Определение № 313 от 01.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 01.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20215001000873 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на Г. П. Б.,подадена чрез пълномощника й адв.

К.Т.,против определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по т.д.№398/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,с което е осъдена частната жалбоподателка /в качеството й на ищца в първоинстанционното производство/ да заплати на ответника ЗД „Б. И.“АДгр.София с ЕИК ****** сумата от 6 636 лв. разноски по делото при условията на чл.78,ал.4 ГПК.

В частната жалба е изразено становище,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Изложен е довода,че ответникът не е представил доказателства за реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение,а окръжният съд не е отчел,че в договора за правна защита и съдействие от 29.06.2021 г.,сключен между ЗД „Б. И.“АД и адв. М.Г.,е посочено,че сумата е платена „авансово изцяло в брой“.Според частната жалбоподателка,след като е платено авансово,следва да има доказателства,че сумата е платена преди подписването на договора,а такива доказателства не са били представени.Посочено е още,че представеният от ответника договор за правна защита не служи като разписка за получаване на посочената в него сума.С оглед на това е приет за необоснован извода на ОС-Пловдив,според който разходите за организиране защитата на ответника са направени преди прекратяване на производството по делото.Както смята жалбоподателката,в случая първоинстанционният съд е игнорирал липсата на надлежно и безспорно доказателство,установяващо,че ответното дружество е заплатило

1 възнаграждението за един адвокат,което претендира да му бъде присъдено.В условията на евентуалност,в частната жалба е заявен и довода,че присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени като прекомерни,тъй като размерът им не съответства на правната и фактическа сложност на спора,както и на извършените от процесуалния представител на ответника действия-единствено подаване на отговор на искова молба.

Предвид изложените в частната жалба аргументи е поискано да се отмени като неправилно и незаконосъобразно горното определение от 13.06.2021 г.,а в условията на евентуалност-да бъдат намалени присъдените разноски поради прекомерност.

Ответникът по частната жалба ЗД „Б. И.“АД с ЕИК ****** не е подал в законния срок писмен отговор на частната жалба и не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това настоящият съд приема частната жалба за процесуално допустима и затова следва да я разгледа по същество.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

С определение №197 от 30.06.2021 г. е прекратено производството по т.д.№398/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив поради оттегляне на предявения по делото иск.

С обжалваното определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по горното дело,окръжният съд е разгледал молба с вх.№6821 от 23.07.2021 г.,подадена от ответника по делото ЗД „Б. И.“АД с ЕИК ******,с която същият на основание чл.248 от ГПК е поискал да се измени определението от 30.06.2021 г,като му с присъдят разноски в размер на 6720 лв. за адвокатско възнаграждение.

С отговор на тази молба,подаден от ищцата Г.Б.,същата е изразила становище за неоснователност на молбата поради липса на доказателства за реалното плащане на претендираното адвокатско възнаграждение и освен това е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определението от 13.08.2021 г. съдът е приел,че са налице предпоставките на чл.78,ал.4 от ГПК да присъждане на разноски на ответника,понеже е прекратено производството по делото,а заедно с това от представения договор за правна защита и съдействие се установило,че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой преди прекратяването на производството по делото.С оглед на последното,съдът е счел,че разходите за организиране защитата на ответника са направени,поради което на последния се дължат разноски и молбата следва да се уважи.Относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение,първоинстанционният съд е приел,че то следва да се присъди до размера на минимално дължимото се възнаграждение съобразно правилата на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба 2

№2/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Като краен резултат,с определението от 13.08.2021 г. ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 6 636 лв. разноски по делото при условията на чл.78,ал.4 ГПК.

В процесната частна жалба се поддържа довода,че липсват доказателства за реалното извършване на присъдените разноски и че окръжният съд не е отчел липсата на такива доказателства.При условие на евентуалност,жалбоподателката поддържа и довода,че присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени като прекомерни.

