Решение № 84 от 07.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Стара Загора, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500012 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба от „Г.-*“ ЕООД, чрез адв. П. К. от АК – Стара Загора, против Решение № 921 от 02.11.2022г., постановено по гр.д. № 2350/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, след повторното му изпращане от РС – Стара Загора, след администрирането му.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, с което е отменено като незаконосъобразно уволнението на С. К. С. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач, мотокар“ в ответното дружество, с място на работа Птицекланица Стара Загора, приемна рампа. Намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Излага подробни съображения.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от въззиваемия обективно съединени искове за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение между С. К. С. и „Г.-* “ ЕООД за незаконно и за неговата отмяна с правно основание чл. 344. ал. 1, т. 1 от КТ и за възстановяване на предишната работа с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции. Представя писмена защита.

Въззиваемият С. К. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение - правилно и законосъобразно. Излага доводи в тази 1 насока. Представя писмени бележки.

Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са два обективно съединени иска - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа.

Ищецът С. К. С. твърди, че работил по трудово правоотношение в „Г.*“ЕООД гр.С.З., на длъжността „Водач, мотокар“от 31.03.2022г. Трудовото правоотношение между страните било със срок за изпитване - 6 месеца в полза на работодателя. На 14.04.2022г. на ищеца била връчена Заповед №114/14.04.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. От „Личен състав“ обяснили на ищеца, че управителят на ответното дружество не бил на работа и трябвало да отиде на другия ден. Ищецът не отишъл повече на работа, а чрез писмо поискал да му бъде изпратена трудовата книжка. Получил трудовата си книжка по куриер, заедно с нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на друго правно основание - чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 15.04.2022г. Счита, че Заповед №114/14.04.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ е незаконосъобразна, тъй като не носи подписа на работодателя. Липсвало волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта била с недостоверна дата и неправилно било вписаното основание за прекратяване на правоотношението в трудовата книжка. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №114/14.04.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съдът да го възстанови на предишната работа - на длъжността “Водач, мотокар” в ответното дружество.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба факти. Твърди, че ищецът сам подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.04.2022г.

Първоначално била изготвена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.71, ал.1 КТ, която обаче била само проект, неподписан от управителя на ответното дружество. Този проект бил представен на ищеца, било му обяснено, че още не бил подписан от управителя. Ищецът поискал да се срещне с управителя, но същият не бил в сградата. На ищеца било обяснено, че заповедта още не може да му бъде връчена, тъй като не била подписана от работодателя. Ищецът обаче взел този проект на заповед, неподписан от работодателя и впоследствие положил своя подпис на нея.

Работодателят решил да удовлетвори молбата на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, с цел ищецът да получи по2 голямо обезщетение и изготвил нова заповед със същия номер и дата за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Тази заповед била подписана от управителя на ответното дружество и изпратена по куриер на ищеца. Заповедта била получена от ищеца на 20.04.2022г., като правоотношението било прекратено от 15.04.2022г. съобразно желанието на ищеца. Поради тази причина невярно било твърдението на ищеца, че трудовото му правоотношение било прекратено по реда на чл.71, ал.1 КТ. Същото било прекратено по чл.325, ал.1, т.1 КТ, което основание било вписано и в трудовата му книжка. Моли съдът да отхвърли предявените от ищеца искове и да му присъди направените по делото разноски.

След подаване на писмен отговор от ответника, в съдебно заседание ищецът оспорва и заповедта за уволнение, издадена със същия номер и дата Заповед №114/14.04.2022г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Счита, че тази заповед е безпредметна с оглед предходното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, твърди, че не е правил волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а е отправил заявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор с предизвестие. Освен това счита заповедта за незаконосъобразна с оглед подаденото уведомление до НАП за прекратения трудов договор с ищеца, тъй като първоначално работодателят подал уведомление за прекратен трудов договор в срока за изпитване на 15.04.2022г., а едва след получаване на исковата молба от съда - 21.06.2022г., работодателят подал коригиращо уведомление относно правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като същото било вписано по чл.325, ал.1, т.1 КТ. За подаването на второто уведомление до НАП работодателят не бил спазил императивния седемдневен срок, което също било аргумент за незаконосъобразността на заповедта за уволнение.

Ответникът признава, че първоначално е подал неправилно уведомление до НАП, като е вписал правно основание за прекратеното трудово правоотношение чл.71, ал.1 КТ, а когато е констатирал грешката си е подал корекция с правилното основание, а именно по чл.325, ал.1, т.1 КТ.

