Определение № 3876 от 19.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3876 гр. София, 13.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002100705 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 416/06.12.2023 година, подадена от С. И. И., срещу решение № 332/20.10.2023 година на Окръжен съд Стара Загора, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 435/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е потвърдил първоинстанционното решение № 40/19.04.2023 година на Районен съд Раднево, постановено по гр. д. № 776/2022 година, с което са отхвърлени предявените от С. И. И. срещу „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната като такова на прекратяване на трудовото му правоотношение, извършено с предизвестие от 27.10.2022 година и заповед № 48/27.10.2022 година на Изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, като И. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител в отдел транспорт-железопътен транспорт“, а дружеството бъде осъдено да му заплати сумата от 4197.71 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от 28.10.2022 година до 23.11.2022 година и сумата от 7891.82 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за периода от 24.11.2022 година до 28.04.2023 година.

В подадената от С. И. И. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора срещу „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево искове, с правно 1 основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Стара Загора по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево е подал отговор с вх. № 2305/16.02.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 332/20.10.2023 година на Окръжен съд Стара Загора, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 435/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

С. И. И. е бил уведомен за обжалваното решение на 07.11.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 15 416/06.12.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, освен в случаите по ал. 1, служителите от ръководството на предприятието можели да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението можело да бъде извършено след започването на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов договор по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ представлявало едно безвиновно основание за уволнението на служителите. Основанието за уволнение в този случай било сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор на дружеството.

Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение била в резултат на поставените задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определена бизнес програма от новия изпълнителен директор, който следвало да подбере екипа, с който да работи. За да можел да направи преценка на качествата на стария екип и да провери тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен директор бил даден срок-9 месеца от момента, в който било започнало изпълнението на договора.

Това означавало не само договорът за управление да бил сключен, но и да било започнало неговото изпълнение, т. е. съответният изпълнителен директор да бил вписан в търговският регистър и той да бил пристъпил към реалното изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора. Основанието за уволнение било именно сключеният нов договор за управление, като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни била суверенна и не подлежала на съдебен контрол.

При липсата на договор за управлението на трудовите договори не можели да бъдат 2 прекратени на това основание. Това основание се прилагало само за уволнението на ограничен кръг от служители-„служители от ръководството на предприятието“. При липса на други указания, за изясняване на това понятие следвало да се има предвид § 1, т. 3 от ДРКТ, съгласно който „ръководство на предприятието“ били ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които било възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление. Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание предполагало доказване на фактическия състав, включващ сключен договор за управление, извършено уволнение в 9-месечния срок от започване на изпълнението на договора на лице от ръководството на дружеството.

По делото било безспорно установено че И. бил заемал длъжността „Ръководител в отдел транспорт-железопътен транспорт“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево въз основа на трудов договор и сключено към него допълнително споразумение от 10.09.2016 година, както и че на 15.06.2022 година. му била връчена заповед № 16/15.06.2022 година за едностранно прекратяване от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 от КТ и при условията на чл. 220, ал. 1 от КТ на трудовото правоотношение. По делото било представено и прието като писмено доказателство предизвестие, с което „Мини Марица-изток“ ЕАД гр.

Раднево, чрез изпълнителния си директор, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ било предизвестило И., че от деня, следващ деня на връчването му, ще бъде прекратен трудовия договор му договор за заеманата длъжност „Ръководител в отдел транспорт-железопътен транспорт“ поради сключване на договор № РД-ЛС-ММИ-52/07.02.2022 година за възлагане управлението на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево, в сила от 31.01.2022 година, и приложена към него бизнес-програма за периода 2022-2026 година. Предизвестието било връчено лично на И. на 27.10.2022 година едновременно с връчването на заповед № 48/27.10.2022 година, двата документа, подписани от изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево, с които на основание чл. 328, ал. 2 от КТ било прекратено трудовото правоотношение на И., считано от 28.10.2022 гаденя, като било посочено на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да бъдело изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 35 дни и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 1 БТВ за 30 работни дни.

С оглед на това въззивният съд намирал, че трудовото правоотношение на С. И. И., възникнало със сключването на трудов договор № 48/23.12.2015 година, последно изменен с допълнително споразумение № 590/25.10.2018 година, бил прекратен едностранно с предизвестие от „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево, за което била издадена констатираща прекратяването и оспорена от И. заповед с № 48/27.10.2022 година.

Въззивният съд намирал, че предизвестието и оспорената заповед били издадени от компетентното лице, носителят на правото да прекратява трудовите договори с работниците и служителите в дружеството, а именно изпълнителният директор съгласно чл. 244, ал.4 и ал. 7 от ТЗ (служебно направената справка в търговския регистър по ЕИК на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево съгласно чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 6 от ЗТР). По делото се установявало от представения договор № РД-ЛС-ММИ-52/07.02.2022 година за 3 възлагането на управлението на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево на изпълнителен член на съвета на директорите (част от поверителната информация по делото), че същият съгласно т.11, т. 2 влизал в сила от вписване в търговския регистър на решението на СД на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево за избора на новия управител като изпълнителен директор.

На датата 31.01.2022 година. с вписване № 20220131171840 било вписано в търговския регистър обстоятелството, че именно лицето И. М. Ч. била представляващия дружеството, т. е. на 31.01.2022 година било започнало изпълнението на договора с № РД-ЛС-ММИ52/07.02.2022 година за възлагане управлението на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево на изпълнителен член на съвета на директорите и в законовия 9- месечен срок по чл. 328, ал.

2 от КТ били връчени на И. предизвестието и заповед под № 48/27.10.2022 година за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Основният спорен въпрос, относим към първата предпоставка за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, бил свързан с това дали сключеният договор за управлението съдържал конкретна бизнес задача по смисъла и за нуждите на чл. 328, ал. 2 от КТ. В константната практика на ВКС били приети правните разрешения, съгласно които всеки договор за управлението трябвало да съдържа бизнес задача с конкретните икономически показатели, които управляващият предприятието трябвало да постигне, а именнопроизводителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият бил длъжен да разработи бизнеспрограма, която следвало да предложи и изпълни по време на действие на договора.

В тези правни разрешения се съдържало и разбирането, че възнаграждението на управителя на предприятието трябвало да бъде обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата, той носел пълната икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора за възлагане на управлението и за постигането на зададените стопански цели на управителя била предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което в негова полза било регламентирано и потестативното право по чл. 328, ал. 2 от КТ.

Били обосновани и още допълнителни разрешения по изясняването на точния смисъл на чл.

328, ал. 2 от КТ, а именно-че стопанската цел и конкретните бизнес задачи можели да бъдат възложени както с новия договор за управлението на предприятието, така и с други документи, стоящи извън него и съставени преди или след сключването на самия договор.

Същественото било, че при възлагането на управлението се преследвала определена стопанска цел, за чието изпълнение била предоставена възможността на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдели упражнени правата по чл. 328, ал. 2 от КТ, при сключването на нов договор за управление било достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението били поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на предходния управител.