Протоколно определение № 906 от 28.02.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 906 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев при участието на секретаря Елка Ант. Григорова и прокурора И. Любч. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно дело № 20231100206973 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ К. И. Г. – редовно призован, явява се, доведен от служители на РД „Охрана -София”, от затвора в гр. София.

Адв. С. И., САК, упълномощен защитник - редовно уведомена от предишното съдебно заседание, явява се.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно уведомен чрез своя процесуален представител инсп. Т.Г.Г., не се явява.

ЯВЯВА СЕ инсп. Т.Г.Г. – процесуален представител на началника на затвора в гр. София, съгласно депозирано по делото пълномощно - заповед.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Б. Т. – уведомен чрез упълномощената защита на осъденото лице, явява се.

За СГП – прокурор ТАКОВ.

СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото за продължаване на съдебното следствие,

ОПРЕДЕЛИ :

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за продължаване на съдебното следствие.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на явилия се в днешното съдебно заседание свидетел:

Т. Б. Т. - роден на **** г., в гр. Бяла Слатина, българин, български гражданин, женен, криминален психолог, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за самоличност - лична карта № ****, издадена на **** г. от МВР - София.

СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.

СЪДЪТ разясни на свидетеля правата и задълженията му в наказателното производство, в качеството му на свидетел, съгласно чл. 120 – чл. 122 от НПК, както и го предупреди за наказателната отговорност, която носи, съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Разбрах правата и задълженията си, както и наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. Обещавам да говора истината.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Т. Б. Т..

На въпроси на защитата, свидетелят Т. отговори:

Познавам г-н К. И. Г. от 2002 г., може и да е от 2001 г., когато беше извършено едно тежко криминално престъпление на територията на ОД на МВР – гр. Ловеч. Тогава се запознах с него по повод на това, че той беше заподозрян в съпричастност към това престъпление. Тогава всъщност работех с него и изготвих СПЕ. Впечатленията ми от поведението му тогава, независимо от извършеното престъпление, бяха доста добри. В края на краищата видях срещу себе си един млад мъж, който се е забъркал в тежко криминално престъпление. Когато работех с него, отчетливо забелях, че си дава сметка за това, какво е направил и всъщност работата ми с него приключи с това, че той ще съдейства до края на разследването и случая ще приключи по този начин. После, впоследствие, в съдебна зала се промени. В смисъл, той беше възприел друга защитна теза след консултацията му с тогавашния му адвокат.

ЗАЩИТАТА: По отношение на съдействието, което е оказал по време на разкрИ.е на престъплението, той продължи ли по този начин да се държи и впоследствие, до края на наказателното производство и след това?

СЪДЪТ не допуска така поставеният въпрос, тъй като същият излиза извън предмета на доказване по настоящото наказателно производство.

2

На въпроси на защитата, свидетелят Т. отговори:

В началото по време на престоя му в пенитенциарно заведение, не съм контактувал с К., но впоследствие така стана, че сме контактували доста често, когато беше в затвора в гр. Враца, беше преместен в затвора в гр.

Ловеч и впоследствие беше в затвора в гр. София.

Преди 7 – 8 години, когато започнаха по-интензивните ни контакти, от този момент насам имам впечатление за неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието. Преди това не сме комуникирали, не мога да кажа какво е било тогава. Всъщност започнахме комуникация с него, когато излежаваше присъдата си в затвора в гр. Враца, но не мога да кажа коя година беше това. Неговото поведение в никакъв случай не беше отрицателно. Това, което ми направи впечатление, с оглед това, което си спомням от младия мъж преди 25 години, е че за разлика от тогава вече се беше научил и беше усвоил поведенчески стратегии, когато е в ситуация на силна фрустрация, т.е. на повишаване на негативните преживявания, той вече може да се контролира.

Нещо, което към момента, когато се запознахме, не беше така.

Ако аз не бях видял промяна в него, нямаше да дойда тук и да заложа името и авторитета си, за да кажа, че К. Г. може да стане част от обществото извън затвора. Голяма част от впечатленията ми за него не мога да ги споделя тук, тъй като касаят конфиденциална и чувствителна информация, но това, което мога да кажа е, че за разлика от преди 25 години, К. преди да направи нещо вече мисли, което с оглед на по-младата възраст и в средата, в която е расъл и се е развивал тогава, не беше така в началото на този век. Всички хора сме агресивни, имаме в себе си негативни преживявания, които по един или друг начин може да се проявят в някакъв вид агресивно поведение.

Важно е дали може да го контролираме и имаме ли механизми да вентилираме натрупаното напрежение, гняв, обида, все аспект на негативна емоция. Когато се запознах с К. Г. преди доста години, той тогава имаше неадекватни модели да девентилира натрупаното напрежение, неадекватни на общество, неадекватни на ситуацията, неадекватни на това, че вентилирайки своя гняв и напрежение можеше да нарани други хора. Сега, към момента, това е точно противоположното, къде поради дълъг престой за човек, който има добри интелектуални способности, престой в затвора, който да осмисли, къде и поради напредналата възраст, къде заради промените, които настъпиха в социалния му кръг, имам предвид семейството, не предпоставят вече той да търси себеизява, която да го поставя в ситуацията на агресор. За мен, моето впечатление е, че тези тенденции са трайни.

Оценката ми може да я квалифицирате към положителна.

Нямам преки впечатления от семейството на К. Г.. Мога само да кажа, и то без да влизам в подробности, че последните години, не са малко, комуникациите ми с него и работата, която сме свършили, в ситуацията, в която той се намира, за мен показва и доказа, че той има вече различни поведенчески модели, които може да употребява в ситуация, в която е силно фрустрираща. Да си в затвора, това е силно фрустрираща ситуация. Този 3 поведенчески модел е постоянен.

ЗАЩИТАТА: Нямам повече въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

На въпроси на съда, свидетелят Т. отговори:

За последно се видяхме с осъденото лице К. очи в очи преди Великден миналата година, след това на предишното дело, пред друг съдия. Там също свидетелствах за същите обстоятелства.

СТРАНИТЕ /поотделно/ : Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се освободи от съдебна зала.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. : Моля да ми бъде издадена служебна бележка, тъй като съм общински съветник и в момента отсъствам от заседание.

СЪДЪТ, с оглед изчерпване на въпросите към свидетеля Т. становищата на страните,

Т. и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля Т. Б. Т..

Освобождава свидетеля от съдебната зала.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР

Г. : Моля да приемете изисканата от вас справка, актуална към днешна дата, за изтърпяно наказание от осъдения и остатъка за изтърпяване на наказанието на лишения от свобода К. И. Г..

Нямам искания по доказателствата.

ЗАЩИТАТА: Моля да приемете Сертификат за завършен курс „Пътешествието на затворника“, подписано от А.К. – главен изпълнителен директор, от свещеник и от „Национална мисия Prison Fellowship International“.

СТРАНИТЕ /поотделно/ : Да се приеме. Нямаме други искания.

4

СЪДЪТ, съобразявайки така направените искания по доказателствата от страните и становищата им, намира същите за основателни.

Действително, справката от МП – ГД „ИН“ от затвора в гр. София, касаеща изтърпяното и оставащо за изтърпяване наказание към днешна дата „Лишаване от свобода“ на осъдения К. Г., както и сертификат за завършен курс в затвора в гр. София, са относими към предмета на изследване в настоящото наказателно производство, поради което и на основание чл. 283 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ :