Решение № 401 от 07.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Плевен, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20244400500654 по описа за 2024 година

Депозирана е жалба от Ю. Ю. Г., в която се изразява несъгласие с действията на ЧСИ П.П. по изп.д.№ 20239050400235 и изх.№ 7210/04.04.2024 г., като счита, че те попадат в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в който е визиран 2 годишен преклузивен срок по чл.171, ал.1 ДОПК, както и допълненията към кодекса за минималната заплата.

За ответника по жалбата – „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозиран възражение по жалбата, в което е изразено становище, че счита същата за недопустима, тъй като обжалваното действие не попада в обхвата на чл.435, ал.2 ГПК, а по същество счита същата за неоснователна, тъй като ИД № 20249050400235 е образувано на 20.02.2024 г., като се позовава и на т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.По отношение на депозираната жалба с вх.№ 15935/05.07.2024 г. в частта с оспорване на секвестируемост на получавания доход: след извършени от съдебния изпълнител П.П. справки по делото е установено, че длъжникът изпълнява наказание лишаване от свобода в затвора гр.Плевен, където същият полага труд.

Депозирани са писмени мотиви от ЧСИ П.П., в които е изразено 1 становище да се остави без уважение депозираната жалба.

Съдът намира за установено следното.

Изпълнителното дело е образувано на 20.02.2024 г. по молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД със седалище гр.София въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2023 г., издаден по ч.гр.д.№ 20234430103692 по описа на ПлРС, като е направено и искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в *** АД.

На 26.02.2024 г. са изпратени: до длъжника съобщение за образувано изпълнително дело, а до третото задължено лице - запорно съобщение, като на 18.03.2024 г. е постъпил отговор от „***“АД.

На 27.02.2024 г. е депозирана молба от взискателя по изпълнителното дело, като е направено искане, ако лицето получава възнаграждение, да се наложи запор върху вземането му.На 19.03.2024 г. е постъпило уведомление, че длъжникът са намира в затвора в гр.Плевен, полага труд.

Депозирана е молба от взискателя на 27.03.2024 г. да бъде наложен запор на вземането (възнаграждението, което длъжникът получава в затвора гр.Плевен ), като е изпратено на 04.04.2024 г. запорно съобщение до ГДИН, получено на 08.04.2024 г.

На 04.04.2024 г. до длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело (изх.№ 7210), като е посочено, че е наложен запор върху вземания на длъжника по сметки в „***“АД, наложен запор на вземане по личната партида на длъжника по отношение на възнаграждение за полагане на труд.

Приложени са протокол за извършено погасяване от 17.05.2024 г., от 19.06.2024 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна следва да се приеме следното от правна такава.

В частта, в която жалбоподателят счита, че са налице основания за приложение на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, жалбата има характер на молба до ЧСИ следва да се прекрати производството по делото в тази част и да се изпрати същата в тази й част на ЧСИ за разглеждане от него като молба на длъжника да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни 2 действия в продължение на две години.

Относно доводите в жалбата за приложението на чл.171, ал.1 ДОПК следва да се посочи следното.

Според тази разпоредба публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък срок.

В чл.173 от ДОПК е предвидена възможност за отписване на вземания, които са погасени по давност, но в процесния случай е образувано изпълнително производство по реда на ГПК.

В изпратеното съобщение за образувано изпълнително дело до длъжника на 26.02.2024 г. е посочено, че има публични вземания в размер на 20 312.90 лв.

В приложеното удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на НАП, ТД Велико Търново от 26.02.2024 г. е видно, че е налице общо задължение в размер на 20 312.90 лв., от които общо главница от 20 147.54 лв. по ИД 231448101/2023 г., отделно общо 165.36 лв., от които главница 142 лв. и общо лихва 23.36 лв.

Съгласно чл.459 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

Според чл.163, ал.4 ДОПК, в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК.

Давността е институт на материалното право, материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.

При извършването на принудително изпълнение по реда на ГПК съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнася по възражението за давност, тъй като е предвидена защита по исков ред срещу принудителното изпълнение по реда на чл.439 ГПК (определение № 27/30.05.2024 г. на ВКС и ВАС по адм.д.№ 21/2024 г., 5 чл.състав).

На последно място с оглед доводите в жалбата, според чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, 3 което длъжникът смята за несеквестируемо.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.

Според чл.77, ал.1 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа.

Според чл.78 ЗИНЗС за всяка работа извън посочената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното; частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието; на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, което ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

Съществува различен начин за определяне на секвестируемата и несеквестируемата част, като несеквестируемата част от доходите на жалбоподателя не следва да се определи съгласно чл.446 ГПК, която разпоредба е обща, а според специалната норма на чл.78, ал.3 ЗИНЗС - тя е една трета от полагащото се възнаграждение, когато не се касае за издръжка.

При преценката дали е нарушено правилото на несеквестируемия размер на доходите по ЗИНЗС следва да се съобрази дали е удържан дял, по - голям от две трети от полагащото се възнаграждение на лишения от свобода.

Според чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците (ал.2 се прилага относно удръжките по задължения за издръжка).

В процесния случай не се установява да е била накърнена несеквестируемата чрез удръжки за запора по изпълнителното дело една трета от чистия му доход и не е налице нарушение на чл.78, ал.3 ЗИНЗС.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да се остави без 4 уважение жалбата на Ю. Г. срещу действията на ЧСИ П.П. по изпълнителното дело в останалата й част.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 20244400500654 по описа на Плевенски окръжен съд по жалба вх.рег.№ 7896/03.07.2024 г., депозирана от Ю. Ю. Г., ЕГН ********** срещу действията на ЧСИ П.П., рег.№ 905, район на действие ОС Плевен, по изп.д.№ 20249050400235, в частта й, в която жалбоподателят счита, че те попадат в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпраща същата в тази й част на ЧСИ П.П. за разглеждане от него като молба на длъжника да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.рег.№ 7896/03.07.2024 г., депозирана от Ю. Ю. Г., ЕГН ********** срещу действията на ЧСИ П.П., рег.№ 905, район на действие ОС Плевен, по изп.д.№ 20249050400235, в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5