Решение № 363 от 27.08.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 37/2021
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 27.08.2021
- В сила
- 27.08.2021
- Състав
- Петър Узунов, Ангелина Бисеркова, Александър Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.203, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 363 гр. Благоевград , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Петър Узунов
Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500037 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Г.С., действащ като пълномощник на Г.
Б. ИЛ. –ответник по гр.д. № 1158/2019 година по описа на Районен съд-гр.Сандански срещу решение № 902139/28.10.2020 година, с което е осъден да заплати на „Г. –ПХ“ ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя М.П., сумата от 2 852.65 лева, от която : 479.18 лева, представляваща пропуснато възнаграждение по договор за транспорт, сумата от 480.38 лева, представляваща заплатени пътни такси заради удължен маршрут на превозното средство на ищеца, сумата от 1 151.26 лева за разходи за заплатено гориво и амортизация на превозното средство, сумата от 254.69 лева за платени разходи за възнаграждение за нов шофьор, сумата от 96.00 лева за разходи за почистване на превозното средство, сумата от 391.17 лева за пропуснато договорно възнаграждение по договор за транспорт, ведно със законната лихва върху главницата от 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 1 186.10 лева съдебни разноски. С решението е отхвърлен като неоснователен иска на „Г. –ПХ“ ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя М.П. срещу Г.И. за разликата над уважения размер до претендирания от 2 926.98 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите и изводите на съда, като счита, че същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Не прави доказателствени искания. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор, с който заявява позиция за немотивираност и неоснователност на жалбата. С подробни съображения оспорва жалбата и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Не прави доказателствени искания. Заявява претенция за присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
1
В открито с.з. въззивникът – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба. Представя писмена защита.
За въззиваемата страна – редовно призована, в открито с.з., представител не се явява.
Депозира писмено становище, с което заявява, че съображенията, изложени в писмения отговор на въззивната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения срещу Г. Б. ИЛ. осъдителен иск. В останалата част, с която районният съд е отхвърлил осъдителната претенция, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1158/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Сандански е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Г. - ПХ“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр...., община ..., ул.“...“ № 20, представлявано от управителя М.Г.П., действащ чрез пълномощник адв.В.У. срещу Г. Б. ИЛ., ЕГН **********, от с.С., община К., област Благоевград, обективираща осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в общ размер 2 926.98 лева, от които : сумата от 479.18 лева представляваща по-малко заплатена на дружеството договорена сума за транспорт; сумата от 480.38 лева представляваща заплатени пътни такси; сумата от 1 225.56 лева разходи за гориво и амортизация на превозното средство; сумата от 254.69 лева представляваща разходи за заплащане на възнаграждение и командировъчни на шофьор, който да довърши транспорта, 96.00 лева за платени разходи за почистване на превозното средство и сумата от 391.17 лева представляваща неполучена сума за договорено възнаграждение за превоз, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Искът е обоснован с твърдения за съществувало между страните трудово правоотношение, на основание трудов договор № 013/24.10.2018 г., по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 и повече тона“, с НКПД 83322005, за срок от 6 месеца, след изтичането на който трудовото правоотношение се трансформирало в безсрочно такова. Трудовият договор бил прекратен със заповед № 3/23.05.2019 г. Твърди, че работникът е бил запознат и съгласен със задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика за възложената и приета за изпълнение длъжност. На 15.05.2019 г. в разрез с трудовия договор и длъжностна характеристика, ответникът като шофьор на камион „ МАН TGS“ рег. № Е ... МА, собственост на дружеството-ищец, умишлено тръгнал по-късно на работа – въпреки предварителното предупреждение, че има фиксиран час за разтоварване – 08.00 часа, и трябва да тръгне по-рано, като така закъснял за разтоварване на товара по заявка 8471-9050041, което не се осъществило на 15.05.2019 г., а ден по-късно – на 16.05.2019 г. Поради закъснението на доставката, дружеството-работодател понесло глоба от товародателя в размер на 245.00 EU /евро/, равняващи се на 479.18 лева по фиксинга на БНБ /1.9558/ за деня. На 21.05.2019 г. след предварителна резервация за ферибот по маршрут Бриндизи /Италия/ -Патра /Гърция/, И. своеволно слязъл на Игуменица /Гърция/, с което удължил 2 маршрута, който трябвало да измине до крайния адрес за разтоварване с 248 км. Поради това поведение на И. дружеството-работодател заплатил допълнителни пътни такси в размер на 94.20 евро с левова равностойност 184.24 лева, както и разходи за гориво и амортизация на МПС в размер на 485.05 лева. На 22.05.2019 г. около 03.00 часа западно европейско време ответникът тръгнал в посока Р България като заявил, че няма да разтовари камиона на разтоварния адрес и не желае