Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 17.04.2025, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 216/2022
Вид
Решение № 48
Подписан
17.04.2025
В сила
11.07.2025
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Дулово, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100216 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „****“ **** /с предишно наименование „****“***/, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от изпълнителният директор И. И. З., с която е предявил срещу В. Г. Д., с ЕГН **********, от *******, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за признаване за установено отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от:

- 5 487.77 лева - неплатени суми по споразумение от 21.11.2017 г. за признаване и разсрочване на задължения, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; и

- 710.42 лева - обезщетение за забава за периода от 16.11.2020 г. до 24.02.2022 г.;

Ищецът твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземания № **** г.

„*****“ АД е прехвърлила възмездно на „****“ **** /с предишно наименование „****“ ***/ вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за кредит по Приложение № 1 към Договора с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях.

Поддържа, че сред цедираните по тези договори вземания фигурира и вземането на Н. К. Н., с ЕГН **********, произтичащо от сключения между нея и „*****“ АД /понастоящем „*****“АД/, Договор за потребителски кредит № ***** г., съгласно който на Н.Н. в качеството на кредитополучател е предоставен банков кредит в размер на 5 800.00 лева, с краен срок на издължаване – 16.11.2010 г. Към датата на прехвърляне на вземането – 05.09.2008 г. от цедента „****“ АД, дължимата от Н. Н.сума възлизала на общ размер от 6 807.77 лв. В съответствие с изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД тя била уведомена за 1 извършената цесия с уведомление, получено от нея с обратна разписка. Към новия кредитор тя не е осъществявала пълно погасяване на дължимите суми.

Ищецът посочва, че на 21.11.2017 г. е сключил с ответника В. Д. споразумение като същата, на основание чл. 101 от ЗЗД, е встъпила като съдлъжник в задължението на Н.К.Н., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***** г. При условията на чл. 121 – чл.

127 ЗЗД В. Д. се е задължила да отговаря солидарно с Н. Н. в качеството на солидарен длъжник за погасяване на дължимите суми подробно посочени в чл. 3 от споразумението, включващи главница, лихви, както и последващи разноски до окончателното им погасяване.

Страните по споразумението постигнали уговорка остатъкът от задължението да бъде погасено разсрочено при действащ погасителен план съгласно чл.5 от споразумението и с краен срок за окончателно погасяване на дължимите суми до 15.11.2020 г., като е уговорена и поставена под условие редукция на дълга.

Поради неизпълнение на задължението по споразумението ответникът останал задължен за остатъка от цялата неплатена сума, като съгласно чл.7 от това споразумение непогасената част от задължението ставала изцяло изискуема и дължима на посочената дата при несбъдване на условието за редукция на дълга по чл. 5.1 Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника В. Д., в качеството на „солидарен длъжник“ по споразумението от 21.11.2017 г. ищецът е предприел действия за събиране на вземанията си по съдебен ред, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № **** г. на РС-Дулово, на ответника е разпоредено да заплати на ищеца сумите предмет на настоящият установителен иск.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от страна на ответника, поради което ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Претендира разноските направени в настоящото исково производство и тези, които са направени в заповедното производство.

Представя писмени доказателства, чието приемане иска. В случай на оспорване на иска от страна на ответника, прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача посочена в исковата молба.

Направено е искане за прилагане към настоящото дело на ч. гр. дело № **** г. по описа на РС-Дулово.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Д. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва ги по основание и размер. Посочва, че в договора за цесия липсва конкретика относно вида на прехвърлените вземания. Счита същият за нищожен. Прави възражение за давност. Въз основа на направени от нея плащания прави признание за дължимост на описаната в споразумението сума от 1 787.33 лв., разсрочена на вноски от по 50.00 лв. На основание чл.111 ЗЗД прави възражение за погасяване по давност на описаните в споразумението лихви в размер на 710.42 лв.

Оспорва приложеното към исковата молба извлечение от кредитна сметка, доколкото тя не 2 съдържа достатъчно реквизити, отразяващи плащанията по кредита.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно споразумение от 21.11.2017г., сключено между „****“ **** и В. Г. Д. в качеството на „солидарен длъжник“, тя се е задължила да погаси задължението на Н. К. Н. към кредитора „****“*** в размер от 5 977.77 лева с редукция от 70%, възлизащ на 1 787.33 лева при условия на разсрочено плащане на 36 месечни вноски, считано от м. 12.2017 г. до 15.11.2020 г.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № **** г., обезпечен с поръчителство, от който се установява, че на Н. К. Н. е разрешен кредит в размер на 5 800 лева с краен срок на издължаване -**** г. Към договора е представен и погасителен план.

По силата на договор за прехвърляне на вземания № **** г. „*****“АД и „*****“ АД в качеството на цеденти са прехвърлили възмездно на „*****“ ****/с предишно наименование „*****“**** /в качеството на цесионер вземания, произтичащи от договори за кредит по Приложение №1 срещу цена, дължима от цесионера на цедента, като вземанията са прехвърлени, ведно с привилегиите и другите им принадлежности и с всички лихви.

Видно от Приложение 1 към договора за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г. в него са включени и вземания спрямо Н. К. Н. в общ размер от 6807.77 лв.

