Решение № 54 от 22.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Р. Б. Л. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601403 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 59/2023г. на ДРС, 5 наказателен състав, № 19, постановена на 01.09.2023г., с която подсъдимият Я. С. Д. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, затова, че през периода от месец май 2020г. до 13.05.2022г. вкл., в гр. Девня, обл. Варна след като бил осъден с Решение № 65/31.03.2016г. по гр. дело №18/2016 г. по описа на Районен съд Девня, влязло в законна сила на 31.03.2016г. да издържа свой низходящ - сина си Д. Я.ов Д., роден на 13.05.2004 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски - 25 месечни вноски от по 130 лева, равняващи се на сумата от 3 250 лева.

Наложено е наказание „Пробация“, с пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца.

Недоволен от постановената присъда е останал подс. Д. и чрез адв. Н. е депозирал жалба, в която е застъпено становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. В допълнението към нея са развити доводи, че актът на съда не е съобразен с доказателствата по делото и в частност, че не е взето под внимание обстоятелството, че подсъдимият в инкриминирания период не е имал възможност да 1 заплаща дължимата издръжка поради липса на средства. Отправено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. Д..

Представителят на въззивната прокуратура в хода по същество пред въззивната инстанция определя първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен. Счита, че твърдените основания не съставляват пречка за изпълнение на задължението за заплаща издръжка. Пледира за потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, адв. Н. поддържа доводи си. Моли съда да отмени присъдата и да признае подс. Д. за невиновен.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява.

Съдът, след преценка на доводите и възраженията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд производството по делото е протекло по реда на гл. 27 НПК в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК, като подсъдимия е признал обстоятелствата и фактите изложени в обвинителния акт.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс. Я. Д. и св. Н. Б. сключили гр. брак през 2003г. От съвместното им съжителство се родило едно дете - Д. Я.ов Д., роден на 13.05.2004г.

С решение № 65/31.03.2016г., постановено по гр. дело №18/2016 г. бракът им бил прекратен с развод, като родителските права били предоставени на свид. Б., а подсъдимия бил осъден да заплаща издръжка за детето си в размер на 130 лева месечно. След влизането в сила на съдебното решение подс. Д. редовно заплащал дължимата издръжката до м. април 2020 г. включително, когато спрял да плаща. На 13.05.2022г. синът му Д. навършил пълнолетие, като за периода от м. май 2020 г. до 13.05.2022 г. подс. Д. не заплатил общо 25 вноски от по 130 лева всяка, или общо 3 250 лева.

Настоящата въззивна инстанция споделя възприетата от РС-Девня фактическа обстановка, като правилно установена. Събраният доказателствен материал, установен от гласни и писмени доказателствени средства - свидетелски показания, документи от НАП Силистра, община Девня, Агенция по заетостта и такива, удостоверяващи плащания, справка от съдебен изпълнител, банкови бордера, писма и др. приобщени на по реда на чл.

283 от НПК, изцяло подкрепя самопризнанията на подсъдимия.

След анализ на доказателствата първостепенният съд е обосновал правилен извод за наличие на задължения на подсъдимия за издръжката. От друга страна наличните плащания на обща стойност 7142,44 лева и тези касаещи държавните такси за водене на изпълнителното производство. Доказателствата установяват, че незаплатени са останали суми за издръжка в общ размер на 3 297, 56 лева. Правилно е прието от решаващия съд, че платежните документи, касаещи плащанията през м. юли, август и октомври 2020г. са 2 относими за стари непогасени задължения, поради което не са изключени от обвинението.

Заплащането на определени неголеми суми през процесния период не обуславя отпадане на наказателната отговорност на подсъдим. Деянието по чл.183, ал.1 от НК не би било извършено само, ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение. Ако е налице частично плащане, то не може да става приспадане от сумата, представляваща неизпълненото задължение за издръжка. При частични плащания е приложима нормата на чл.76 ЗЗД, според която този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В този смисъл са решение № 443/2010г. на ВКС, II н.о. и решение № 484/80г., I н.о. на ВКС. В случая при направените частични плащания през през м. юли, август и октомври 2020 г. подсъдимият не е посочил за кой месец се отнасят, респективно кое задължение погасява. Следователно, доколкото всички неизпълнени задължения са еднакво обременителни, тъй като обуславят реализиране на наказателна отговорност, следва да се счете, че плащанията са погасявали най-старите задължения, но много след съответния краен срок за изпълнение. Направените плащания представляват малка част от общо дължимите суми, погасяват задължения, срокът за изпълнение на които вече е изтекъл и следователно не рефлектират нито върху правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, нито върху периода на извършване на престъплението.

В подадената въззивна жалба и съдебната реч на защитата не се оспорват установените факти. Това, което защитата счита за неправилно е, че не е взето предвид обстоятелбството, че в инкриминирания период подсъдимият не е имал възможност да заплаща дължимата издръжка поради липса на средства. Това, че престъплението не е извършено умишлено.

Въззивният състав намира, че доводите на защитата в тази насока са несъстоятелни.

Съдебната практика е последователна в разбирането си, че за да е съзнателно неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се / с престъпния резултат /изпадането в забава/.

За доказването на субективната страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка. В този смисъл е решение №47/12г. на ВКС, III н.о. В случая подсъдимият е бил наясно със задължението си да заплаща издръжка, тъй като гражданският брак със св. Б. е бил прекратен с решение на съд, от което е произтекло и задължението за издръжка. Наред с това е била налице обективна възможност за него да заплаща издръжка, тъй като е в трудоспособна възраст и липсват данни той да страда от заболяване, което да препятства възможността за реализиране на доходи.

3

Визираните в жалбата документи не обосновават категоричен извод за наличието на пречки от непреодолим характер за заплащане на издръжка и следва да се приеме, че Д. е изпаднал в забава съзнателно.

Възраженията, че през инкриминирания период е бил безработен, а в друг период бил с нисък доход – заплата от 610 лв. е без значение за наказателната му отговорност, тъй като не е имало пречка в този период да предприеме действия за намиране на работа или за повишаване на доходите си, чрез допълнителна работа.

Обстоятелството, че е имал финансови затруднения, не го освобождава от задължението му да дава издръжка на децата си. За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение обстоятелства като поведението и финансовите възможности на родителя. Въззивният съд затова споделя направените въз основа на събраните доказателства правни изводи по отношение на обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс. Д. квалификацията, предмета и изпълнителното деяние.

Ето защо след като подс. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свои низходящ в размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Правилно е било индивидуализирано наказанието на подсъдимия с превес на смекчаващите вината обстоятелства. Поведението му насочено към засягене интереса на детето е в конфликт с правилата на справедливостта и морала и обществените отношения, охранявани от състава на чл.183 от НК. Те са накърнени във висока степен налагащи да се упражни наказателна репресия спрямо него и то такава, каквато правилно е определил първоинстанционния съд с наказание “Пробация” съдържащо задължителни мерки по чл.

42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК всяка със срок от осем месеца.

Настоящият състав счита, че наложеното наказание на подс. Д. е справедливо, законосъобразно и кореспондира с целите на чл. 36 от НК.

Предвид горното прави изводите си, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда. Отразената норма на чл.55 ал.1 т. 2 б.“б“ от НК очевидно касае неточност от техническо естество и не опорочава съдебния акт.

4

Предвид горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 19 от 01.09.2023г. по НОХД №

59/2023г, по описа на Районен съд Девня.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5