Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 36877 от 08.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55730/2025
Вид
Определение № 36877
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 479, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 7 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36877 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110155730 по описа за 2025 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-автотехническа експертиза.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да представи застрахователна полица по застраховка „.“ следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответникът не оспорва наличието й.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаването на ищеца да представи цветно копие снимките от огледа на л. а. „. следва да бъде уважено.

Искането на ищеца да се приложи ч.гр.д. № 15041/2025г., 145 състав, следва да бъде уважено.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение ищеца да представи цветно копие на снимките от огледа на л. а. „., като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да бъдат 1 приложени последиците на чл. 161 ГПК.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 15041/2025г., по описа на СРС, 145 състав, към производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да представи застрахователна полица по застраховка „.“.

ОБЯВЯВА на страните, че всички претенции, предявени по делото в лева, ще бъдат превалутирани в евро в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ОБЯВЯВА на страните на основание чл. 155 ГПК за общоизвестен факта, че пълната числова стойност на официалния валутен курс на еврото към лева, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, се равнява на 1,95583 лева за 1 евро.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 29.10.2026г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника с представените доказателства.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следа:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 113,30 евро (221,60 лв.), представляваща припадащата се на ответника 1/2 от стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „.” на автомобилистите за щетите по л.а. ., настъпили в резултат на ПТП, реализирано в гр. .г., по вина на водача на влекач ., чиято . е била застрахована към датата на ПТП при ищеца и на водача на ремарке ., чиято . е била застрахована към датата на ПТП при ответника.

Ищецът . твърди, че на 24.09.2019 г., около 08.45 ч. в гр. ., при управление на влекач марка ., модел ., с прикрепено към него ремарке марка ., водачът . Т. реализирал ПТП с лек автомобил марка ., с рег. № .. Щетата по увреденото МПС с лек автомобил марка ., с рег. № . е била определена на база представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция ., като същата е заплатена от ищеца в размер на левовата равностойност в размер на 443,19 лв., като същата е била заплатена чрез преводни нареждания за кредитен превод от 01.04.2020 и от 02.06.2020 г. Посочва, че към датата на събитието за влекач марка ., модел . е действал договор за задължителна застраховка „.“' на автомобилистите, сключена със ., със срок на действие от 17.11.2018 г до 16.11.2019 г. Твърди, че за ремарке марка . е била сключена застраховка „.“ към . със срок на валидност от 15.09.2019 г до 14.09.2020 г. Счита, че приложимо в случая е немското право, съгласно параграф . от което собствениците и водачите на ремарке трябва да носят отговорност за участието им, което трябва да бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица. С оглед на това поканил ответника да възстанови ½ от платеното обезщетение като застраховател на гражданската отговорност на водача на ремаркето, тъй като отговорността за причинените 2 щети следвало да се разпредели между застрахователите на влекача и ремаркето. Ответникът отговорил с мотивиран отказ, като отказал да заплати претендираната сума. С оглед гореизложеното ищецът моли за уважаването на предявения иск, присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2025г., както и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ., с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между него и . относно гражданската отговорност на водачите на ремарке марка ., по силата на застрахователна полица № ., със срок на действие от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г., но счита, че приложимо е българското право и по-специално разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ, съгласно който вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от него по време на движение, следва да се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "." на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Оспорва и иска по размер, като счита същия за завишен. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. ГПК вр. чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл.

127, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: валидно сключени договори за застраховка „.” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на влекач марка ., модел . с прикрепено към него ремарке марка ., застраховано от ответника, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил вземането чрез плащане.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на доказване между страните обстоятелствата, че на 24.09.2019 г., около 08.45 ч. в гр. ., при управление на влекач марка ., модел ., с прикрепено към него ремарке марка ., водачът . Т. реализирал ПТП с лек автомобил марка ., с рег. № ., в резултат на което са причинени щети по лекия автомобил, че вина за настъпване на ПТП има водачът на влекача и ремаркето . Т., че към датата на ПТП гражданската отговорност на водачите на влекач марка ., модел . е била застрахована при ищеца, а на ремарке . – при ответника, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите по л.а. ., с рег. № . в размер на 443,19 лв.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за плащане на претендираното вземане.

Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти, за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът 3 дължи произнасяне едва с решението.

НАПЪТВА страните към спогодба. Съдът разяснява на страните, че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4