Определение № 626 от 24.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Велико Търново, 24.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500499 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК и е образувано по частна жалба на К. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Елена, **********, общ. Елена, обл. Велико Търново, против определение № 997/06.11.2025 г., постановено по гр. д. № 678/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която е отхвърлена молбата му по чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил подадената от ищеца молба за освобождаването му от заплащане на такси и разноски в производството по гр. д. № 678/2025 г. на ОС – Габрово на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, като неоснователна и недоказана, приел е, че не са представени доказателства, въз основа на които съдът да признае, че той няма достатъчно средства да заплати държавната такса и разноските по делото, и е указал на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ОС – Габрово сумата 20 лв., представляваща общия размер на дължимите държавни такси за предявените два иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, като го е предупредил по чл. 129, ал. 3 ГПК, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. На основание чл. 101 ГПК съдът е дал и указания на ищеца в едноседмичен срок да посочи съдебния акт, който обжалва и във връзка с което обжалване желае да бъде освободен от заплащане на държавна такса, като е посочил, че при неизпълнение няма да се произнесе по това искане. В заключение е приел, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново единствено в частта, с която е отхвърлена молбата за освобождаване от държавни такси и разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, с което се отказва освобождаване от държавна такса и при невнасяне на таксата е налице вероятност за прекратяване на делото поради нередовност на исковата молба, има характер на преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение по смисъла 1 на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което подлежи на обжалване с частна жалба. Ето защо частната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото писмени доказателства и представените от жалбоподателя документи въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр. д. № 678/2025 г. на Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на К. Г. Т. против Апелативен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново. Предявени са два иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 210 лв., претендирани солидарно от тримата ответници.

Исковата молба първоначално е била подадена пред Окръжен съд – Велико Търново, по чиито опис е било образувано гр. д. № 936/2025 г. С определение № 1580/24.10.2025 г. този съд е прекратил производството пред себе си, тъй като е посочен като ответник по иска, и на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд – Габрово.

Преди изпращането на делото ОС – Велико Търново с разпореждане от 03.10.2025 г. е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни направеното искане за освобождаване от държавни такси и разноски по делото, като посочи фактите, на които се основава искането му, както и в същия срок да представи декларация, удостоверяваща доходите му, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние и трудовата му заетост. Разпореждането е връчено на ищеца на 14.10.2025 г. и в указания срок дадените указания не са изпълнени – не е представена декларация и не са конкретизирани фактическите основания на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.

След постъпване на делото в Окръжен съд – Габрово на 31.10.2025 г. е депозирана молба от К. Г. Т., в която той моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса за обжалването, като се позовава на материалното си положение и здравословното си състояние. В молбата се заявява, че единственият законен източник на доходи на молителя е плащане по чл. 70, т. 2 от Закона за хората с увреждания в размер на 95,70 лв. месечно, че е налице производство по оспорване на експертно решение на НЕЛК, както и че разходите за животоподдържащи медикаменти заедно с разходите за храна надхвърлят 1000 лв. месечно.

Към молбата са посочени като приложени електронни справки от профила на молителя в Агенцията за хората с увреждания и в НОИ, справка по персонална партида на физическо лице от Агенцията по вписванията, определения на Върховния касационен съд и жалба до Административен съд – Велико Търново срещу експертно решение на НЕЛК. Декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за доходите, имуществото, семейното положение и останалите релевантни обстоятелства не е представена нито пред ОС – Велико Търново, нито пред ОС – Габрово.

От представената справка по персонална партида от Агенцията по вписванията за периода от 13.10.2000 г. до 30.10.2025 г. е видно, че на името на К. Г. Т. са вписани права на собственост върху идеални части (1/6 ид.ч.) от множество недвижими имоти – поземлени имоти и сгради, включително поземлени имоти в землището на с.

Константин, общ. Елена, в местностите „Липите“, „Дере махала“, „Чобан джамия“, „Раман корсу“, самостоятелни обекти и дворно място в гр. Елена, ул. „Васил Левски“ № 10, сгради и поземлен имот в с. Крумчевци, както и гараж в гр. Елена, ул.

„Костовска“ № 9. Същевременно върху всички описани имоти са вписани възбрани в 2 книгата за възбрани на Служба по вписванията – Елена по изпълнителни дела, водени както от частен съдебен изпълнител (по ИД № 534/2025 г. по описа на ЧСИ Ив. Ц., рег.

№ 896, по молба на „Централна кооперативна банка“ АД), така и от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Елена, по които взискатели са Апелативен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена.

От приложените експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК и медицинска документация се установява, че жалбоподателят страда от тежко заболяване. В различни периоди на същия са определяни 95 % и 80 % трайно намалена работоспособност. С експертно решение на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК от 22.08.2024 г. е призната нетрудоспособност със срок „безсрочно“, а с последващо експертно решение от 28.07.2025 г. степента на трайно намалена работоспособност е определена на 80 % със срок до 01.01.2026 г. Срещу това последно решение е подадена жалба до Административен съд – Велико Търново, по която е образувано адм. д. № 690/2025 г.

При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че не са налице достатъчни данни, въз основа на които да се направи извод, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите държавни такси и разноски, като е отчел, че освобождаването по чл. 83, ал. 2 ГПК е изключение, чиито предпоставки следва да бъдат доказани от лицето, което го иска.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят се позовава на чл. 7, ал. 1 ГПК и на Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че съдът следва да изпълни задължението си служебно да установи всички релевантни за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК факти, и да обсъди в пълнота представените доказателства, като първоинстанционният съд не е изложил ясни и пълни мотиви. Поддържа, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК има за цел да гарантира достъпа до съд на лица, чието материално положение не позволява поемане на разходите за производство, а при преценката следва да се вземат предвид всички изброени в закона критерии – доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др.

Жалбоподателят обстойно се позовава на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, на практиката на Европейския съд по правата на човека и правото на Европейския съюз относно недопускането на дискриминация въз основа на увреждане, включително чл. 10 ДФЕС, Хартата на основните права на ЕС и Директива 2000/78/ЕО, както и на Решение № 12/2014 г. на Конституционния съд, като поддържа, че отказът да бъде освободен от държавна такса представлява дискриминационно третиране на лице с увреждане и е в противоречие с принципа на предоставяне на разумни улеснения.

Освен това жалбоподателят се позовава на актуална съдебна практика на ВКС и ВАС по чл. 83, ал. 2 ГПК – включително на Определение № 4117/17.09.2025 г. по к.ч.гр.д. № 2883/2022 г. на ВКС, II г.о., Определение № 4370/29.09.2025 г. по к.ч.гр.д.

№ 2913/2025 г. на ВКС, I г.о., и Определение № 9660/13.10.2025 г. по адм. д. № 8849/2025 г. на ВАС, III отд., като твърди, че обжалваното определение противоречи на очертаните в тази практика стандарти.

При така очертаните доводи въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК физическите лица могат да бъдат освободени изцяло или частично от държавни такси и разноски по делото, ако нямат достатъчно средства 3 да ги заплатят, като при преценката съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имуществото, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Освобождаването по тази разпоредба е изключение от принципа за дължимост на държавните такси и разноски, поради което е необходимо кумулативно да са налице предпоставките по закона и същите да бъдат надлежно установени.

На лицето, което иска освобождаване, законът възлага задължението да представи пред съда декларация относно своето имуществено състояние и доходи, семейно положение, здравословно състояние и трудова заетост, под страх от наказателна отговорност за неверни данни. Тази декларация е основното средство, чрез което съдът получава пълна и достоверна информация за всички обстоятелства, подлежащи на съобразяване при прилагането на чл. 83, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай, на жалбоподателя изрично са били дадени указания от Окръжен съд – Велико Търново да представи такава декларация, както и да конкретизира фактическите основания на искането си. Указанията са връчени, но в указания срок декларация не е представена, нито е представена впоследствие пред Окръжен съд – Габрово. Вместо това страната се е ограничила до общи твърдения за минимален доход по Закона за хората с увреждания, за високи разходи за медикаменти и до прилагане на отделни справки и медицински документи, които, макар да са от значение, не покриват всички необходими елементи за цялостна преценка – липсват данни за доходите на членовете на семейството, за наличието на други възнаграждения и социални плащания, за банкови влогове, за движими вещи със значителна стойност и т.н.

Служебното начало по чл. 7, ал. 1 ГПК не освобождава страната от изпълнение на процесуалните задължения, включително от подаване на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, под страх от наказателна отговорност. Няма пречка декларацията да бъде включена като част от съдържанието на подадената молба, при условие че съдържа всички изискуеми от закона данни и представлява ясно волеизявление на страната относно семейното, имотното състояние и доходите – и всичко това декларирано със знанието за носене на наказателна отговорност при посочване на неверни данни. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която при преценката по чл. 83, ал.

2 ГПК съдът следва да извърши цялостен анализ на материалното състояние на лицето, включително на доходи, имущество и други релевантни критерии, но този анализ предполага наличие на пълни и достоверни данни, каквито без декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК не могат да бъдат събрани в достатъчен обем.