Решение № 31 от 26.04.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Разград, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243300600076 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №1 от 16.01.2024 г., постановена по НЧХД № 337/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимата Д. Р. Д. е призната за виновна в това, че за времето от 14.01.2023г. до 11.06.2023г. в гр.Разград, като родител осуетила изпълнението на съдебно решение №84-279/30.10.2013г по гр.д. №9503/2013г. на РС-София, относно режима на личните контакти между децата Д. А. И.а и Б. А. И. и баща им А. С. И. – престъпление по чл.182 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я освобождава от наказателна отговорност, като и налага административно наказание „Глоба“ в размер на 3000лв.

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителя сумата 1422лв. лева за разноски.

Производството е проведено в отсъствие на подсъдимата, същата обявена за международно издирване с цел установяване на адрес.

Против присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимата адвокат А. М. К.Н.. В жалбата се излагат оплаквания за това, че съдебният акт не е постановен при пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.

Излага доводи, че деянието е несъставомерно от субективна страна, като престъплението не е доказано липсата на пряк умисъл у подсъдимата. Д. Д. е действала с единствената цел – да защити интересите на децата. Освен това не е била запозната с привилегията на чл.182 ал.3 НК, да не бъде наказвана.

1

Искането в жалбата е въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови решение, с което за бъде призната за невиновна по обвинението за извършено престъпление или да бъде намален размерът на наложената глоба.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на частния тъжител А. С. И., чрез адвокат В. П., като възражения не са постъпили.

Постъпили допълнителни съображения към въззивната жалба от адв. Н. преди съдебното заседание с вх. №2037 от 22.04.2024г., в които излага доводи, че делото не е подсъдно на съдилищата в Разград, поради обстоятелството, че подсъдимата заедно с децата на 09.09.2021г. е напуснала пределите на страната и се намира в чужбина, като производството да бъде изпратено по компетентност на съдилищата в София. Сочи, за наличие на решение по гр.д. №2270/2021г. от 21.10.2022г. на РС-Разград, с което са изменени мерките за упражняване на родителските права, съответно режима на лични отношения, като родителските права са предоставени на бащата, поради което счита, че липсва умисъл у подсъдимата, тъй като в инкриминирания период 14.01.2023г. до 11.06.2023г., същата е знаела за новото решение и след като родителските права са предоставени на бащата, не е нарушила решение, което не съществува, защото е изменено.

Адвокат Н. е депозирала молба-искане, на основание чл.187 ал.2 НПК да и бъде определено възнаграждение в размер на 400лв, които тъжителят да внесе в законоустановения седмодневен срок.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата не се явява, същата не е намерена на посочения адрес. От писмо на ОД на МВР-Разград е видно, че Д. Р. Д. е обявена за издирване с телеграма №19930/01.08.2022г. във връзка с образувано ДП №10/2022г. ОСлО-ОП Разград. Сигнала въведен и за международно издирване с шенген от 05.01.2023г. При извършена справка на 03.04.2024г. в АИС-ГК се установява, че след напускането на страната с двете си деца на 09.09.2021г. няма отразено влизане в страната.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитника на подсъдимата адвокат А. М. К. Н. поддържа жалбата и допълнителните съображения като моли подсъдимата да бъде оправдана. Доразвива доводите си, за липса на местна подсъдност на спора, това че целта на подсъдимата не е да осуети срещите с бащата, а за да защити интересите на децата. Както, че бащата е променил адреса си, излага съображения за липса на субективна страна на деянието. Подсъдимата знаела към него момент, че съдебното решение е изменено и че децата се предоставят на тъжителя. Това, че не е била уведомена за привилегирования състав на деянието. Евентуално моли размерът на наложената глоба да бъде в минимален размер, защото лицето е във финансови затруднения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят А. С. И., редовно призован не се явява, представлява се от адв. П.. Същият счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, при наличието на доказателства за осъществено деяние от обективна и субективна страна. Излага доводи, във връзка с аргументите на 2 защитата в жалбата и допълнителните съображения, които намира за неоснователни, оспорва изложеното във въззивната жалба и допълнителните съображения. Сочи, че целта на наказателните производства е да се установи местонахождението на подсъдимата, за да се възбуди производство по Хагската конвенция, като при това положение подсъдимата потвърди настоящото си местонахождение - само да са стабилни децата в своето битие и обезпечени в образователен и социален аспект.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените във въззивните жалби доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни, писмени доказателства, съдът е стигнал до единствения и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, като намира следното:

Подсъдимата Д. Р. Д. е родена на 24.05.1978г. в гр.Търговище, настоящ адрес в гр.

Разград. Същата е българска гражданска, неомъжена, неосъждана.