По делото е представено уведомление до Н. К. Н. за сключения договор за прехвърляне на парично вземане от 05.09.2008 г., получено с обратна разписка на 07.10.2008 г.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебносчетоводна експертиза след сключване на споразумението от 21.11.2017 г., ответникът е заплатил сума в размер на 410 лева. След извършените плащания в размер на 410.00 лева, непогасеното задължение на ответника е в размер на 5 487.77 лева. Мораторната лихва върху непогасената главница в размер на 5 487.77 лева за периода от 16.11.2020 г. до 24.02.2022 г. възлиза в размер от 710.36 лева.

При тази установеност на фактите, съдът прави следните правни изводи:

По силата на Договор за потребителски кредит № ***** г. „*****“ АД /понастоящем „*******“АД/ е предоставила на Н. К. Н. кредит в размер на 5 800 лева. Кредитът е обезпечен с поръчителството на две физически лица.

По силата на договор за прехвърляне на вземания № ***** г. „*****“ АД в качеството на цедент е прехвърлила възмездно на „*****“ **** /с предишно наименование „*****“****/ в качеството на цесионер вземания, произтичащи от договори за кредит по Приложение №1 срещу цена, дължима от цесионера на цедента. Видно от Приложение 1 към договора за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г. в него са включени и вземания спрямо 3

Н. К. Н. в размер от 6 807.77 лева, от която сума в размер от 5 517.12 лв. - главница и лихва в размер от 1 290.65 лв.

Съдът приема, че вземанията спрямо ответника са предмет на договора за цесия и са придобити от ищеца в качеството на цесионер.

В съответствие с изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД Н. Н. е надлежно уведомена за извършената цесия на 07.10.2008 г. с уведомление, получено от нея с обратна разписка.

Отделно от това, съдът приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия с подписване на споразумението от 21.11.2017 г.

По силата на споразумение от 21.11.2017 г., сключено между „****“*** и В. Д., последната е встъпила в дълга на Н. Н. и се е задължила да погаси задължението към кредитора „****“* в размер от 5 9757.77 лева с редукция от 70%, възлизащ на 1 787.33 лева при условия на разсрочено плащане на 38 месечни вноски, считано от м. 12.2017 г. до 15.11.2020 г. С подписване на споразумението ответникът е признал задължението си към „****“**** в размер на 5 957.77 лева. Признал е и че негов кредитор е „****“****и именно към него е поел задължение да заплати горепосоченото сума с редукция от 70%, а именно: сума в размер на 1 787.33 лева на 36 месечни вноски. Съгласил се е, че е уведомен за извършената цесия, както и че вземанията по този договор са придобито от кредитора му „****“****.

По същество с подписване на споразумението ответникът е сключил изцяло нов договор, по силата на който на самостоятелно основание дължи сумите по него на „****“****. Съгласно т.7 от споразумението при неизпълнение, на което и да е от условията по т.5.2 - т.5.6 от страна на длъжника, условието за редукция по т.5.1 става невалидно и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т.3 – 5 957.77 лева.

Кредитирайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че след сключване на споразумението ответникът е заплатил сума в размер от 470 лева.

Ответникът не е изпълнил задължението си по споразумението за изплащане на сумата на 36 месечни вноски. Поради това и в съответствие с т.7 редукцията е отпаднала и ответникът дължи сумата по т.3 от споразумението в размер от 5 957.77 лева.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза след приспадане на извършените плащания от 470 лева ответникът е останал да дължи сумата от 5 487.77 лева.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.365 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Кредитирайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че лихвата за забава върху главницата от 5 487.77 лева за периода от 16.11.2020 г. до 24.02.2022 г. възлиза в размер на 710.36 лева.

С оглед изложеното, исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.

4

По възражението за давност:

С подписване на споразумението от 21.11.2017 г. ответникът е сключил по същество нов договор, по който на самостоятелно основание дължи процесните суми.

Вземанията за главница по договор за кредит се погасяват с 5-годишна давност. В случая заявлението е подадено но 25.02.2022 г., а последното плащане на ответника по споразумението от 21.11.2017 г. е на 08.02.2019 г. Съдът приема, че вземането за главница не е погасено по давност.

Вземанията за лихви за забава се погасяват с 3- годишна давност. Заявлението е подадено на 25.02.2022 г. В случая предмет на делото са вземания за лихви за забава за периода от 16.11.2020 до 24.02.2022 г., поради което същите не са погасени по давност.

Предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът е реализирал разноски в заповедното и исковото производства размер от 1 087.92 лева, от които 247.92 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице и 540 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по предявените от „****“ ****/с предишно наименование „****“***/ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от изпълнителния директор И. И. З., срещу В. Г. Д., с ЕГН **********, от ********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, че В. Г. Д., с ЕГН **********, дължи на „*****“ **** /с предишно наименование „*****“****/, с ЕИК ***, сумата от 5 487.77 лева /пет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ представляващи неплатена главница по споразумение от 21.11.2017 г. за признаване и разсрочване на задължения, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.02.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 710.36 лева /седемстотин и десет лева и тридесет и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 24.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **** г. по ч. гр. д. № ****г. по описа на РС-Дулово.