Решение № 18723 от 17.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18723 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110101958 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу Б. Н. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„**********, с абон. № *********, а именно: 1 350.22 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до изплащане на вземането; 184.82 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2024 г.; 41.13 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до окончателното плащане; 8.85 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33646/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „************“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца, във връзка с което излага, че дори и да е собственик на имота или да е 1 подала молба-декларация до него, това не обуславя извод за сключен между тях договор, като счита, че публикуването на общите условия на дружеството също не създава договорно отношение между тях. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период. Твърди, че липсва надлежно отчитане на уредите за дялово разпределение и не е бил налице реален достъп до имота. Поради неоснователност на главните искове оспорва и исковете за лихви. Наред с това оспорва да е изпаднала в забава в плащането на главниците, както и оспорва размера на лихвите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „***************“ ЕООД излага становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33646/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на предпоставката по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая по делото се установява от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, че на 05.05.1988 г. ********** Г. е придобила собствеността върху процесния имот. Видно е от Удостоверение № 48 на л. 16, че името на 2 купувача е променено на Б. Н. Г.. Следователно доказано е, че ответницата е придобила собствеността върху имота през 1988 г., като не се твърди и не се доказва впоследствие тя да се е разпоредила с нея. В качеството си на собственик на имота Г. има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. тя е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за доставената в него топлинна енергия през исковия период.

Нещо повече дори – в случая се доказва, че ответницата е подала до ищеца молба – декларация с вх. № 5391/04.10.2002 г., с която е поискала партидата в „***********“ ЕАД за имота да бъде открита на нейно име. Посоченият документ има характер на предложение за сключване на договор с нея, което очевидно е прието от ищцовото дружество, щом именно то представя молбата – декларация по делото и щом фактурите и изравнителните сметки са издавани на името на Г.. Ето защо съдът намира, че в случая ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди не само по силата на закона, който презюмира, че ако друго лице не е сключило в качеството на клиент договор за доставка на топлинна енергия, страна по договорното правоотношение с доставчика е собственикът или вещният ползвател на имота, но и поради това, че Г. е сключила нарочен договор с ищеца.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с абон. № *********, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот в обем, съответстващ на претендираната цена, е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се изяснява, че за периода топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, е измервана с един общ топломер, който е отчитан по електронен път, като противно на твърденията на ответницата, редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, и по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Установява се, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е монтиран през 2019 г. като нов, а след това в рамките на процесния период е преминал една проверка /доколкото проверката от 09.08.2021 г. е била валидна до 09.08.2023 г., т.е. била е валидна известно време след края на исковия период, а проверката от 25.11.2023 г. касае отчетен период, който не попада в процесния период/, която е приключила със заключение за съответствие. Видно е от заключението, че за исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Вещото лице посочва, че през периода радиаторите в имота са били демонтирани и не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, а топлинната енергия за битово горещо 3 водоснабдяване е начислявана служебно за 1 бр. лице поради липсата на осигурен достъп до имота за отчет, като не е начислявано допълнително количество топла вода. Изяснява се, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Заключението на съдебно-техническата експертиза съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано. В съответствие с изричните указания на съда вещото лице е проверило всички намиращи се както при ищеца, така и при третото лице – помагач, документи, относими към поставените му задачи. Същевременно ответницата не представя по делото, нито сочи като намиращи се при трето лице други конкретни документи, чиято проверка да е необходима на вещото лице за отговор на задачите. Изводите на вещото лице Т. намират опора в представените от ищеца и от „***************“ ЕООД писмени доказателства, които са били съобразени от него. Ето защо съдът счита, че заключението е изготвено въз основа на всички относими документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи.

Искането на ответницата за прилагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК е неоснователно. Действително третото лице – помагач е представило по делото само част от документите, за които е било задължено на основание чл. 190, ал. 1 ГПК – изравнителните сметки и протоколите за неосигурен достъп за отчет на измервателните уреди. В случая то няма как да представи документи за главен отчет, защото такъв не е извършен поради поведението на клиента, а представянето на документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение е без значение за изхода на делото, защото дори и в имота да има водомер за топла вода, той не е бил отчитан, т.е. верността на неговите показания е ирелевантна. Що се отнася до непредставянето на документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, съдът намира, че в случая предвид характера на направените от ответницата възражения тези документи не биха рефлектирали върху извода дали в имота е била реално доставяна топлинна енергия през исковия период.

Извършвайки съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата, че не се установява реално потребено количество топлинна енергия. Независимо от обстоятелството, че в имота не е имало радиатори през исковия период, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Такива клиенти също са обвързани от задължението по чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването да осигуряват достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на 4 представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, което задължение ответницата признава, а и от представените от третото лице – помагач документи се изяснява, че не е изпълнила. Ето защо и на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването е възникнало основание за служебно начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп. Освен това предвид мотивите, изложени в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, ответницата при всички случаи дължи и цена на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо от наличието или липсата на потребление на топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в имота.