Определение № 29753 от 17.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29753 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110109127 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от М. В. Ш. срещу „Адмирал Финанс България“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Възражението на ответника за нередовност на исковата молба поради неизползван от ищцата способ за медиация преди образуване на настоящото производство е неоснователно.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

С отговора на исковата молба ответникът представя заверен препис от Приложение № 1 /Погасителен план/, подписан от страните. Доколкото документът не е оспорен от ищцата, не е основание за задължаване на ответника да представя оригинала на документа. Искането следва да бъде отхвърлено.

На следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че първоначално Приложение № 2 е създадено поради техническа грешка, но то не отразява действителния погасителен план. Твърди се освен това, че Анекс към договора, както и Приложение № 2 не са подписвани от страните, поради което същите не могат да бъдат представени. Поради изложеното, съдът намира, че в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 ГПК, поради което ответникът не може да бъде задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи посочените документ. Същият твърди, че такива документи, подписани от представител на ответника, не съществуват в правния мир, поради което, в тежест на ищцата е да установи съществуването им.

Искането следва да бъде отхвърлено.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

1

ОТХЪВРЛЯ искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи в оригинал Приложение № 1, Приложение № 2 и Анекс към процесния договор за паричен заем.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.10.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане следните искове: 1/ установителен иск за признаване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 10, 11, 12 и 20 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК на договор за паричен заем № ****** от 15.11.2025 г., сключен между „Адмирал Финанс България“ ЕООД и М. В. Ш., 2/ евентуално съединен с искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК и вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за нищожност на клаузата на Договор за потребителски кредит № *******, съгласно която се дължи договорна възнаградителна в размер на 39 %, като противоречаща на добрите нрави, и клаузата по анекса към договора, предвиждаща „такса по анекса“ в размер на 763,52 лв., тъй като същата се явявала скрита лихва, увеличава ГПР над допустимия максимален размер, противоречи на забраната за уговаряне на такси за усвояване и управление на кредита, както и на добрите нрави.

Ищецът М. В. Ш. твърди, че на 15.11.2025 г. е сключила с ответника „Адмирал Финанс България“ ЕООД договор за паричен заем № ****** за предоставяне на сумата от 500 лева. Твърди, че се е задължила като кредитополучател по договора да върне заетата сума за срок от 16 седмици, с ГПР в размер на 47,66 % и ГЛП – 39,00% или сума в общ размер на 1296,00 лева, от която допълнителни такси за анекс по договора в размер на 763,52 лв. Посочва, че в анекс към договора е уговорено, че при непредоставяне на обезпечение се дължи такса по анекса в размер на 763,52 лв.

Поддържа, че договорът за кредит е потребителски, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, защото при сключване на договора е действала извън своята професионална и търговска дейност, а кредитодателят е търговец, който предоставя заеми и кредити в рамките на своята професионална и търговска дейност. Посочва, че доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР, същият е неправилно посочен, което обуславя нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът е съставен с шрифт по-малък от размер 12, поради което е нищожен поради липса на форма на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочва, че не е описан начинът на формиране на референтния лихвен процент, не е посочено как е формиран ГПР, кои разходи са включени при изчисляване и формиране на ГПР и откъде идва разликата между ГПР и годишния лихвен процент, а също така в договора не е посочено изрично правото на отказ на потребителя от договора. Сочи, че не е посочен погасителен план с размера на главница, такса и лихва при всяка погасителна вноска, а също така не е посочен лихвен процент на ден, с което се нарушават разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. При подписване на договора не са предоставени общи условия и такива не са подписани от потребителя. Счита също така, че договорната възнаградителна лихва по договора в размер на 39 % е нищожна поради противоречие на добите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендирания период.