повече да има трудови отношения с ищеца. Спрял камиона на произволно място на около 150 км от предварително уговореното място за разтоварване и завил, че няма да продължи да упражнява трудова дейност за ищеца. Последният оставил камиона, на пътя, което принудило последният да придвижи друг шофьор до мястото, за завършване на транспорта. С последните си действия ответникът причинил на работодателя имуществени вреди, състоящи се в удължаване на транспорта с 293 км, с което натоварило работодателя с допълнителни разходи за гориво и амортизация на МПС на стойност 573.06 лева, съпроводени с пътни такси в размер на 100.20 евро с левова равностойност 195.97 лева по фиксинга на курса за деня на БНБ. Дружеството –ищец сторил допълнителни разходи за гориво на стойност 167.48 лева и пътни такси в размер на 100.14 лева за придвижване на шофьор до камиона, както и възнаграждение на последния в размер на 43.46 лева и командировъчни пари в размер на 211.23 лева. При предаване на ключовете и документите на МПС, същото било в лошо хигиенно състоянието, породи което работодателят направил разходи в размер на 96.00 лева за почистване на МПС. Сочи се в молбата, че при пристигане на първия адрес за разтоварване съгласно заявката, спедиторската фирма заявила, че желае целия товар от камиона да бъде разтоварен на този адрес, поради закъснението. В резултат на това на работодателя е заплатена сума с 200 евро с левова равностойност 391.17 лева помалко от договорената сума. С посоченото ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска за обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника чрез неправомерно изпълнение на трудовите функции. Претендира съдебни разноски. Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок ответникът чрез надлежно упълномощен адвокат е депозирал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение с ищеца, със съдържание, описано в исковата молба. Твърди, че не познава г-н М.Г.П.. Твърди, че на 15.05.2019 г. в 04.56 часа е започнал курса с цел достигане на дадения му адрес. На същата дата в 12.16 часа достигнал адреса, където му било съобщено, че следва да изчака поради почивка и липса на възможност да бъде разтоварен.
Работодателят през цялото време бил във връзка с ответника и бил наясно кога и как ще пристигне на адреса. Твърди, че шофьорът не носи отговорност за форсмажорни обстоятелства, попречили му да пристигне на адрес, с минути закъснение, които били достатъчни за забавяне на разтоварването. Твърди, че се движел максимално дълго и спазвайки ограниченията по пътя, като по този начин спестил на работодателя допълнителни глоби за превишена скорост. Ответникът твърди, че работодателят целенасочено търсел нарушение, с цел прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Твърди, че това предполагаемо нарушение на И. е първо. Оспорва изцяло вмененото своеволно нарушаване на предварително зададен маршрут на 21.05.2019 г.
Твърди, че при пристигането в Бриндизи /Италия/ се отправил към ферибота, където го очаквал предварително закупен от фирмата-работодателя билет. На 21.05.2019 г. в 17.00 часа ответникът пристигнал на зададения му от работодателя адрес за разтоварване. След разговор с портиера и охраната разбрал, че няма кой да разтовари стоката и следва да изчака на паркинга в близост. За посоченото уведо. работодателя. След полунощ, около 02.30-3.00 часа, И. чул лай на паркинга, раздвижване около камиона. Събудил се, притеснен за товара, за който носил отговорност. Свалил прозореца и видял човек около камиона, както и че една от вратите на ремаркето била отворена. В този момент И. започнал да вика, да говори на висок глас, но не слязъл от камиона и не се саморазправил с лицето, което нарушило целостта на камиона. Тръгвайки си, човекът, когото И. забелязал около камиона, казал ясно:
„Като се прибереш в ... във фирмата ще видиш какво ще стане.“ Уплашен, И., който след като до този момент въпреки опитите да се свърже с г-н В.Х. /който възприемал до този момент като негов пряк началник/ не успял да говори по телефона, изпратил текстово 3 съобщение, че камионът е отворен и не смее да разтовари стоката на сутринта, тъй като не бил наясно какви повреди са нанесени. Скоро след това г-н Х. изпратил на И. координати на намираща се наблизо бензиностанция „SHELL“, на която да изчака шофьор, който ще го смени. Твърди, че другият шофьор пристигнал сравнително бързо. На посочената бензиностанция пристигнали лица, познати на И. с малки имена - М. и Е., на които предал ключовете за автомобила и личните си вещи. Твърди, че нямал време да почисти товарния автомобил. На 23.05.2019 г. преди обяд на мястото, където били товарният автомобил и ответникът, пристигнал и В. Х., на когото били предадени документите за автомобила. С него и управлявания от г-н Х. личен автомобил ответникът се прибрал в Р България, в гр.К..
При пристигането си ответникът следвало да подпише документи /ответникът не конкретизира естеството на документите/, представени му от г-н Х.. И. се уплашил, бил афектиран и притеснен и отказал. Поискал време да се свърже с адвоката си и да се консултира. Г-н Х. отказал да чака и си тръгнал веднага. В отговора на исковата молба се твърди, че за времето на действие на трудовия договор между страните ответникът няма нито едно наказание за превишена скорост, злоупотреба с гориво или закъснение за курс, който е следвало да извърши. В подкрепа на позицията си представя писмени доказателства /разпечатка на електронна тахошайба на товарния автомобил/. Претендира съдебни разноски.
Разпечатката съдържа 32 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca052c49-bc26-48ae-ac80-ac14a56f50d1