Решение № 47 от 25.02.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Попово, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20223520100751 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940. със седалище и адрес на управление гр. София. Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Х.ва Юргакиева, чрез юрисконсулт И. Н. СРЕЩУ: Д. Р. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес община Л., с. Т., ул. Д. № .

В исковата молба се твърди, че на 10.09.2015г. бил сключен договор за цесия между „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД (с предишно наименование „СВЕА Файнанс България“ ЕООД), по силата на който вземането, произтичащо от Договор за банков кредит № 53328/23.05.2008г., ведно с Анекси, сключени между „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) и Д. Р. С., било прехвърлено в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД (с предишно наименование „СВЕА Файнанс България“ ЕООД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

На 03.10.2016г. било подписано Приложение № 1/03.10.2016г. към сключения на 03.10.2016г. договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД (с предишно наименование „СВЕА Файнанс България“ ЕООД и “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за банков кредит № 53328/23.05.2008 г., ведно с Анекси, сключени между „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) и Д. Р. С., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

Твърди се, че на длъжника било изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземането, но същото се върнало в цялост като неполучено.

Твърди се, че процесното вземане произтичало от сключен на 23.05.2008г. Договор за банков кредит с № 53328 между Банката и ЕТ „.“ ЕТ, „К., Л. Н. К. и Д. Р. С., съгласно който Банката предоставила кредит в размер на 30 450.00 лв., за общо ползване, която сума кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 1

20.05.2015г., на 83 равни месечни вноски, всяка в размер на 363,00лв., без последната вноска, която била изравнителна и била в размер на 321,00 лв.

За сключения Договор се дължала еднократна комисионна за управление и обработка в размер на 3% . Уговорена била и възнаградителната лихва, а в случай на просрочие, се дължала и лихва за просрочие, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието.

Съгласно договора първата погасителна вноска била дължима на 20.06.2008г., а последната на 20.05.2015г.

Твърди се, че на 09.06.2009г. и 28.01.2010г. между страните били подписани два анекса, с които бил изменен крайният срок на договора за кредит.

Предвид изложеното, се моли за решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо ответника, че като солидарен длъжник дължи на ищеца суми, произтичащи от Договор за банков кредит №53328/23.05.2008г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №562/2011г. на РС-Попово, включваща сумата от 23 053 лв. - главница, сумата от 2099.07 лв. - договорна лихва за периода от 06.12.2010г. до 28.07.2011г., сумата 351.71лв.-обезщетение за забава за периода от 05.01.2011г. до 07.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се деловодни разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Релевират се доводи, че двата договора за цесия не били обявени на длъжника, респ. не били доведени до знанието му, поради което не можели да породят правни действия спрямо него. Прави се възражение за редовността на връчването на уведомлението с ИМ, тъй като ищеца не разполагал с учредена представителна власт от цедента за извършване на това действие и то не пораждало целеното правно действие.

Отделно от това първата цесия от 10.09.2015г. също не била доведена до знанието на ответника и не пораждала правно действие. Уведомленията не били извършени от цедента, или от изрично упълномощен представител.

Твърди се, че клаузите в процесния договор за потребителски кредит били нищожни и не пораждали правно действие, на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 9, т.10, т.12 и 20 във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

Възразява се, че процесния кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем, и това обстоятелство не било обявено надлежно на длъжниците по договора за потребителски кредит. Щом кредиторът не бил обявил на длъжника предсрочна изискуемост на банковия кредит преди подаване на заявлението, то вземането не било изискуемо.

По делото не били представени доказателства за направено нито от банката кредитодател, нито от ищеца и връчено на ответника - солидарен длъжник по договора за кредит волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на заповедното производство. След като предсрочната изискуемост на кредита не била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то предявеният установителен иск бил неоснователен.

Със заявлението и исковата молба вземанията за главница по договора за потребителски кредит и лихва за забава се претендирали в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът оспорва изцяло договора за цесия, като твърди, че за ищеца не било налице вземане от ответника, по силата на същия. Въпреки, че по делото бил представен част от договор, по който ответника бил страна, то от останалия доказателствен материал не можело да се направи извод, че точно твърдяното от ищеца вземане му било прехвърлено.

Размерът на вземането бил елемент от фактическия състав на договора за цесия и след като той не бил установен, ищецът не можел да претендира сума, легитимирайки се като титуляр на неизвестно по размер вземане.

