Определение № 2107 от 28.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11621/2025
- Вид
- Определение № 2107
- Подписан
- 28.01.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, т. 1 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2107 гр. София, 28.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100111621 по описа за 2025 година
1. Предявен е поредният идентичен като съдържание иск (видно и от използваната бланка), в който се твърди, че ищецът бил осъден по отношение на непредявено обвинение, като в случая претендираната сума е нараснала до 6 000 000 лева.
Същите твърдения са изложени в исковата молба, предмет на гр.д. № 12352/25г., гр.д.
№ 10988/25г., гр.д. № 10862/25г., гр.д. № 7056/25г., гр.д. № 10307/25г., гр.д. № 10085/25г., и гр.д. № 10600/25г. - Разликата е само по отношение на периода.
Такива претенции, но този път за по-малка сума, са предявени пред СРС – съобразно мотивацията например на ч.гр.дело № 6115/2025г. по описа на СГС относно невъзобвновяване на наказателното производство (КНХД № 1018/2019г. по описа на ВКС) и ч.гр.дело № 3908/2025г. по описа на СГС. Във второто цитирано частно производство (Определение от 08.04.2025г. на СГС) са посочени изключително множество от идентични претенции, чийто предмет е относно осъждането на ищеца по непредявено обвинение именно по цитираното дело на ВКС. Там е посочена и практика на самия ВКС по тези искове (например: О. № 2518 от 23.05.2024г. на ВКС, III г.о., О. 871 от 25.02.2025г. по ч.гр.д.
№ 312/2025г. и О. № 4193 от 19.09.2025г.).
Първото, известно на състава производство, е гр.д. № 27920/23г. по описа на СРС – там претендираната сума е 24 000 лева.
Една от хипотезите на злоупотреба с право е, разделянето на периода на евентуалното нарушение на малки времеви отрязъци, за да се претендират отделни и то очевидно неадекватни суми.
2. Поведението на ищеца е кверулантно, като факти и изводи в тази насока са изнесени в Определение от 02.10.2024г. на СГС по ч.гр.дело № 10924/2024г.: бланково попълване на множество претенции, като на състава на съда е служебно известно, че те са изключително много – има се предвид именно по отношение на КНХД № 1018/2019г. по описа на ВКС (а общо - към настоящия момент – 745 по описа на СГС и 1 117 по описа на 1
СРС, според ЕИСС, като далата са граждански, въззивни и наказателни).
По разбиранията ЕСПЧ подобно поведение е недопустимо и не следва да се стимулира /Съдът установява злоупотреба с правото на жалба от страна на жалбоподател, който публикува на своя уебсайт и в YouTube призиви към посетителите да се присъединят към него, за да подадат колективна жалба до Съда и да подадат множество жалби чрез автоматично генериран и стандартизиран формуляр за жалба. В резултат на тази техника до Съда биват изпратени почти 18 000 жалби. Преследваната цел без съмнение не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика "задръстване, прекомерна натовареност и затлачване" на Съда, да се "парализира дейността му", да се "създаде положение на власт", за да се "преговаря" със Съда, като се застраши дейността му, и да се "дерайлира системата", в която Съдът е "звено от веригата". Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France (dec.), §§ 35-38; Съдът освен това може да намери, че има злоупотреба с правото на жалба, когато тя очевидно е лишена от каквато и да е реална цел или се е отнасяла за дребна парична сума или, най-общо казано, няма отношение към обективните законни интереси на жалбоподателя (Simitzi-Papachristou and Others v.
Greece (dec.); Bock v. Germany (dec)/.
Гражданският процес е предназначен да решава реални спорове, а не да обслужва кверолантни изяви.
3. Преценката по чл. 24, т. 1 от ЗПрП - дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, не се извършва въз основа на евентуалната основателност на иска или правната му сложност, а предвид съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по делото и разходите за адвокатска защита - Определение № 476 от 17.08.2008г. по ч.гр.д. № 268/2009г., IV г.о. на ВКС, ГК; Определение № 99/14.04.2016г. по ч.гр.д. № 730/2016г. на ВКС, I г.о. Съдът може с голяма степен на достоверност да твърди, че предоставянето на правна помощ е безполезно. Ако правна помощ се иска пред въззивна или касационна инстанция във връзка с пропуснати фатални срокове, то помощта явно е безполезна, защото нередовностите, от които страда въззивната или касационната жалба, са неотстраними (така например Определение № 597 от 3.11.2011г. по ч.гр.д. № 472/2011г., ІІІ г.о. на ВКС-ГК).
Съобразно изложеното, правната помощ е излишна.
4 . Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да даде възможност на финансово затруднени граждани да защитят правата си – т.е. за достъп до правосъдие. Формално ищецът отговаря на условията на закона.
Таксата има няколко функции:
- заплащане на някаква част от цената на правораздавателната услуга;
- гаранция, че поведението на ищеца е сериозно (и това е по-важното); и - индиция, свързана с предходното тире, че при загуба на спора, ищецът ще поеме разноските на ответника или ответниците.
Самият процес може да бъде хипотеза на деликтно поведение и това следва да се съобрази своевременно от решаващия орган. Това означава да се прекрати производството.
2
Воденето на подобни производства затруднява правосъдната система, а и страните, които са определени доста произволно от г-н М., като ответници.
От тази гледна точка и с оглед нарушението на чл. 3 от ГПК, ищецът не следва да бъде освободена от заплащате на такси и разноски.
С оглед посоченото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за освобождаване от такси и разноски Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на правна помощ.
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, като НЕДОПУСТИМА Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от получаването му от страните.
СТРАНАТА да се уведоми на адреса, посочен в исковата молба
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3