Решение № 5931 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5931 гр. *********, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК вр чл. 235 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от К. В. В. срещу „************“ АД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в общ размер от 469.58 лв., представляваща дължима сума по издадени фактури за периода 01.05.2021 г. – 31.08.2022 г., начислени за имот, находящ се в гр. *********, ж.к. „*****“ 1, бл.

********** с абонатен № **********.

Ищецът твърди, че след направена справка в деловодството на ответника, „************” АД претендира от него заплащането на сумата от 243.37 лв., описана за периода м.05.2021 г. – м.08.2022 г. за предоставени ВиК услуги на процесния адрес, които фигурират по партидата на имота на ответника по абонатен № ********** по фактури

№

******/************************************************************ г. Твърди се, че ищецът не е собственик или вещно правен ползвател, като се оспорва наличието на облигационна връзка с ответника. Твърди се, че сумите не се дължат поради недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена в процесния имот. Твърди се, че имотът не е водоснабден, че уредите, които се използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. Аргументира подробно, че задълженията за посочения период са погасени по давност. При тези твърдения молят съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който е заявено, че между страните са налице трайно облигационни отношения във връзка със предоставяне на ВиК услуги за процесния имот с адрес: гр.

*********, жк „*****”, бл. 4, вх. Г, ет. 1, ап. 2, като е открита партида с клиентски 1

№********** и титуляр К. В. В.. Прави се позоваване на друго решение между същите страни по гр.д. №24220/2020 г. на СРС. Не оспорва, че ищецът не дължи заплащане на процесните суми, поради настъпила погасителна давност. Сочи, че няма претенции към ищеца за задължения по отношение на имота, посочен в процесните фактури за посочения период. Моли съдът да постанови решение при условията на чл.

237 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат възложени на ищеца, доколкото ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение, съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл. 237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.

Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл.

124, ал 1 от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в размер на процесната стойност.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. С

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

2

Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи предвижда, че получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.

По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните, съобразно разпределената му доказателствена тежест с доклада по чл.

140 ГПК. Позоваването от страна на ответника на представени по друго гражданско дело – 24220/2020 г. по описа на СРС, писмени доказателства не може да замести представянето им по настоящото дело или пък да бъдат взети предвид в настоящото производство. Недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на доказателства събрани по друго дело ( така Решение № 84-II/05.05.83 г., по гр.д. № 263-II/82 г., на I г.о.)

Заедно с твърденията за наличие на облигационно отношение между страните, от страна на ответника се прави признание на обстоятелството, че процесните суми са погасени по давност, което следва да се отчете от съда, на основание чл. 175 ГПК.

Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

По отношение на разноските:

С оглед основателността на исковата претенция, ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право на разноски за заплатена държавна такса и такса за банков превод.

Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400.00 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не е налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му от отговорността му за разноски и присъждане на разноски в негова полза. По делото са приложени справки, изготвени от ответника, с отразени издадени фактури от дружеството, в които по отношение на процесните суми сумата е вписано, че се дължат. Следователно, въпреки процесуалното си поведение за признание, че вземанията са погасени по давност, те не са премахнати от дължимите такива от ответника, като за същите е създадена „съдебна сметка”. Тези справки следва да бъдат възприети като покана за плащане, съответно като извънсъдебно действие, предизвикало правния спор.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради 3 което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл.

13 от същия закон.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „************“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, бул. „******** Ш“ № ********, ет. 2 и 3 (********) с представители **********, по предявения иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че К. В. В., ЕГН ********** не дължи сума в общ размер на 240.09 евро -цена на ВиК услуги, начислени за периода м.05.2021 г. – м.08.2022 г. г. по клиентски № ********** за имот, находящ се в гр. *********, жк „*****”, бл. 4, вх. Г, ет. 1, ап. 2.

ОСЪЖДА ************“ АД, ЕИК ********, да заплати на К. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 26.59 евро.

ОСЪЖДА ************“ АД, ЕИК ******** да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата на адв. С. Й. Д., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело в размер на 204.52 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4