Прави се и възражение и за настъпила погасителна давност досежно вземането, предмет на настоящото производство, като твърди, че ПДИ от ЧСИ била връчен на ответника на 09.09.2022г..

2

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции.

Моли се за уважаване на исковете.

Ответникът, редовно призован се представлява от адв. С. В., която оспорва предявения иск и пледира за неговото отхвърляне. Представя подробни писмени бележки.

Претендират се разнсоки.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД:

По допустимостта на иска:

За да бъде даден отговор на въпроса дали искът е допустим, следва да се изследва дали заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, тъй като, ако заповедта е влязла в сила, длъжникът няма правото да оспорва задължението си, а кредиторът няма интерес да предявява установителен иск. Законът ясно разграничава двете хипотези, като предвижда, че ако длъжникът подаде възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения срок, той оспорва задължението си и тогава заповедта за изпълнение не придобива сила на пресъдено нещо. В този случай, кредиторът има задължение в едномесечен срок да предяви установителен иск, за претендираното вземане. Именно този процесуален ред гарантира правото на длъжника да оспори претенцията, а на кредитора – да докаже нейното съществуване.

В конкретния случай, заповедта за незабавно изпълнение е била издадена през 2011 година по заявление на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, която впоследствие е прехвърлила вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия от 2016 година. Проблемът, който се поставя, е дали тази заповед е била надлежно връчена на длъжника. Установено е по делото, че през 2011 година ЧСИ е направил опит да връчи поканата за доброволно изпълнение на длъжницата, но тя не е била открита на адреса.

Вместо да приложи предвидените в закона процедури за редовно връчване, ЧСИ е прекратил опитите си и не е предприел действия по чл. 47 от ГПК, които включват залепване на уведомление и назначаване на особен представител, ако длъжникът не бъде открит. Тези пропуски водят до извода, че заповедта за изпълнение не е била редовно връчена през 2011 година и съответно срокът за подаване на възражение не е започнал да тече тогава.

Фактът, че срещу длъжницата са били предприети изпълнителни действия през следващите години, не може да бъде основание да се приеме, че тя е знаела за заповедта и че срокът за възражение е започнал да тече от този момент. Съдебната практика приема, че срокът за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК започва да тече от момента на редовното връчване на заповедта, а не от момента, в който длъжникът узнае за съществуването на изпълнителното производство срещу него. В случая, длъжницата е узнала за заповедта едва през 2022 година, когато чрез своя пълномощник е поискала да й бъде връчена покана за доброволно изпълнение. ЧСИ е изпълнил това искане и на 13.09.2022г. заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са й били връчени по реда на ГПК. На следващия ден, 14.09.2022 година, длъжницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорила задължението.

Това възражение е направено в законоустановения срок, което означава, че заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила.

След като заповедният съд е бил надлежно сезиран с възражение, той е дал указания на кредитора да предяви установителен иск в едномесечен срок. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпълнило това указание и е предявило иск в рамките на срока по чл. 415 от ГПК. Следователно, искът е предявен надлежно, в срок и при наличието на правен интерес.

По основателността на иска:

Предмет на иска с по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД във 3 вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Няма спор по делото, че на 19.03.2008 г. в гр. Попово между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Л. - Д.Г. ЕТ, в качеството на кредитополучател, „К.“ ООД, Л.Н. К.и Д. Р.

С., последните трима в качеството на солидарни длъжници, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 30450,00 лв., предназначен за оборотни средства.

Съгласно договора усвояването на кредита е извършено еднократно, като цялата сума е отпусната по сметка BG48RZBB91551081338815 при Райфайзенбанк (България) ЕАД, като крайният срок на погасяване на кредита е 20.05.2015 г. Договорената лихва е съставена от стойността на банковия ресурс за BGN плюс 7,00 пункта надбавка годишно, а при забава наказателната лихва е в размер на стойността на банковия ресурс за BGN плюс 20,00 пункта надбавка годишно. Кредитополучателят се е задължил да заплати на банката комисиона за управление и обработка в размер на 3% от сумата на кредита, платима еднократно при усвояване. Погасяването на кредита е предвидено да се извърши на 83 месечни вноски по 363,00 лв., считано от 20.06.2008 г. до 20.04.2015 г., като последната изравнителна вноска на 20.05.2015 г. е в размер на 321,00 лв.