Решение № 1290 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100501358 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗК „У.“ АД срещу решение № 20208937/08.11.2021г., постановено по гр.д. № 16056/2020г. по описа на СРС, 81-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „С.****“ ЕООД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 951.66 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, по щета № 18110540402/10.12.2018г., ведно със законната лихва от 16.04.2020г. до окончателното изплащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 124.51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2019г. до 15.04.2020г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. СРС не съобразил възражението на ответника, че констатираните увреди на детайли – облицовка предна броня и челно стъкло, не могли да настъпят при твърдяното от застрахования паркирано състояние на автомобила. Същите настъпили при движение на автомобила. Констатациите да увреждане на лаковото покритие на облицовката на предната броня били, че то се дължало на износване, експлоатация или некачествено покритие. СРС неправилно ценил оспореното, в частта относно увредите на предното стъкло, заключение на САТЕ, и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. Г.. Същите не кореспондирали с останалия доказателствен материал и установените факти по делото. Моли решението да бъде отменено в 1 обжалваната част, а предявените от ищеца искове – отхвърлени в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „С.****“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърдените с въззивната жалба противоречия не били налице. Както пред застрахователя, така и по делото, ищецът изложил твърдения, че установил щетите на паркинг и добросъвестно посочил, че е възможно същите да са настъпили при движение – по време на служебно пътуване в периода от 03.12.2018г. до 05.12.2018г. от гр. Попово, до гр. София и обратно или в паркирано състояние за времето от 05.12.2018г. до 06.12.2018г., предвид на което не било налице твърдяното от въззивника-застраховател несъответствие на факти.

Доводите за злоумишлени действия от хвърлен твърд предмет по стъклото на автомобила били извън предмета на делото. Позовава се на т. 5.1.1., т. 5.1.2., т. 5.1.4., т.

5.1.7, б. „а“ и б. „в“ ОУ на застрахователя. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК ищецът „С.****“ ЕООД предявява насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която искът му по чл. 405, ал. 1 КЗ е отхвърлен за горницата над 951.66 лева до сумата 1 260.10 лева, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 124.51 лева до размер на сумата 167.67 лева.

В насрещната си въззивна жалба ищецът „С.****“ ЕООД излага съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в същата обжалвана част. За да отхвърли иска за имуществени вреди относно увредената броня СРС неправилно кредитирал едно само предположение на вещото лице, че увредата могла да се дължи на предходен некачествен ремонт. Това предположение не кореспондирало с никое от събраните по делото доказателства и установени факти, а представените в о.с.з. при изслушването на експерта снимки, на които предположението се базирало, не били приети като доказателства по делото. Отделно вещото лице не изключило приетия механизъм, че същата вреда било възможно да бъде причинена на паркинг. Изключен риск не бил установен и не можел да бъде презумиран. По делото било установено, че щетите били настъпили при действието на пореден договор за имуществено застраховане, в който застрахователят оглеждал автомобила многократно, като неизправности и дефекти не били установявани. Неправилно СРС приел за начална дата на забавата 01.01.2019г., като не съобразил, че ответникът получил необходимите документи на 10.12.2018г., като застрахователят не посочил какви други конкретни документи смята, че следва да му бъдат представени. Поради това ответникът изпаднал в забава от 25.12.2018г. По подробно изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това искът по чл. 405, ал. 1 КЗ бъде уважен до посочения в насрещната въззивна жалба размер от 1 260.10 лева, а 2 акцесорната претенция по и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – съответно до размер на сумата 167.67 лева за пълния заявен период на забавата от 25.12.2018г. до 15.04.2020г.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът ЗК „У.“ АД депозира писмен отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца, с който оспорва същата като неоснователна.

Вещото лице обосновало отговора си защо счита, че се получило отлюпване на лака на предната броня поради некачествен ремонт. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

В частта, в която СРС отхвърлил иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за горницата над сумата 1 260.10 лева до пълния предявен размер от 1 335.74 лева, а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 167.67 лева до пълния предявен размер от 180.39 лева, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ищеца „С.****“ ЕООД срещу определение № 20057023/12.09.2022г., с което СРС оставил без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. СРС не съобразил уговорките в договора за правна защита, сключен между ищцовото дружество и неговия адвокат. Защитата включвала проучване на казуса, заверка на документи, изготвяне и предявяване на искова молба, защита и процесуално представителство. Исковете били два, всички правни действия били извършени от адвоката, предвид на което договореното възнаграждение от 672 лева с ДДС не било прекомерно, а дори било под установения с Наредба № 1/2004г. минимум. СРС не съобразил чл. 2, ал. 5, чл. 6, т. 13 от Наредбата. Позовава се на съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното определение, като вместо това молбата му по чл. 248 ГПК бъде изцяло уважена.

