Решение № 146 от 12.08.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Разград, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело № 20223300500120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 против Решение № 59/03.02.2022 г. по ГД № 1498/2021 г. по описа на РС Разград, посочено в обстоятелствената част на жалбата (стр. 1, абзац първи), с което е отхвърлена сумата от 1 801,95 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2019 г. до 15.11.2020 г. и сумата 1 240,39 лв. – обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. до 03.12.2020 г. Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск (стр. 1, абзац трети от въззивната жалба).

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е прогласил за недействителен договорът за потребителски кредит

№

7000958209/15.04.2019 г. на две основания: на основание чл. 22 във връзка с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит („ЗПК“) затова, че в приложения към договора за кредит погасителен план не е направена разбивка на всяка погасителна вноска; и чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК затова, че в сключения между ищеца и ответника договор за потребителски кредит не са посочени начина на формиране на годишния процент на разходите (ГПР) така, както е регламентиран в ЗПК.

На първо място, въззивникът е на мнение, че задължението на 1 кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит информация за условията на издължаване на кредита, включително и погасителен план, е съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, а не както погрешно е приел съдът в мотивите си съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Излагат се твърдения, че в чл. 11.2. от процесния договор за потребителски кредит въззивникът е представил информация, която покрива всички изисквания за съдържание на погасителен план, императивно изложени в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК . Въззивникът счита, че липсата на детайлна разбивка по компоненти на дължимата месечна вноска не е нарушение на изискванията за съдържание на погасителния план съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Навеждат се твърдения, че законът (чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК) изисква детайлна разбивка на вноската само при поискване от потребителя.

На второ място, във въззивната жалба се твърди, че ГПР е 47,31% съгласно договора за потребителски кредит, което отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за информиране на потребителите за размера на ГПР като годишен процент от общия размер на кредита съгласно определението за ГПР в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В тази връзка, неправилно съдът е искал да бъде представено как се изчислява ГПР – кои компоненти се включват при неговото изчисляване. Информацията за изчисляване на ГПР и кои разходи се включват в него се съдържа в чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, като кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя, защото, първо, няма такова изискване, и второ, не може да се предостави по ясен и разбираем за потребителя начин. Навеждат се твърдения, че липсват неясноти в договора за потребителски кредит, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Счита се, че задължението на въззивника да предостави информация за вида и размера на разходите по кредита не произтича от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а е допълнително изискване, заложено в чл. 11, ал. 1, т. 14 от ГПК, което е изпълнено съгласно чл. 14 от Договора за потребителски кредит.

В обобщение, сочи се, че чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК предвижда представянето на потребителя на един погасителен план с по-обща информация, даваща индикация за общия размер на вноската по кредита, а чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК предвижда друг, детайлен погасителен план, който се предоставя на потребителя при поискване и ако е направил погасявания по кредита.

Към съда се отправя искане за отмяна на Решение № 4/05.01.2022 г. по ГД № 109/2021 г. по описа на РС Разград в частта, с която е отхвърлена сумата от 1 801,95 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2019 г. до 15.11.2020 г. и сумата 1 240,39 лв. – обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. до 03.12.2020 г. като неправилно и постановяване на друго, с което да се присъдят сумите, претендирани в исковата молба (стр. 5, абзац последен от жалбата). Посочва се, че не обжалват отхвърлената с решението 2 сума в размер на 966 лв. за еднократна такса за оценка на риска. Не обжалват и решението в частта за разноските. Поискани са присъждане на разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ПЛ. Н. Й. с ЕГН **********. Изложено е становище, че има разминаване в исканията по обстоятелствена част и по петитум, като моли съдът да задължи въззивника да отстрани нередовностите.

Счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение, с което е отхвърлен частично иска, за правилно.

В отговора на въззивната жалба се излагат твърдения, че съдът правилно е преценил договора като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените компоненти, а това от своя страна до нарушение на основаните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Въззивваемата страна смята, че въззивникът излага твърдения за това как се изчислява ГПР и какво съдържа той едва с въззивната жалба, а трябва да се съдържа в договора за потребителски кредит.

