Решение № 2473 от 10.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2473 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря Н. Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110113381 по описа за 2025 година

Образувано е по постъпила искова молба от В. С. А. срещу Т. М. В. и „Черни връх Инвест“ ООД.

Предявени са искове, както следва: 1/ установителен иск спрямо двамата ответници с правно основание по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

44 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 2 ЗН за прогласяване на нищожност на направения от А отказ от наследството на Т поради приемане на наследството преди това с извършени конклудентни действия, евентуално съединен с 2/ установителен иск спрямо двамата ответници с правно основание по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, вр. чл.

44 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН за прогласяване на нищожност на направения от А отказ от наследството на Т поради неговата привидност; 3/ положителен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу ответника Т. М. В. за признаването, че ищцата е собственик по наследство от нейния баща и дядо на 1/8 /една осма/ идеална част от 130,67/6232 от Поземлен имот с идентификатор с адрес на имота: гр. София. СО, район Лозенец, кв. с площ от 6232 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване (след изменение на иска в открито съдебно заседание на 23.10.2025 г.); 4/ ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу ответника „Черни връх Инвест“ ООД за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство от нейния баща и дядо на 1/8 /една осма/ идеална част от 130.67/6232 от Поземлен имот с идентификатор , с адрес на имота: гр. София. СО, район Лозенец, кв. с площ от 6232 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване и за осъждането на ответника да й предаде владението на съответните идеални части. (след изменение на иска в открито съдебно заседание на 23.10.2025 г.)

Ищцата В. С. А. твърди, че по силата на договор за доброволна делба от 24.03.1949 г., нотариално заверен с рег.№ 3488/ 24.03.1949 г. от нотариус при Софийски 1 областен съд, вписан с нейният дядо Т е получил в изключителна собственост и владение: Ливада — дворно място, в землището на с. Д (на друмо), от 316 кв.м, съставляваща част от ливада в същото землище и местност, цялата от 1896 кв.м., при съседи на цялата: братя Д според документ за собственост към миналия момент /нотариален акт № окръжен съд/, а към момента на сключване на договора за доброволна делба съседи: наследници на Ти, при съседи на новообразуваната ливада /дворно място към датата на договора за доброволна делба/: от север - наследници на Т, от запад - шосето София - Драгалевци, от изток - братя и от юг - Е, а по мъж Б заедно с постройките върху същото място. Сочи, че на 28.02.1973 г. нейният дядо Т умира, като оставя за свои наследници четирите си деца - дъщерите . Сочи, че след смъртта на дядо й наследниците му са приели наследството, като всеки от наследниците е заплащал дължимите данъци за имота за своя процент идеална част от него, както и са поделили оставените в наследство движими вещи. Твърди, че нейният баща е получил радиото на своя наследодател, както и е взел и част от неговите дърводелски инструменти.

Твърди, че на 21.03.1977 г. със заповед № I - 346 от 21.03.1977 г. на Министерство на химическата промишленост баща й е настанен в апартамент № 30, находящ се в жилищен блок № в местността Югоизточен район на ж.к. ’т”.

