Решение № 429 от 07.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200200 по описа за 2024 година Производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Р. Г., защитник на подсъдимия М. Г. Г., против присъда № 15 от 05.10.2023 г. на Варненския апелативен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 246/2023 г. по описа на съда.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се твърди, че направения от въззивния съд извод за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 1 и ал. 3, вр. с чл. 18 НК, не кореспондира със събраните в хода на разследването доказателства, поради което закона е приложен неправилно. Според защитника, с новата осъдителна присъда на Апелативен съд –Варна, е нарушен материалният закон, тъй като е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за несъставомерно от обективна страна деяние. Защитата излага следните съображения: 1. от началото на наказателното производство не е налице спор по фактите, а само по приложимото материално право; 2. липсва изобщо данъчно задължение, чието установяване чрез невярно деклариране да е избегнато, а оттам липсва и предмет на престъплението; 3. неправилно въззивният съд е приел идентичност между понятията данъчни задължения и недължими и надплатени данъци, което го е мотивирало да постанови осъдителна присъда по чл.255 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, 1 т. 1 НПК.

За съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник редовно призовани, не се явяват и не вземат становище.

Представителят на Върховната прокуратура пледира за неоснователност на доводите в касационната жалба. Счита, че апелативният съд е установил пропуски и нарушения в дейността на първоинстанционния съд относно оценката и анализа на доказателствата, резултирали в незаконосъобразни правни изводи. Приема, че деянието е доказано по несъмнен начин и не са налице основанията по чл. 348, ал.1 НПК, които да налагат изменение или отмяна на присъдата. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на Апелативен съд – Варна - в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди релевираните в касационната жалба и в допълнението към нея оплаквания, становището на представителя на ВП от съдебното заседание и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Настоящото производство пред ВКС е второ по ред.

При първото първоинстанционно разглеждане на делото по н.о.х.д. № 99/2021 г., Окръжен съд- гр. Добрич е постановил присъда № 9 от 16.09.2021 г., с която е признал подсъдимия М. Г. Г. за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т.

2, пр.1, т. 6, пр. 3, т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което и на основание чл. 55, ал.

1, т. 1 НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години.

С присъдата е бил отхвърлен предявения от Министерството на правосъдието против подсъдимия Г. граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 740 лева.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия е било образувано в.н.о.х.д. № 403/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, по което на 04.04.2022 г. е било постановено решение № 51. С решението на основание чл.

334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 НПК присъдата на първата инстанция е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на ОС-гр.Добрич.

След връщане на делото е било образувано н.о.х.д. № 282/2022 г., по което ОС-гр. Добрич е постановил присъда № 15 от 09.12.2022 г., с която е оправдал подсъдимия М. Г. по възведеното му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т.

2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

По протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия по обвинението, формулирано в обвинителния акт, е било образувано в.н.о.х.д.

№ 37/2023 г. на Варненския апелативен съд, който на 07.04. 2023 г. е постановил присъда № 4, с която на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменил оправдателната присъда на първия съд и е признал подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание 2 една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия е било образувано н.д.

№ 483/2023 г. С решение № 274 от 17.07.2023 г., ВКС, трето н.о. е отменил въззивният съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

При третото по ред въззивно производство - в.н.о.х.д. № 246/2023 г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е била постановена въззивна присъда № 15 от 05.10.2023 г., с която е била отменена присъдата на ОС-гр. Добрич по н.о.х.д. № 282/2022 г. и подсъдимият М. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 години;

Подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан за това да е направил опит да избегне плащането на данъчни задължения в големи размери по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Именно този трети по ред въззивен акт е предмет на настоящия касационен контрол.

Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Проследявайки хронологично развитието на съдебното производство пред различните инстанционни съдилища, ВКС констатира, че контролираният въззивен съд е допуснал особено съществено процесуално нарушение, осъждайки М. Г. по обвинение, по което е било невъзможно да го стори. Това е така, тъй като след постановяване на присъдата по в.н.о.х.д №37/2023 г. на Варненски апелативен съд, с която подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по чл.212 ал.1 във вр. чл.18 ал.1 от НК и оправдан по първоначалното му обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 тт. 2,6 и 7 във вр.с чл.18 от НК, не е бил депозиран изобщо касационен протест, като първото по ред касационно производство е било образувано и разгледано единствено по жалба на защитника на подсъдимия. При това положение е очевидно, че прокуратурата не е изразила недоволство от оправдаването на М. Г. по първоначално възведеното му обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК и се е съгласила с изводите на съда, че престъплението, за което той следва да бъде осъден е по чл.212 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. При липса на касационен протест с искане за връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, за контролираната инстанция, е било невъзможно да постанови осъдителна присъда за това престъпление. Съдебният състав, 3 разгледал проверяваното дело, не е проследил внимателно неговото процесуално развитие, поради което е постановил недопустим от процесуална гледна точка акт. Този съд е бил в невъзможност без съответен протест срещу оправдаването на подсъдимия по чл.255 ал.3 от НК да постанови осъдителна присъда, както по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, така и по чл.256 ал.1 от НК /дори и фактите по обвинението да са сочели на неговото извършване/, понеже последното престъпление е по-тежко наказуемо от това по чл.212 ал.1 от НК. Противното би довело до недопустимо влошаване на наказателно-правното положение на подсъдимия. Принципно посоченото нарушение би следвало да доведе до отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

В конкретният случай обаче, доколкото настоящият касационен състав счита, че са налице основанията на чл.24 ал.1 т.1 от НК за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, прие, че е безпредметно да се връща делото за ново разглеждане. Това е така, тъй като чрез оправдаването на дееца, неговите права са най-ефективно и пълно защитени.

По-нататък е необходимо да се отбележи, че фактическите положения по обвинението не са били спорни в хода на цялото наказателно производство. В настоящата касационна жалба, липсват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при оценката и проверката на доказателствата и при извеждане на релевантните за делото факти. Както в обвинителния акт, така и в своето решение контролираният съд е приел, че: подсъдимият М. Г. е имал качеството на земеделски производител към инкриминирания период и е бил е регистриран по ЗДДС; той е предоставил на свидетелката Т. шест броя фактури, с контрагенти /фирма/ и /фирма/, част от които са били с невярно съдържание, а друга- неистински; фактурите са били осчетоводени и включени от нея в подадена по електронен път справкадекларация по ЗДДС за периода 01-31 август 2014 г.; при извършена данъчна ревизия на подсъдимия за процесния данъчен период е бил издаден Ревизионен акт № Р-03000814001092-091-001/11.02.2015 г., с който на М. Г., в качеството му на задължено по ЗДДС лице, е било отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочените шест броя фактури; в ревизионния акт не са установени данъчни задължения на земеделския производител.

При така очертаната на кратко фактология по делото не може да бъде направен правен извод за обективна съставомерност на инкриминираното на подсъдимия престъпление по чл.255, ал. 3, вр. с ал.

1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Предмет на данъчното престъпление по чл. 255, ал. 1 НК са данъчни задължения в големи размери, съответно по ал. 3 на същия текст – данъчни задължения в особено големи размери. Според фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприети от съда, подсъдимият не е имал данъчни задължения за процесния период /това обстоятелство е безспорно 4 установено, както от ССчЕ-зи, така и от Ревизионния акт/. Съгласно заключението на ССчЕ-за, земеделският производител М. Г. е включил в подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2014 г.31.08.2014 г. с вх. №08001286311 от 15.09.2014 г., както и в дневника за покупки шест броя фактури с издател /фирма/ и /фирма/, за които фактури е установено, че не е налице документална обосновка на доставката, съгласно чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството, като с това е завишена стойността на ДДС за възстановяване, или казано по друг начин- земеделският производител М. Г. е завишил размера на следващия се данъчен кредит, който има право да приспада. Включването на фактурите в справката-декларация не е било насочено към осуетяване установяването или плащането на данъчни задължения, защото такива подсъдимият не е имал обективно за процесния период, като това обстоятелство не се твърди от данъчната администрация, а както беше посочено и от държавното обвинение. Всъщност, включването на процесните шест фактури в справката –декларация и в дневника за покупки, по които фактури не са налице доставки по смисъла на закона, е довело до неправомерно завишаване стойността на данък добавена стойност за възстановяване, с което се цели получаване на бъдеща облага. В този смисъл са и устните разяснения на вещото лице по ССчЕзи, дадени в съдебното заседание пред първия съд, че подсъдимият не е дължал данъци, вкл. и към инкриминираната дата 15.09.2014 г., като с включването на процесните фактури в справката- декларация, той е увеличил данъчния кредит по отношение на държавата и е целял бъдеща облага. В заключение, инкриминираната стойност от 16 740 лв. не представлява избегнат данък, както е приела прокуратурата, а бъдещо вземане от бюджета на държавата, осуетено от данъчната проверка.