Излага отделни съображения за т.нар. „такса по анекса“, дължима в 7-дневен срок след сключване на договора при непредоставяне на обезпечение, като посочва, че тази такса представлява скрита лихва, респективно такса за усвояване на и управление на 2 кредита, която е следвало да бъде включена в ГПР, но не е включена и без която такса кредиторът не би сключил договора. Поддържа, че с включване на тази такса в договора се надвишава максимално допустимият размер на ГПР, като води до недействителност на договора за кредит като цяло и на таксата по анекса - в частност, а също така посочената такса противоречи на добрите нрави.

Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срочно подаден отговор ответникът „Адмирал Финанс България“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията относно липсата на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, като посочва, че договорът е с фиксиран лихвен процент, който е допустим по ЗПК. Оспорва твърденията за недействителност на договора за паричен заем, като поддържа, че между страните е сключен валиден договор, който отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП и е породил правно действие, както и че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Оспорва твърдението, че договорът и общите условия са изготвени с шрифт под законово изискуемия размер. Посочва, че дружеството не използва общи условия и че всяка клауза се договаря индивидуално с клиента. Оспорва твърденията за неправилно изчисляване на ГПР, като посочва, че в него е включена единствено възнаградителната лихва и че при изчисляването му е спазена нормативно установената методология. Оспорва твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като сочи, че към договора е приложен погасителен план с разбивка на погасителните вноски, тяхната периодичност и брой. Поддържа, че в договора е предоставена изискуемата информация за право на отказ на потребителя от договора (чл.9, т.3 от договора), правото на предсрочно погасяване на договора и реда за неговото осъществяване (чл. 21 от договора) и наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове (чл.22, ал.3 от договора). Оспорва твърденията, основани на посочен от ищеца анекс и погасителен план – Приложение № 2, като заявява, че между страните не е сключван такъв анекс. Посочва, че представеният от ищеца погасителен план е отпечатан вследствие на софтуерна грешка, не е подписан и не е породил правно действие, докато представеният от ответника погасителен план – Приложение № 1 е подписан и от двете страни, респ. валиден. Оспорва твърдението за нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на съдебна практика на ВКС и доктрина, според които не може механично да се приема нищожност на лихвен процент само поради превишаване на трикратния размер на законната лихва. Посочва, че при спазване на максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК уговорената възнаградителна лихва, като съставен елемент на ГПР, не е нищожна само поради размера си. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

По предявените установителни искове за нищожност на договора за потребителски кредит по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

9, 9а, 10, 11, 12 и 20 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК/

В тежест на ищеца по всеки от предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем № ****** от 15.11.2025 г. и твърдените основания за недействителност на договора поради противоречието му със закона, както и че е налице валидно сключен Анекс към договора и Приложение № 2.

В тежест на ответника е да докаже действителността на възникналото между страните правоотношение, както и че не страда от посочените от ищцата пороци.

По предявените в условията на евентуалност установителни искове за 3 нищожност на клаузите за „такса по анекса“ и на договорна възнаградителна лихва от процесния договор на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК и вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД:

В тежест на ищеца по всеки от предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем № ****** от 15.11.2025 г., наличие на клаузи с твърдяното съдържание, както и тяхното противоречие на добрите нрави, а по отношение на клаузата за „такса по анекса“ – надвишаване на императивният максимален размер на ГПР и на чл.33, ал.2 ЗПК, противоречие на добрите нрави на посочената такса и че същата е свързана с усвояване и управление на кредита.

В тежест на ответника е да докаже действителността на оспорените клаузи, както и че същите не страдат от посочените от ищцата пороци.

УКАЗВА на ищцата М. В. Ш., че не сочи доказателства, че във връзка с процесния договор е налице двустранно подписан Анекс и Приложение № 2 към него, както и какво е тяхното съдържание.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че са страни по процесните договор за паричен заем № ****** от 15.11.2025 г., по силата на който кредитодателят се е задължил и е предоставил сумата от 500 лева, а кредитополучателят да я върне, при ГПР в размер на 47,66% и ГЛП – 39,00%.

Спорни между страните са въпросите дали е сключен към договор анекс за заплащането на такса в размер на 763,52 лв., действителното съдържание на договора, наличието на анекс, приложение № 2 към него и общи условия.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4