Въззивваемата страна счита, че изложението във въззивната жалба за наличие на два погасителни плана – един по-общ и един по-детайлен, за неправилно и изцяло в противоречие с действащата разпоредба на чл. 10, ал.

1, т. 12 от ЗПК. Установено е по делото, че погасителния план по договора (стр. 3 от договора за потребителски кредит) съдържа единствено информация относно падежните дати и размера на вноските, липсва информация за остатъчната сума от размера на главницата, както и информация относно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва.

В обобщение се моли жалбата против първоинстанционното решение да бъде счетена за неоснователна и да се потвърди решението на районния съд в обжалваната част. Моли да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.

С Определение № 190 от 30.05.2022 г. по ВГД № 120/2022 г. по описа на ОС Разград са дадени указания на въззивника за отстраняване на въззивната жалба. Указанията са връчени на въззивника „ТИ БИ АЙ Банк“ АД на 15.06.2022 г. Уточнителната молба е подадена по куриер на 22.06.2022 г. видно от пощенското клеймо, чрез пълномощник – юрисконсулт Свилен Петров Стоянов, но същата не е подписана. С Определение № 240 от 27.06.2022 г. по ВГД № 120/2022 г. по описа на ОС Разград са даден нови указания за подписване на първоначалната уточнителна молба или да представи нова, която да е подписана. Новите указания са връчени на въззивника „ТИ БИ АЙ Банк“ АД на 04.07.2022 г. С молба от същата дата, видно от пощенското клеймо, указанията са изпълнени.

3

В открито съдебно заседание на 13.07.12022 г. пред въззивната инстанция представителят на въззивваемата страна не се явява, като в писмено становище от 11.07.2022 г. излага доводи по съществото на спора в насока за неоснователност на въззивната жалба. Въззивникът в откритото заседание се представлява от юриск. Свилен Стоянов, който моли да бъде отменено решението в обжалваните части, като препраща към подробните аргументи, описани във въззивната жалба. Сочи, че не обжалват отхвърлената сума от 996 лв., представляваща еднократна такса за оценка на риска. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивваемата страна.

Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивната жалба съдържа изискуемите по чл.

260 от ГПК реквизити. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт.

Съдът е приел, че въззивното производството е допустимо.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение е и правилно. Аргументите за това са следните:

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 7000958209 между страните по делото, с който на ответника по делото е отпуснат потребителски кредит в размер на 8 300 лв. главница и му е начислена еднократна такса за оценка на риска 996 лв. (съгласно чл. 7.1. от договора). Срокът на договора е до 15.11.2020 г. Годишният лихвен процент е посочен в размер на 24,34% (чл. 9.1.), а годишният процент на разходите е 47,31%, без да се посочва по какъв начин е формиран и какви компоненти се включват (чл. 10). При просрочие на вноските потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието (чл. 9.4.). В чл. 10.2. е посочен погасителния план с падежни 4 дати на всяко 15-то число от месеците и 19 месечни вноски, 18 от които в размер на 594,45 лв. и една последна в размер на 594,48 лв.

Макар ответникът да не е заплащал вноските по договора в срок, ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем. След изтичане срока за връщане на кредита, ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, като е образувано ЧГД № 2115/2020 г. по описа на РС Разград. По делото е издадена Заповед № 3326 от 18.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (стр. 25 от ЧГД № 2115/2020 г. на РС Разград) относно сумата от 8 300 лв. главница, 1 801,95 лв. договорна лихва от 15.06.2019 г. до 15.11.2020 г., 1 240,39 лв. обезщетение за забава за 15.06.2019 г. до 03.12.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2020 г., както и сумата от 306,22 лв. разноски.

В изпълнение на указанията съгласно Определение № 87 от 10.03.2021 г. по ВЧГД № 55/2021 г. на ОС Разград районният съд е издал Допълнителна Заповед № 371 от 15.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (стр. 35 от ЧГД № 2115/2020 г. на РС Разград) относно сумата от 878,67 лв. обезщетение за забава от 15.06.2019 г. до 03.12.2020 г.

Заявителят не е обжалвал Разпореждане № 4080 от 18.12.2020 г. по ЧГД № 2115/2020 г. по описа на РС Разград, с което му е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 590,08 лв. от претендираната главница.