Ответникът ЗК „У.“ АД депозира писмен отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и приключило в едно съдебно заседание. СРС съобразил особеностите на конкретното дело. Определението било правилно. Моли същото да бъде потвърдено.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбите основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „С.****“ ЕООД излага, че ответникът 3

ЗК „У.“ АД бил застраховател по валидна застраховка „Каско“, клауза „А“ съобразно ОУ на застрахователя, по отношение на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с рег. № *******, с период на застрахователно покритие от 10.01.2018г. до 09.01.2019г.

На 10.12.2018г., при действие на застраховката, било установено, че се реализирал покрит риск – увреждане на застрахованото имущество, а именно челно стъкло и облицовка броня. Автомобилът бил предоставен за оглед на застрахователя в същия ден. Застрахователят-ответник отказал да изплати застрахователно обезщетение за претърпените вреди. Мотивирал се с несъответствие между декларирания механизъм и характера на уврежданията по стъклото и нарушено лаково покритие на бронята – изключен риск по чл. 6.1.2. ОУ. Отказът бил необоснован – застраховката покривала всички рискове, пълна загуба или частична повреда, както по време на пътуване, така и при паркирано състояние, а и ищецът не заявил конкретен механизъм, по който увредата настъпила – в паркирано състояние, страните водили и допълнителна кореспонденция по този въпрос. С молба-уточнение от 11.06.2021г., подадена в изпълнение на указания на съда, пояснява, че събитието и процесните увреждания настъпили по време на пътуване с автомобила в периода от 03.12.2018г. до 05.12.2018г. от гр. Попово до гр. София и обратно, или в паркирано състояние на автомобила за времето от 05.12.2018г. до 06.12.2018г. на адрес гр. Попово, ул. *******. Ищецът твърди, че напълно необоснован бил отказът на застрахователя и по отношение на увредите по предната броня – не бил налице изключен риск по чл. 6.1.2. ОУ.

Автомобилът бил гаранционен, провеждани му били технически прегледи и гаранционно обслужване, за поредна година бил застрахован при същия застраховател, бил оглеждан многократно от негови служители и приет за застраховане в известното на застрахователя състояние без забележки. По тези мотиви ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на сумата 1 335.74 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2020г. до окончателното погасяване и обезщетение за забава за плащане на главницата в размер на сумата 180.39 лева, дължимо за периода от 25.12.2018г. до 15.04.2020г., включително. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „У.“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва механизма, при който ищецът твърди, че настъпили процесните щети и причинно-следствената връзка между декларираните щети и описания механизъм. Отказът за плащане на обезщетение бил обоснован и се основавал на т. 6.5.5. ОУ. Експертите на застрахователя установили, че предното стъкло не можело да получи въпросната увреда в паркирано състояние. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Страните по делото не спорят (ответникът изрично признава с отговора на исковата молба) и от представената по делото застрахователна полица №

18054110041/04.01.2018г., съдът приема за установено, че страните били обвързани от 4 валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, с дефиницията по чл. 405 КЗ, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото, за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. № *******, за покритие при клауза „А“ от общите правила на застрахователя, приложени по делото, с уговорена застрахователна сума от 24 770 лева и период на покритие на застраховката от 10.01.2018г. до 09.01.2019г., за което в изискуемата форма била подписана описаната по-горе полица.

От доказателствата по делото се установява, че в периода на застрахователно покритие, на 10.12.2018г. по застрахования автомобил били налични увреди в челното стъкло и облицовката на предната броня, за което по делото са събрани писмени доказателства – уведомление за щета, депозирано пред застрахователя на 10.12.2018г., опис на щетите на МПС по щета № 18110540402/10.12.2018г., и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Г..

Съгласно чл. 403, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Същото задължение има и третото лице, което има право да получи плащане по застрахователния договор – ал. 3 на същия текст.

В същия ден - на 10.12.2019г. ищецът, чрез законния представител на дружеството Н.П., депозирал пред ответника уведомление за щета, в което посочил, че паркирал автомобила пред блока си, а на следващата сутрин установил повредите в предното стъкло и облицовката на предната броня.