсъдимият незабавно станал от мястото, запътил се към терасата и изхвърлил през нея с дясната си ръка найлоново пликче,което било иззето впоследствие чрез оглед от градинката зад блока. Показанията на полицейските служители,както правилно е приел и районният съд, намират опора и кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, а 5 именно протоколите за оглед и претърсване и изземване, при които са били намерени и иззети инкриминираните наркотични вещества, впоследствие установени като кокаин и марихуана.Действието по разследване претърсване и изземване, е извършено при условията на неотложност и в присъствието на подсъдимия,който е подписал протоколът, одобрен впоследствие от съдия.Показанията на полицейските служители намират опора частично и се допълват и с казаното от свидетелите Ф. и П..И двамата са категорични, че на инкриминираната дата са били в дома на подсъдимия, където са употребявали наркотици-кокаин.Свидетелят П. е посочил, че намереният от полицаите наркотик в дома на подсъдимия не е негов и той не е носил наркотици на инкриминираната дата.Свидетелят Ф. също при разпита си е заявил, че е видял бялото прахообразно вещество, след като полицаите са нахлули в апартамента на подсъдимия, в него не е имало наркотици и не е носил такива в дома на подсъдимия.
Анализът на посочените по-горе гласни и писмени доказателства обосновава несъмнения извод, до който е стигнал и първия съд, а именно, че жилището,в което са намерени наркотиците е собственост но подсъдимия, само той живее в него и са били в негова фактическа власт. Показанията на свидетелите П. и Ф., в частта в която отричат наркотиците да са техни, правилно са оценени от първия съд като непротиворечиви и кореспондиращи на останалите събрани гласни и писмени доказателства.Впрочем заявеното от тези свидетели намира опора и в обективните действия на подсъдимия при вида на полицейските служители, който е побягнал към терасата, за да изхвърли найлоновата торбичка с намиращия се в нея кокаин.