Решение № 376 от 02.05.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4823/2023
- Вид
- Решение № 376
- Подписан
- 02.05.2024
- Състав
- Ивайло Христов Родопски
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1, т. 2 · Закон за съдебната власт
- чл.143 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 376 гр. Перник, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20231720104823 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.127, ал.2 от Семейния кодекс, чл.149, вр.чл.143 от СК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от Л. И. К., ЕГН **********, **********, чрез адвокат А. С. от АК Перник срещу М. В. С., ЕГН **********, ************, чрез адвокат Р. П. от АК Перник.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че страните са имали връзка през 2020 година без сключен граждански брак, като не са съжителствали заедно, но ищецът често оставал в дома на ответницата, а на ***** им се родило дете – Й.Л.И., ЕГН **********, родено на *****, което било желано и от двамата, а ищецът още по време на бременността полагал финансови и емоционални грижи за партньорката си и желаел активно да се включва в грижите за детето. Твърди се, че още при изписването на детето ответницата и нейното семейство му демонстрирали, че е нежелан и той трябвало да напусне дома. Въпреки предложението му за съвместно съжителство, ответницата не пожелала това.
Същевременно при посещенията ответникът непрекъснато бил възпрепятстван да осъществява пълноценен контакт със сина си – основно 1 заради действията на ответницата и заради намесата на нейната майка.
При изложените твърдения се иска родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, при определена месечна издръжка в размер на 200 лева, като на бащата бъде определен подходящ е адекватен на възрастта на детето режим на лични отношения, за какъвто е направено конкретно предложение в исковата молба.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. Изяснява своето виждане по въпроса защо страните не са съжителствали заедно, кое конкретно е мотивирало нейния отказ, както и относно посещенията на ищеца по време на бременността й. Оспорва ищецът да е полагал към нея финансови и емоционални грижи по време на бременността, както и твърденията му да е ограничавала посещенията му и възможността му да вижда детето. Изложени са твърдения, че ищецът проявява избухливост и враждебност, включително по отношение семейството на ответницата и включително в присъствие на детето. Поддържа се, че от раждането на детето ищецът на практика не е закупувал дрехи, пособия и др., а единствено – дрехи и корито за къпане втора употреба.
Посочва се, че от момента на раждане пълноценни грижи за детето е поела единствено ответницата.
При изложените твърдения е предявено насрещно искане във връзка с упражняването на родителските права и съпътстващите въпроси, при поискана издръжка в размер на 350 лева месечно, като е предложен различен режим на лични отношения между бащата и детето, мотивиран с доводи, че срещу ответника имало заведена преписка за извършена кражба. Поискано е заплащане на издръжка за минал период в размер на 880,64 лева – за времето от 28.07.2023 г. до 12.10.2023 г., както и съдебно-деловодни разноски.
В депозирания по насрещното искане отговор ищецът оспорва фактическите изложения в същия, за което развива подробни съображения.
Акцентира върху обстоятелството за прекомерна намеса на разширеното семейство на ответницата във взаимоотношенията между страните, отразило се и върху възможността на бащата за контакти със сина си. Изяснява, че сигналът за кражба е бил депозиран с цел злепоставяне срещу него от бившия му работодател след правен спор между двамата, който ищецът спечелил.
2
Изразено е становище във връзка с предложения от ответницата режим на лични отношения, както и досежно размера на претендираната издръжка над сумата от 250 лева.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са живеели на съпружески начала без сключен граждански брак от около три години, като след раждането на детето през месец ****** отношенията им силно се влошили, поради нежеланието на ищеца да живеят при родителите и в къщата на ответницата, за което често се карали, той се нервирал, а пък тя била с по-изострена чувствителност, свързана с нормална и обичайна пред и след родилна депресия. От месец септември 2023 година ищецът бил изгонен от къщата на родителите й, като оттогава насам почти не е виждал детето.
От връзката си имат родено дете - Й.Л.И., ЕГН **********, родено на *****, видно от представеното удостоверение за раждане.
От месец септември 2023 година страните са фактически разделени, а грижите за отглеждането и възпитанието на детето се полагат предимно от майката и нейните родители. Детето все още не е трайно отчуждено от бащата, поради крехката му възраст, но въпреки че ищецът е бил изгонен от семейното жилище и самият той не е имал желание да живее там, същият не го вижда често, не полага системни грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка, въпреки че изразява воля и готовност, като излага, че другият родител под давление на майката не му предоставя тази възможност.
В тази насока свидетелите М.К. и И.К. – негова майка и сестра установяват, че ответницата не желаела да живее в неговия дом на село и от както са го изгонили от тяхната къща, не му дават да вижда детето. Твърдят, че майката на ответницата й влияе негативно на връзката с ищеца.
Свидетелите, ангажирани от ответната страна – С.В. и В.М. - нейната майка и мъжът, с когото тя живее на съпружески начала твърдят, че причина ищецът да бъде изгонен от тяхната къща е неговото сприхаво и нервно поведение по време на бременността на ответницата и след раждането на детето им. Излагат, че след фактическата им раздяла ищецът се дезинтересирал от детето и не идвал да го вижда често.