Впоследствие, съгласно действащия към миналия момент Закон за наемните отношения и Наредба за държавните имоти, баща й А получил възможност да закупи жилището, в което е настанен. Твърди обаче, че съгласно чл. 2, ал. 1 от действащия към миналия момент Закон за собствеността на гражданите всеки гражданин е можел да притежава в пределите на страната само един жилищен и един вилен имот. Ето защо, за да може да закупи апартамента, в който е настанено семейството на ищцата, нейният баща А бил принуден да се освободи от наследения процент част от къщата от 80 кв.м., за което направил формален отказ от наследството на неговия наследодател и дядо на ищцата. Така, четири години след смъртта на Т на 29.04.1977 г. и месец, след като е бил настанен в жилището, бащата на ищцата подава заявление за отказ от наследство и отказът му се вписва в регистъра на Софийски районен съд с № 371/1977 г. Твърди се обаче, че във вътрешните отношения със сестрите и брат си, нейният баща е продължил да бъде собственик и не е спрял да плаща своята част от данъците - върху идеалната част от наследените имоти. Счита, че отказът е симулативен, като прикривал истинското намерение на баща й, а именно - да закупи жилището, в което бил настанен. Това се установявало и от факта, че неговият брат К на 14.03.1998 г. декларирал пред Община Лозенец – СО на основание чл. 14 от ЗМДТ, със заявление вх. № 16051/14.03.1998 г., собствениците на оставените в наследство имоти от дядо ми, а именно: Баща й продължил да плаща данъците до смъртта си през 2008 г, като винаги твърдял, че притежава дял от наследствената къща и земя на бул. „Ч Години по-късно в частта, обхващаща и процесния имот, започнал строеж, като ищцата не получила никакво обезщетение. Същата установила, че на 17.07.2015 г. в полза на нейните вуйни и вуйчо - В бил съставен констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот№ на НК, който ищцата оспорва, по силата на който са били признати от нотариуса за единствени собственици на оставените в наследство Поземлен имот, находящ се в гр. София, район Лозенец, бул. „, с планоснимачен номер по плана на гр. София, м. „Кръстова вада“, с площ по документ за собственост от 316 кв.м., за който имот с пл.номер , съгласно дворищната регулация, утвърдена със заповед № РД - 09 - 50 - 178/11.04.1997 г., потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56/ 06.08.2003 г. на СОС, Решение № 45, т.2 по Протокол № 24/ 30.03.2001 г. на СОС, Решение № 147, т. 158 по Протокол № 40/ 18.07.2002 г., Решение № 495 по Протокол № 66/ 24.07.2014 г., заедно с поземлени имоти с планоснимачни номера е отреден урегулиран поземлен имот, означен по скица към нотариалния акт като парцел I - по 2 плана на гр. София, местност „Кръстова вада“, с площ по графични данни на целия така урегулиран поземлен имот от 1965 кв.м., заедно с построените в имота едноетажна къща с площ от 80 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 12 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в същия. Въз основа на акта, всеки от тримата бил признат за собственик на 1/3 идеална част от имотите. За съставяне на акта роднините на ищцата са се ползвали направения от техния брат и баща на ищцата отказ от наследство.

Сочи, че със Заповед № СО 15-РД-40-64/14.08.2015 г. на Кмета на Столична община са били отчуждени 61 кв.м. от Поземлен имот за реализиране на разширение на бул.”Черни връх”. На 19.12.2017 г., след като вуйната на ищцата Впочинала, нейната наследница Р З продала на „ЧЕРНИ ВРЪХ ИНВЕСТ” ООД, с договор за покупко продажба, инкорпориран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1 на НК, правото на собственост върху наследената 1/3 идеална част от процесния Поземления имот, който съгласно действащите към миналия момент КККР, одобрени със заповед № РД - 18 - 739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, е с идентификатор № Сочи, че с прилагане на регулация и отчуждавания за изграждане на булевард Черни връх земята била намалена от 316 кв.м. на 196 кв.м.. Наследницата прехвърлила със същия нотариален акт и притежаваната от нея 1/3 идеална част от двете постройки: жилищна сграда с идентификатор № по КККР, и сграда с идентификатор № по КККР, със застроена площ по скица от 24 кв.м., а съгласно доказателствен акт за собственост: 12 кв.м.

