Решение № 189 от 19.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пазарджик, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201313 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Т. З., с ЕГН **********, с адрес с. К.Д., обл. Пазарджишка чрез пълномощника адв. И. Д. В. от ПзАК, против Наказателно постановление № 22-1006-002165 от 02.08.2022 г. издадено от Началник Група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП.

В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява в първото съдебно заседание лично и с упълномощен представител, като дава обяснения за случилото се. В следващите съдебни заседания се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и 1 пледира за отмяна на НП по съображения изложени в представено писмено становище, както и претендира в полза на жалбоподателя разноски съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени аргументи за правилност и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид посоченото в жалбата и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 18.07.2022 г., в 20,12 часа, в община Пазарджик, на АМ „Тракия“, км 74, в посока на движение към гр. П., е управлявал товарен автомобил „М.А.“ с рег. № **** с полуремарке с рег. № ****, собственост на ЕТ „А.- И. А.“ гр. П., като се движи в лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и/или пътниците в ПС.

Горното било установено от екип на Сектор Пътна полиция при ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав били свидетелите К. О. и С. Р..

Констатираното по-горе от тях съставлявало нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, поради което на водача бил съставен АУАН за посоченото нарушение, който му бил предявен и връчен срещу подпис, като пред контролните органи заявил, че нямал възражения за направените констатации.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, въз основа на което била извършена проверка. АНО счел възражението на нарушителя за неоснователно и въз основа на съставения АУАН на 02.08.2022 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на санкционираното лице на 22.08.2022 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била депозирана от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат чрез АНО до РС- Пазарджик на 26.08.2022 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВРПазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в 2 срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите К.

О. и С. Р. и частично от обясненията на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението и в присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи (Виж т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л.15-16).

По-нататък, в АУАН и НП е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушенията и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочени са дата, час и място на нарушението, посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както и обстоятелстватаелементи от фактическия състав на нарушението, като е посочено че МПС е управлявано в лентата за принудително спиране, без същото да има техническа повреда или пък наличието на здравословни проблеми на водача и/или пътниците в МПС, т.е. не е била налице основателна причина за това такова управление и същото е било в разрез с разписаната забрана в закона.

На следващо място дадена е правилна правна квалификация на нарушението. АНО е приложил и правилната санкционна норма, съответстваща на вмененото нарушение.

Съдът не споделя и възражението, че АНО при издаването на НП е нарушил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като била извършена 3 непълна и формална проверка въз основа на подаденото възражение на жалбоподателя против съставения АУАН, като от последния не били взети обяснения за случая. Цитираната разпоредба само разписва възможността АНО да извърши разследване на спорните обстоятелства, т.е. евентуалното разследване е оставено на преценката на наказващия орган, а не е вменено в негово задължение. Освен това, за да издаде обжалваното НП, наказващият орган очевидно е проверил правилността на АУАН, неговата законосъобразност и обоснованост и затова е пристъпил към неговото съставяне. Най-сетне, дори АНО да е нарушил разпоредбата на чр.52 ал.4 от ЗАНН и да не е изпълнил разписаното в нея, то това му нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не засяга правото на защита на санкционираното лице, защото нито е лишен от възможността да разбере какво административно обвинение му е повдигнато, нито е лишен от възможността да се защити срещу същото. На първо място тази възможност е имал още при предявяване на АУАН, а впоследствие е реализирал правото си на защита чрез подаденото възражения срещу съставения акт, в който е изложил своите възражения и твърдения, както и чрез обжалване на издаденото НП пред съда, където в най-пълна степен е реализирал това си право.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира за неоснователни направените в жалбата възражения за допуснати СПН при съставяне на АУАН и НП

С оглед на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.

Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, нито в съдебно заседание, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително спиране (аварийната лента) на АМ „Тракия“. Оспорва се единствено обстоятелството, че това управление е било за кратко, след минимален престой на ППС в аварийната лента, тъй като у водача се е породило съмнение за техническа повреда на превозното средство. Това твърдение се излага единствено в обясненията на жалбоподателя, в които той заяви, че докато е управлявал ППС по АМ в „задръстване“ в интензивен трафик, от движещия се зад него автомобил забелязал пресветване с фарове и 4 когато погледнал в дясното странично огледало видял стърчащ предмет на дясната задна гума, като помислил че е спукана и затова отбил и спрял в аварийната лента, слязъл, видял че предмета е залепена кора от автомобил, отстранил от грайфера на гумата и се качил обратно в автомобила. Това според него продължило не повече от 20-30 секунди, затова и не било отчетено като „пауза“ или „почивка“ от тахографа, който отчитал само при време не по-малко от 1 минута. Заяви още, че когато се качил в МПС не могъл веднага да се включи в интензивната лента, заради трафика и затова продължил да се движи в аварийната лента около 70-80 метра, докато се включил отново в движението и след около 300-400 метра бил спрян от полицаите, които го отбили от интензивната лента за движение.

Съдът не даде вяра на обясненията на жалбоподателя, тъй като на първо място те противоречат на показанията на свидетелите О. и Р., които са еднопосочни и взаимнодопълващи се. Вярно е, че св. О. първоначално, а св. Р. изцяло, не си спомнят за случая и това е съвсем нормално предвид изминалото дълго време от тогава до момента на депозиране на показанията, но и предвид факта, че почти на всяко дежурство служителите на Сектор „ПП“ и по-конкретно Група „КПДГПА“ имат по няколко идентични случая.

Св. О. категорично заяви, че водачът се е движил в аварийната лента на АМ и затова е бил спрян, като при извършената му проверка, е попитан за причината за това движение, като той изрично е заявил, че няма такава, както и че нито е имало технически проблем в ПС, нито здравословен такъв на водача на МПС, който е бил сам в автомобила. Този свидетел заяви също, че при предявяването и връчването на АУАН, водачът не е възразил срещу направените от него констатации, нито писмено, нито устно. От своя страна св. Р. поясни, че във всички случаи за проверка са спирани водачите, когато той и колегите му констатират движение на МПС в аварийната лента, за да изяснят причината за това и когато установят, че ПС се е движело без технически проблем и без здравословен такъв на водач и/или пътник, винаги съставят АУАН за извършеното нарушение, а когато МПС само е спряло и има престой в аварийната лента, тогава се съставя фиш на водача. И двамата свидетели бяха категорични, че такива нарушения като процесното се констатират от тях в случаите, когато има ремонт в отсечка на АМ, като св. О. поясни, че на инкриминираната дата той и колегата му са били изпратени във въпросния участък именно с цел да следят за подобен род нарушения, поради 5 извършващия се ремонт на тази отсечка от АМ „Тракия“.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, независимо че същите са в служебни отношения с АНО, тъй като това не ги прави автоматично заинтересовани. От една страна техните показания не си противоречат, логични и подредени са, а от друга страна двамата полицейски служители нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя в действия, които той да не е извършил.

Освен това няма никаква житейска логика, и в тази насока правдоподобни са показанията на св. Р., ако жалбоподателят не е управлявал ППС в аварийната лента, контролните органи да го спрат за проверка, още повече ако се приеме за вярно казаното от самия жалбоподател, че от мястото, където е отбил и спрял до установъчния пункт на полицейските служители е между 370-480 метра, т.е. почти половин километър, и то при наличие на интензивен трафик и задръстване, същите да предприемат безпричинно спиране на водача.

На следващо място, самият жалбоподател не отрича, че се е движил в аварийната лента, макар по твърденията му това да е било не повече от 70-80 метра. След като е имало интензивен трафик, и след като не е имал техническа повреда на МПС, нищо не е налагало движение на автомобила в аварийната лента „до включването му“, според твърденията на жалбоподателя, в активната лента за движение, тъй като спокойно е можел да изчака на място, с подаден сигнал за включване в движението, до момента в който му бъде осигурена тази възможност от водачите на движещите се МПС, още повече че управляваното МПС е състав- т.а. и полуремарке. Освен това дори и да се допусне хипотетично за вярно твърдяното, а именно движение в аварийната лента на разстояние 70-80 метра, то следва да се отчете факта, че това движение е могло да бъде много повече и ако не му е била осигурена възможност да се включи в движението, последното в аварийната лента е щяло да продължи и за много по-дълго разстояние.