3
ДСП - Перник представят социален доклад по казуса, в който потвърждават изложените в исковата молба и с отговора факти и обстоятелства. Считат, че детето се нуждае от присъствието и грижите и на баща им, като поради крехката и ранна възраст на детето срещите следва да се осъществяват в присъствието и на майката.
Според заключението на СПЕ няма данни за наличие на синдром на родителско отчуждение, налице е добър родителски капацитет и емоционално здраве от страна и на двамата родители, не се установяват тенденции за поставяне на малолетното дете в риск. В съдебно заседание експертът счита, че няма пречка след навършване на тригодишна възраст на детето да започне да остава при бащата с преспиване.
При така установените факти, съдът възприе следните правни съображения:
Налице е продължителна фактическа раздяла между родителите, а роденото през време на тяхното съвместно съжителство малолетно дете два месеца след раждането му - от месец септември 2023 година се отглежда, издържа и възпитава единствено от ищцата и нейната майка, като бащата не проявява постоянна загриженост и интерес за неговото развитие, отглеждане и издръжка.
Поради противоречащите си в тази насока свидетелски показания относно причината за горното обстоятелство – не осигуряването от страна на майката на възможност бащата да вижда детето и да общува с него или нежеланието от негова страна да го стори, съдът не следва да ги кредитира в пълнота, тъй като произхождат от лица, които се намират в тясна роднинска връзка със съответната страна по спора, поради което са налице съмнения в тяхната не безпристрастност.
В тази насока съдът отчита, че ако бащата трайно се е дезинтересирал от детето си, не би следвало да търси правна възможност да получи по съдебен ред права да го вижда и общува, както и да изразява желание и готовност да полага грижи и да му осигурява издръжка, чрез иницииране на настоящото съдебно производство, целящо да урегулира законово и трайно тези отношения. Ето защо съдът приема, че Л. К. не проявява безотговорно отношение към детето си.
4
Всъщност по делото няма спор между страните относно обстоятелството на кой родител да бъде възложено упражняването на родителските права, в случая – майката, нито че бащата има право на лични контакти с детето без преспиване и задължение да му заплаща ежемесечна издръжка, чрез неговата майка и законен представител.
Спорни в незначителна степен се явяват интензитета на личните контакти и финансовите параметри на дължимата издръжка.
Съобразявайки волята на страните, събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, социалния доклад и заключението на СПЕ, като прецени интереса на малолетното дете и отчете поведението, възможностите и нуждите на неговите родители, в съответствие с техните права, както и с оглед обезпечаване и осуетяване на опасността от настъпване на синдром на родителско отчуждение, съдът счита, че следва:
- да предостави на майката М. В. С., ЕГН ********** упражняването на родителските права върху малолетното дете Й.Л.И., ЕГН **********, родено на *****, като определи и местоживеенето на детето при майка му на адрес:
***************;
- да определи режим на лични контакти на малолетното дете Й.Л.И., ЕГН **********, родено на ***** с бащата Л. И. К., ЕГН **********, както следва:
-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа в дома на бащата в **********, в присъствието на майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа през първият ден от Коледа, в присъствието на майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа през втория ден от Великден, в присъствието на майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа на 31 декември (тридесет и първи декември) на всяка четна година, в присъствието на майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа за рожден ден и имен ден на детето, в присъствието на майката.
След навършване на три годишна възраст на детето:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като го взима от дома на майката в 10,00 часа в събота и го връща в дома на майката в 18,00 часа в 5 неделя, с преспиване;
-първия ден от Коледа - в рамките на деня, но не-по късно от 20,00 часа;
-втория ден от Великден - в рамките на деня, но не-по късно от 20,00 часа;
-всяка четна Нова година, с преспиване, от 10.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на 01 януари, като го взема от дома на майката и го връща обратно при нея;
-по четири часа за рожден ден и имен ден на детето, като бащата се съобразява с евентуални планувани събирания и партита, организирани от майката във връзка с празника на детето;
-един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
- да го осъди да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 350,00 лева, считано от датата на завеждане на иска – 12.10.2023 година, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до нейното окончателно изплащане, както и издръжка за минало време в общ размер на 880,64 лева – за периода от ***** (датата на напускане на семейното жилище) до 11.10.2023 година, включително.
Горното е обусловено от съобразяване с получавания средномесечен трудов доход на бащата, който възлиза в размер на сумата около 2200 лева.
Ето защо съдът приема, че за едномесечната издръжка на детето е необходима общата сума от 600 лева, от която бащата следва да заплаща 350 лева, съответстваща и адекватна на получаваните от него доходи и предвид факта, че не полага грижи за друг низходящ, а майката да осигурява 250 лева, тъй като последната полага непосредствени и постоянни грижи за неговото отглеждане и възпитание.
С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация, всяка една от страните следва да понесе съдебните разноски, така, както ги е направила, независимо от изхода на спора. В тази насока е и възприетото в Определение № 385/25.08.2015 година, по дело № 3423/2015 г., на ВКС, ГК, І г.о.). В тази насока осъденият да заплаща издръжка родител ще следва да понесе в негова тежест дължимата държавна такса върху размера на 6 издръжката за минало време и от датата на завеждане на иска – занапред.
Разпечатката съдържа 54 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9fe1955-686b-468b-8f7a-933f45446bd1