Решение № 4143 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4143 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110158986 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, че за И.

Т. Т. съществува правото на парично вземане за сумата 106,61 лева (сто и шест лева и 61 стотинки), представляваща вземане за заплатени без правно основание суми по нищожно/недействителна клауза за възнаградителна лихва във връзка с Договор за потребителски кредит П.К. Стандарт № 40008895483/07.04.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 41467/2023 г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника посочения договор, въз основа на който е получил заемна сума 500 лв. Твърди се, че е изпълнил точно по договора, вкл. като заплатил в повече процесната сума в резултат от недействителност на заемното правоотношение поради противоречие с изискванията на ЗПК, евентуално приложението на неравноправни клаузи, по подробно изложените в искова молба фактически и правни съображения.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска, като заявява, че е налице основание за събиране на процесната сума. Същата представлява възнаградителна лихва, в уговорен, фиксиран размер, който не надвишава петкратния размер на законната лихва. Подробно излага съображения в подкрепа на твърденията си за действителност на сключения между страните договор. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника по Договор за потребителски кредит П.К. Стандарт № 40008895483/07.04.2022 г., а в тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена с основание.

1

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит П.К. Стандарт № 40008895483/07.04.2022 г.

От съдържанието на представения Договор /л.7/ се установява, че е отпуснат кредит в размер на 500 лв., при срок 11 месеца, размер на погасителната вноска 55,15 лв., ГПР 47,98 %, ГЛП 40,90 %, лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима сума – 606,61 лв. В Договора е посочено също, че при кандидатстването за кредит, клиентът е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга – „Фаст“ /която била предоставена/ и „Флекси“ /като редът за използването й бил описан в ОУ/. За така закупените услуги е уговорено възнаграждение, както следва: за услуга „Фаст“ -175 лв., „Флекси“ – 325 лв., като общият размер на вноските за погасяване на тези услуги /разсрочени и дължими наред с погасителните вноски по кредита/ е 45,46 лв. В договора е посочен и общият размер на задължението /при включване на вноските за допълнителните услуги/ - 1 106,61 лв., при общ размер на вноската 100,61 лв.

Видно от Декларация към Договора /л.8/ - клиентът, сега ищец, е декларирал, че са му предоставени информация под формата на СЕФ, разяснения относно Договора за кредит, в това число и такива относно допълнителните услуги, че са му предадени ОУ. Представени са и Общите условия към Договора за кредит, както и погасителен план.

От представените от страна на ищеца разписки, се установява, че същият е извършил плащания в общ размер на 1214,40 лв.

В исковата молба са наведени твърдения за нищожност на целия договор за кредит поради неспазена форма, поради това, че договорът не е съставен на ясен и разбираем език.

Като основание за нищожност е посочено, че ГПР не включва всички разходи, които водят до оскъпяване; че договорът не съдържа възможност за изискване на погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Развити са съображения в насока, че неправилно посоченият размер на ГПР е равнозначен на липса на такъв. В заключение е посочено, че договорът не би могъл да съществува без клаузите за договорна лихва и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Изложено е също и че клаузата уреждаща възнаградителната лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срокът на договора, общият размер на кредита, размерът на ГЛП, в това число и лихвеният процент на ден, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 11 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски /л.13/. В случая в погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска. Клаузите на договора са написани ясно и разбираемо с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК.

Съгласно т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани 2 при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите има за цел да защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на кредита. Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на сключване на договора, примерно изброени в чл. 19, ал.

1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Възнаграждението за кредитодателя (възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен ресурс е само един от компонентите на ГПР, а останалите, както беше посочено, са онези предвидими и оправдани разходи за кредитодателя за предоставяне на услугата. За да изпълни задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума - сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (§ 1, т. 2 от ДР на ЗПК), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора, и възможността да извърши преценка на цената. В случай че кредитодателят прикрива разходи, които ако бъдат включени в годишния процент на разходите, той би надхвърлил императивно уредения минимум, тези разходи са недължими по аргумент от чл. 19, ал. 6 ЗПК. Следователно, договор за потребителски кредит, при който действителните общи разходи надхвърлят максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, не е недействителен, а недължими са онези разходи, които са над обявения и уговорен процент.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 40.90 %, описани са условията за прилагането му - чл. 4 от ОУ на договора, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, посочен е ГПР - 47.98 %, който е в границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5.2 от ОУ на договора. Не се спори, а и се установява от представената декларация /л.8/, че ищецът е получил преддоговорна информация в Стандартизиран европейски формуляр, като в същата тази декларация е посочено освен това, че на клиента са разяснени основните характеристики на продукта, в това число и допълнителните услуги, които могат да му бъдат предоставени и въздействието, което могат да окажат върху него.

Налице са и другите изисквания съгласно ЗПК - изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 ЗПК. Предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден (чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗКП). Установен е фиксиран лихвен процент изключващ необходимостта да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент. Противно на твърденията на ищеца, в чл. 7.3.1. от ОУ, неразделна част от договора, е посочено изрично правото на клиента при погасяване да получи при поискване и безвъзмездно извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.

По отношение твърденията на ищеца, че договорът не би могъл да съществува без клаузите за договорна лихва и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. На първо място съдът намира за необходимо да разгледа клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. В разглеждания случай от съдържанието на договора се установява, че е закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ /за която е предвидено възнаграждение 175 лв./ и „Флекси“ /за която е предвидено възнаграждение 325 лв./ В договора изрично е посочено, че размерът на вноските по закупените допълнителни услуги възлиза на 45,56 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Освен това видно от погасителния план – в последните две колони от таблицата е посочен размер на вноската по закупената допълнителна услуга, 3 както и общ размер на вноската /т.е. на тази по кредита и тази по допълнителната услуга като сбор/. Настоящият съдебен състав счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в уговорения размер противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. А отделно от това следва да се посочи, че действията по актуализиране на наличната финансова информация за потребителя след сключването на договора за потребителски кредит са свързани с управлението на кредита (управлението на риска), във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. На следващо място следва да се отчете и фактът, че заплащането на това възнаграждение е предварително /специално на възнаграждението за услуга „Флекси“/, т.е. същото е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали тези услуги ще бъдат използвани по време на действие на сключения между страните договор. Процесните клаузи безспорно са във вреда на потребителя, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.