Подсъдимата Д. Р. Д. и тъжителя А. С. И. съжителствали до м. юли 2012г. Имали общи деца - Д. А. И.а, род. на 26.12.2010г. и Б. А. И., род. на 11.04.2012г. С Решение №279/30.10.2013г. на РС-София, било утвърдено сключено между тях споразумение, с което местоживеенето на децата е определено при тяхната майка, определен е режим на лични отношение между бащата и децата – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване при бащата, както един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на всяко от двете деца от 10 часа на съответния ден до 17 часа на същия ден през всяка четна календарна година и от 10 часа до 12 часа на съответния рожден ден през всяка нечетна година, през първата половина от официалните празнични дни, обявени от Министерския съвет, считано от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден от първата половина на съответния период от почивни дни, с преспиване на Коледа през четна година и на Нова година през нечетна година.

На 19.08.2021г. тъжителят попълнил нотариално заверена декларация по чл.76 т.9 ЗБДС, с която дал съгласие малолетните деца Д. и Б. да пътуват с майка си до Гърция и Румъния за времето от 06.09.2021г. до 14.09.2021г. На 09.09.2021г. децата заедно със своята 3 майка напуснали Р България през ГКПП - Дунав мост при гр.Русе - Гюргево, след което няма данни за завръщането им в страната. Частния тъжител многократно се опитвал да се свърже с подсъдимата, както и да осъществи контакт с децата, но безрезултатно.

От приложената преписка на ОЗД при ДСП-Разград е видно, че в ДСП-Разград още на 17.02.2021г. е било получено за произнасяне по компетентност Решение №172/11.01.2021г. на АС-София, по подадена жалба от бащата на децата А. И., във връзка с издадено по отношение на постановен отказ от ДСП-Люлин гр.София, да се произнесе по сигнал, постъпил по искане за издаване на задължително предписание. Извършена е проверка по сигнала, на основание чл.18 ал.1 ППЗЗДет във вр. с чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет, като на майката са издадени: Задължително предписание по отношение на двете деца от 02.03.2021г. да оказва съдействие във връзка с реализиране на контакт между децата и техния баща. От започване на работа с децата и отваряне на случая родителите подавали различни сигнали до ОЗД-Разград. На 20.09.2021г. подаден сигнал от бащата, че от 15.09.2021г. няма информация къде се намират децата. От майката получено писмо по ел. поща, че децата са с нея и са много добре. Потвърдена информация и от директора на училището в гр.Разград, че децата не са посещавали учебни занятия от началото на учебната година, а от ОД на МВР това, че е регистрирано преминаване на ГКПП-Русе осъществено от майката и децата на 09.09.2021г. - излизане. Въз основа на събрана информация, че не установено местопребиваването на двете деца и с оглед, че не са установени в териториалния обхват на ЗДС-Разград, със социални доклади от 21.03.2022г. случаите на двете деца са затворени и работата по тях е прекратена.

В показанията си св.А. В. сочи, че е бил свидетел по делата, които се водят за откриване на децата. Присъствал, когато А. е отивал да вземе децата, когато са били в София „за да не стават панаири“. Когато са били в Разград ги е вземал от бабата, когато Д. е била на работа в Австрия, поради което смята, че децата са в Австрия с нея. След даденото на подсъдимата разрешение да пътува с децата същата не се прибрала и тъжителят не знаел къде са и какво правят. Не знае тя да се е свързвала с него от началото на 2023г.

Тъжителят предявил иск по реда на чл.59 ал.3 и ал.9, ч.142 и чл.143 от СК против подсъдимата, като с решение по гр.д. №270/2021г. на РС-Разград в сила от 05.12.2023г. е изменено решение по гр.д. №9503/2013г. на РС-София, като родителските права на децата Д. А. И.а и Б. А. И. са предоставени на бащата А. С. И..

Децата Б. и Д. И.а са обявени за международно издирване в ШИС като безследно изчезнали лица с цел установяване на адрес. Няма получена нова информация относно същите видно от писма от ДМОС МВР

Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните и проверени доказателства.

В показанията си св.В. сочи, че е свидетел на безрезултатните опити на тъжителя да се свърже с децата си, след даденото разрешение на подсъдимата да пътува с тях в чужбина.

Налице са многобройни писмени доказателства – социални доклади, справки от МВР, за липсата на резултат от издирването на подсъдимата, която е напуснала с децата пределите 4 на страната, обявяването и за издирване, както това на децата и до момента е без резултат.

Тъжителят няма никакъв контакт с тях. Видно и от подадената от подсъдимата насрещна исковата молба по гр.д. №2270/2021г. на РС-Разград, в която признава, че е прекратила връзката с бащата на децата, който нямал директен достъп до нея.

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено възможния извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК, а именно, че за времето от 14.01.2023г. до 11.06.2023г. в гр.Разград, като родител осуетила изпълнението на съдебно решение №84279/30.10.2013г по гр.д. №9503/2013г. на РС-София, относно режима на личните контакти между децата Д. А. И.а и Б. А. И. и баща им А. С. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.