Решение № 2477 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2477 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110206602 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-033056 от 18.03.2026 г., издадено от началник група към СДВР Отдел „Пътна полиция“ (О“ПП“) е наложил на Л. Д. В. ЕГН **********, административно наказание

- глоба, в размер 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и

- глоба в размер 51.13 евро /100 лева/, на основание чл. 181, т.1, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което инвокира като основен довод в жалбата, че не е знаело, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена. По отношение вмененото му нарушение, свързано с непредставяне на ППС на технически преглед, сочи, че наложеното му административно наказание „глоба“ е завишено. Моли за отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. З., който моли за отмяна на НП. В допълнение защитата сочи, че счита едното нарушение за доказано – липсата на преминат технически преглед на управляваното от него ППС, но по отношение на другото – намира същото за недоказано, предвид липсата на уведомяване на жалбоподателя относно момента на прекратяване на регистрацията на автомобила. Във връзка с последното се позовава на актуална тълкувателна практика.

Претендира присъждане на разноски съгласно договор за правна помощ.

Въззиваемата страна - началник група към СДВР ОПП, редовно призована - не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Л. Д. В. бил правоспособен водач на МПС. Към ***г. собственик на пътно превозно средство - товарен автомобил „Газ 53“ с рег. № *** бил В.. На 13.09.2025 г.

1 на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно (с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР) била прекратена регистрацията на товарен автомобил марка и модел „Газ 53“ с per. № ***, след предоставени от Гаранционен фонд данни за изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за посоченото превозно средство. За това обстоятелство органите на МВР или Гаранционен фонд не уведомили Л. Д.

В., тъй като нямали нормативно вменено задължение. Същият не бил уведомяван от Гаранционен фонд или от застраховател за прекратяване на регистрацията.

На *** г. в с. *** по ул. „***“ около 16,38 часа с посока на движение от ул. „Люляк“ към ул. „Ярема“ Л. Д. В. бил спрян за проверка от екип на О“ПП“ - СДВР, управлявайки горепосоченото ППС. В хода на проверката чрез работната станция за отдалечен достъп (РСОД) и Оперативно-дежурната част (ОДЧ) полицейските служители установили, че жалбоподателят В. управлява ППС, нерегистрирано по надлежния ред, както и че управляваният от него товарен автомобил не е преминал годишен технически преглед. Във връзка със случая бил съставен АУАН № GA 3448260 за извършени нарушения по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Във връзка с констатациите от извършената проверка, на 19.11.2025 г., полицейски инспектор към СДВР И. Й. издала Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-005587, по силата на която на жалбоподателя В. била наложена административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „г“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Малко след процесната случка, като разбрал за служебно извършената дерегистрация на управлявания от него товарен автомобил, на 01.12.2025 г. жалбоподателят Л. Д. В. предприел действия по подновяване на изтеклата задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на процесното пътно превозно средство.

Така събраните материали били изпратени на прокурор от СРП за преценка за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление. В резултат на извършения преглед на материалите, на 25.02.2026 г., представителят на СРП постановил отказ за образуване на досъдебно производство.

Въз основа на посочения акт и Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332033056 от 18.03.2026 г., издадено от началник група към СДВР ОПП, с което е наложил на Л.

Д. В. ЕГН **********, административно наказание - глоба, в размер 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и глоба, в размер 51.13 евро /100 лева/, на основание чл. 181, т.1, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, справки за служебна промяна на регистрацията, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, постановление за отказ да се образува наказателно производство, докладни записки, справка за собственост на МПС, копие от застрахователна полица, приобщеното ДП.

2

Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че депозираните в съдебна зала показания на актосъставителя К. с нищо не допринасят за изясняване на релевантните към предмета на доказване факти. Напротив, същите се отличават с фундаментална липса на спомен относно процесната случка. При предявяване акта за установяване на административно нарушение на сочения свидетел, се извлича единствено потвърждение относно автентичността на представения процесуален документ.

Липсата на премитат годишен технически преглед към датата на проверката се установява от приложените справки от ОПП СДВР и ИА Автомобилна администрация, които съдът е изискал и приложил по делото.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, хронологично последователни, вътрешно синхронни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. По фактическата обстановка спор между страните липсва.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на атакувания акт, налага отмяна на наказателното постановление в частта относно вмененото за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП /по пункт втори от процесното НП/.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – инспектор при 08 РУ-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно регламента на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на посочените процесуални документи. Според настоящия първостепенен съд нарушението е описано достатъчно ясно и коректно за да разбере жалбоподателят фактическите рамки на повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административнонаказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, а именно, че същото е издадено на основание постановения отказ на прокуратурата да образува наказателно производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН предвижда изключения от правилото за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично посочените в нея предпоставки. В настоящия случай съдът намира за нужно да отбележи, че не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е поставено началото на производството.

По нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):

Доказателствената съвкупност по делото очертава безспорно водачът и в същото време собственик на пътното превозно средство - жалбоподателят В. да е управлявал същото, като към процесната дата на проверката МПС не е било с валиден годишен 3 технически преглед и водачът не представя доказателства за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на управляваното от него превозно средство.

Разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на собствениците респективно ползвателите или водачите да представят съответното превозно средство на технически преглед. В настоящия случай жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесния товарен автомобил, не е изпълнил вмененото му по закон задължение. Обективна находка по делото, обуславяща горепосочения извод се съдържа и в постъпилия от старши инспектор при О„ПП“ СДВР отговор, съгласно който при преглед в информационния масив на ИА „Автомобилна администрация“ за извършените периодични прегледи по Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за проверка на техническата изправност на ППС се установява, че към процесната дата на нарушението – *** г. за процесния товарен автомобил на жалбоподателя не са намерени данни за извършен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.

Деянието е извършено виновно, като санкционираното лице е съзнавало, че следва да представи управляваното от него пътно превозно средство на технически преглед, като при проверка от страна на контролните органи не е представило необходимия удостоверителен документ за преминат преглед. При наличието на тези представи жалбоподателят е предприел управлението на собствения си товарен автомобил и е допуснал осъществяването на описаното нарушение. Санкцията е определена съобразно предвидения в закона фиксиран размер от 100 лева, поради което не следва да бъде редуцирана. Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение касателно завишения размер на наложеното административно наказание „глоба“ в процесния случай съдът намира за нужно да посочи, че старата редакция на санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) действително е предвиждала налагането на глоба в посочения от наказаното лице размер – 50 лева. С оглед новата редакция на указаната норма обаче (в сила от 7.09.2025 г., т.е. преди датата на консумиране на извършеното нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП) така определената глоба вече е в абсолютен размер 100 лева. Предвид изложеното съдът намира инвокираното от жалбоподателя възражение в тази насока за неоснователно.