Сочи, че на 27.11.2018 г. нейният вуйчо К прехвърлил на нейната вуйна Ц своята 1/3 идеална част от наследствените имоти. Това направил с нотариален акт за продажба на идеална част от недвижими имоти с № на НК. Впоследствие, на 08.12.2021 г., нейната вуйна легитимираща се вече за собственик на 130.67/6232 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 - 739/ 21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение към миналия момент, засягащо поземления имот от 14.06.2019 г., с адрес на имота: гр. София, СО, район Лозенец, кв. „Кръстова вада“, с площ от 6232 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: за който имот е отреден УПИ I - за жилищно строителство, заедно с други съсобственици на този имот, учредила в полза на „ЧЕРНИ ВРЪХ ИНВЕСТ” ООД правото на строеж за построяване на жилищни сгради, подземни гаражи, помещения за подземни трафопост, магазини, фитнес и офиси, като Ц, въз основа на декларираната от нея собственост върху част от земята, придобила право на строеж за следните имоти:

•

Апартамент № 15, от вход А на третия етаж на жилищна сграда на кота + 10.75 метра, със застроена площ от 102.15 кв.м., ведно с 0.56 % идеални части от общите части на вход А, Б, В и Г на сградата, равняващи се на 19.54 кв.м., •

Апартамент № 23, от вход А на четвърти етаж на жилищна сграда на кота + 13.80 метра, със застроена площ от 101.84 кв.м. ведно с 0.56 % идеални части от общите части на вход А, Б, В и Г на арадата, равняващи се на 19.48 кв.м., •

Паркомясто № 25, на кота - 3.60 метра, на сутерена, с площ от 15.34 кв.м., заедно с 0.25 % идеални части от общите части на маневрено хале към паркоместата, равняващи се на 21.28 кв.м.

Твърди се, че бащата на ищцата А, макар да е подал заявление за отказ от наследството, оставено от нейния дядо Тимо Ангелов Богданов, преди това е приел наследството с конклудентни действия, а именно: заплащал е данък за наследствената идеална част от имота до смъртта си през 2008 г. и е придобил част от оставените в наследство движими вещи - радио и дърводелски инструменти. Поради това 3 направеният след това отказ от наследство е недействителен. Твърди на следващо място, че отказът от наследство е симулативсн, тъй като е направен само и единствено с цел нейният баща да придобие правото да закупи апартамента, в който е бил настанен от Министерството на химическата промишленост. Поради това счита, че отказът от наследство на нейния баща е нищожен и не е породил своя ефект.

Поради тези и останалите доводи моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Ответникът „Черни връх Инвест“ ООД, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло предявените искове.Оспорва твърдението на ищцата, че отказът от наследство, направен от нейния баща Ав от наследството на дядо й Т, не е породил действие.

Счита, че същият е породил действие от момента на вписването му в особената книга на районния съд. Оспорва наведените твърдения, че бащата на ищцата преди да впише отказа от наследството, го е приел с конклудентни действия. Счита, че за посочените конклудентни действия не са представени доказателства, а и самите действия не са от естеството да се считат за действия по приемане на наследството. Счита, че за мълчаливо приемане на наследството може да се приеме само извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството, каквито не са действието при ползването на обикновената покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или действия по обикновено управление на наследството. Сочи, че не е налице срок за заявяване на отказа от наследство, поради което фактът, че процесният отказ от наследството е направен няколко години след смъртта на наследодателя, не води на извод, че наследството е било прието.

Оспорва и предявения иск за недействителност на отказа от наследство поради неговата симулативност. Счита, че по делото нямало доказателства за това. Освен това оспорва и твърдението на ищцата, че отказът бил направен с цел покупка на жилището, в което семейството на нейния баща било настанено. Излага аргументи и сочи съдебна практика, че бащата на ищцата не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. (отм.), респ. за придобиване на жилището не е било необходимо да заявява отказ от наследство. Освен това намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, според която правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидност. В случая сочи, че всички прехвърлителни сделки с процесния имот са вписани преди вписване на ИМ от страна ищцата. Счита, че ответното дружество е трето добросъвестно лице по смисъла на посочената разпоредба. Поради неоснователност на исковете за недействителност на отказа от наследство, счита, че като неоснователен следва да се отхвърли и предявеният срещу дружеството ревандикационен иск.