Въззивният съд счита за неоснователен първият аргумент на жалбоподателката.Действително,в представения договор за правна защита и съдействие №******** г.,сключен между адвокат М.Г. и ответника ЗД %Б. И.“АД,е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 6720 лв. с ДДС и е отразено,че сумата е платена „авансово изцяло в брой“.Отразяването в самия договор за правна защита на обстоятелството,че уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой,независимо дали това е станало авансово преди сключването на договора,или в момента на сключването му,е достатъчно,за да се приеме за удостоверен самия факт на плащането.Такъв извод се налага при съобразяване на т.1-ва от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,където е дадено разяснението,че в договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане и ако този начин е „в брой“,то тогава вписването на направеното плащане в брой в самия договор е достатъчно и договорът има характер на разписка,с която се удостоверява,че страната не само е договорила,но и заплатила адвокатското възнаграждение.В случая уговореният начин на плащане на адвокатското възнаграждение е „в брой“ и е удостоверен в самия договор факта на извършено плащане „в брой“,поради което следва да се приеме за доказано реалното извършване на сочените от ответника разноски,а именно-платено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 29.06.2021 г.Предвид изложеното,поддържаният в частната жалба аргумент,че е недоказано реалното извършване на разноските,присъдени на ответника с обжалваното определение,е неоснователен.

Основателен обаче е поддържаният при условие на евентуалност довод на частната жалбоподателка,че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване на основание чл.78,ал.5 от ГПК.Възражение в тази насока ищцата /настояща жалбоподателка/ е заявила своевременно с отговора на подадената от ответника молба по чл.248 от ГПК и първоинстанционният съд всъщност е разгледал същото възражение с обжалваното определение,като е приел,че в случая адвокатското възнаграждение действително не следва да се присъжда в уговорения му размер от 6720 лв. с ДДС,а следва да се присъди до размера на минимално дължимото се възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.И като е изчислил,че минимално дължимото се възнаграждение съгласно посочената разпоредба се равнява на сумата от 6636 лв. /с включен ДДС/,първоинстанционният съд е 3 присъдил на ответника именно сумата от 6 636 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.Преценката на окръжния съд,че на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение до размера на минимално дължимото се такова съгласно горната наредба,е правина и се споделя от настоящата инстанция,тъй като платеното от ответника адвокатско възнаграждение действително се явява прекомерно,като се има предвид и че производството по делото е прекратено в съвсем ранен етап от развитието на процеса-още преди да изтече срока за отговор от ответника по смисъла на чл.367 от ГПК.При определяне обаче на дължимия размер на адвокатското възнаграждение,първоинстанционният съд не е взел предвид разпоредбата на чл.9,ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,от която следва,че за изготвяне на писмен отговор по искова молба,без процесуално представителство,възнаграждението е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по-малко от 300 лв.Въззивният съд счита,че в случая разпоредбата на чл.9,ал.1 от горната наредба следва да бъде съобразена,тъй като единственото процесуално действие,извършено от адвоката-пълномощник на ответника до прекратяване на първоинстанционното дело се състои в изготвяне на писмен отговор на исковата молба,който дори е постъпил в съда след постановяване на определението за прекратяване,но преди да изтече срока за обжалването му.Или,на база изложените съображения,настоящият съд счита,че на основание чл.9,ал.1 от Наредба №1,адвокатското възнаграждение,което следва да бъде присъдено на ответника е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7,ал.2,т.5 от същата наредба,а като конкретен размер възнаграждението възлиза на сумата от 4977 лв.Предвид изложеното се налага крайният извод,че частната жалба е частично основателна и обжалваното определение от 13.08.2021 г. следва да бъде отменено в частта,с която ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски при условията на чл.78,ал.4 от ГПК за разликата над сумата от 4 977 лв. до присъдената с определението сума от 6 636 лв.А до размера на присъдени разноски от 4 977 лв. обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по т.д.№398/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,в частта,с която ищцата Г. П. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответника ЗД Б. И.“АД-гр.София с ЕИК ****** съдебни разноски при условията на чл.78,ал.4 от ГПК за горницата над сумата от 4 977 лв. до присъдения с определението размер от 6 636 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по т.д.№398/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,в частта,с която ищцата Г. П. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответника ЗД Б. И.“АД-гр.София с ЕИК ****** съдебни разноски при условията на чл.78,ал.4 от ГПК до размер на сумата от 4 977 лв.

4

/четири хиляди деветстотин седемдесет и седем лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5