За да постанови решението си в този смисъл Старозагорският районен съд е приел, че предявените искове са допустими като предявени в установения от чл.358 КТ срок.

Районният съд е приел за установено, че по силата на Трудов договор №81/31.03.2022г., ищецът е работил при ответника на длъжността “Водач, мотокар” в “Г.-*” ЕООД гр.С.З.. От представените Заявление с вх.

№17/14.04.2022г. и Заповед №114/14.04.2022г., съдът е установил, че ищецът е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 15.04.2022г. и работодателят е издал заповед за прекратяването му, считано от посочената дата, с правно основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Така издадената заповед, подписана от работодателя, е връчена на ищеца чрез 3 куриер на 20.04.2022г. От приетите като писмени доказателства Удостоверения за декларирани данни със Справка за всички подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за ищеца съдът е установил, че ответникът е декларирал прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на 15.04.2022г., като е посочил основание за прекратяването чл.71, ал.1 КТ. На 21.06.2022г. работодателят е подал коригиращо уведомление, като е поправил основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, а именно чл.325, ал.1, т.1 КТ.

От показанията на свидетеля П.П.Н. - ръководител отдел „Човешки ресурси“ при ответното дружество, съдът е установил, че ищецът е започнал работа при ответника в началото на месец април 2022г. След около една седмица, ищецът отишъл в отдела да пита как може да напусне работа, защото работата очевидно не му харесвала. Служителите му обяснили, че тъй като трудовия му договор е сключен със срок за изпитване, може да бъде прекратен в срока за изпитване. След това ищецът отново посетил отдела за уточняване на подробностите и управителят на дружеството се разпоредил да бъде подготвена заповед за прекратяване на правоотношение с ищеца в срока за изпитване. От отдела подготвили такава заповед, която била с дата 14.04.2022г. Същата не била подписана от работодателя. На 14.04.2022г. ищецът дошъл в отдела и му била показана заповедта, с цел да се съгласува, а не да му бъде връчвана. Ищецът имал някакви забележки по съдържанието, казал, че всъщност иска да бъде освободен по взаимно съгласие, а не в срока за изпитване. Имал депозирано заявление за освобождаване. От отдела запознали управителя с претенциите на ищеца и управителят на ответното дружество се съгласил да освободи ищеца по взаимно съгласие от 15.04.2022г., с което считали, че всичките му искания са удовлетворени.

Въпреки това ищецът взел вече подготвения, но неподписан проект на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл.71, ал.1 КТ. Била подготвена нова заповед със същия номер - Заповед №114/14.04.2022г., с която трудовото правоотношение на ищеца се прекратява по взаимно съгласие. Тази заповед била подписана от работодателя и тъй като ищецът отказал да дойде да си я получи, му била изпратена, заедно с трудовата книжка по куриер. При подаването на информацията до НАП е била допусната техническа грешка при вписването на основанието за прекратяването на трудовото правоотношение, като е било подадено основание чл.71, ал.1 КТ, и впоследствие е било коригирано основанието на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Свидетелката знае, че ищецът е подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а управителят на ответното дружество се е съгласил устно с претенциите на ищеца и е разпоредил да бъде изготвена такава заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - по взаимно съгласие.

Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелката, тъй като макар свидетелката да е служител на ответника, същата споделя свои непосредствени впечатления и показанията й кореспондират със събраните 4 писмени доказателства по делото и с изявленията на страните.

От така установените факти, районният съд е намерил от правна страна следното: Представената от ищеца Заповед №114/14.04.2022г., издадена на основание чл.71, ал.1 КТ, която не носи подпис на представляващия работодателя, е проект на заповед, който е предоставен на ищеца за запознаване, а не е била заповед за връчване на ищеца. Този извод не се опровергава от изразените от ищеца съображения относно подаденото уведомление по чл.62, ал.5 КТ до НАП. Според районния съд фактът, че работодателят е декларирал прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, а същевременно е подписал заповед за прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, не прави уволнението валидно на правно основание чл.71, ал.1 КТ - в срока за изпитване. Значение има заповедта, която работодателят е издал, а не какво е декларирал пред НАП. Фактът, че работодателят е коригирал основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 21.06.2022г. не означава, че прекратяването е от тази дата. Само корекцията е от тази дата, а прекратяването е от датата, посочена в заповедта.

Уволнението на ищеца е извършено със Заповед №114/14.04.2022г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие. По този начин работодателят се е съобразил с желанието на ищеца да бъде освободен от работа на 15.04.2022г. Заповедта с посоченото основание е подписана от работодателя и връчена на ищеца. От формална страна заповедта е законосъобразна - съдържа необходимите реквизити.