Решение № 280 от 07.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000121 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото e изходяща от Л. И.А., ЕГН **********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П., ул.

„Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН **********, гр. П., ул. „П. №** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 188/2020 г. по описа на Пз ОС решение № 260157 от 20.12.2021 г., с което са отхвърлени предявените от Л. И.А., ЕГН **********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П., ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН **********, гр. П., ул. „П.

№** от тяхно име и като субституиенти на „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул.

„М.“ №** искове против „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* за осъждането му да заплати следните суми:

27 949, 24 лв. в полза на „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул. „М.“ №** представляваща застрахователна сума по групова застраховка „Живот свързана с банков кредит“ поради настъпил на 29.12.2017 г. застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и покриваща остатъка от задължението му като кредитополучател по Договор за кредит от 06.03.2017 г., сключен между него и „Б.“ ЕАД, включващ главница, лихви и разноски.

1 по 387, 69 лв. на всеки ищец, представляващи разлика между застрахователната сума от 29 500 лв., дължима по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ поради настъпил на 29.12.2017 г. застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и остатъка от кредита от 27 949, 24 лв., включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Решението се обжалва и в частта, с която Л. И.А., ЕГН **********, Б. Н.

АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П., ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН **********, гр. П., ул. „П. №** са осъдени да заплатят на „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* сумата от 670 лв. разноски за производството пред Пз ОС, от които 400 лв. депозит за СМЕ, 70 лв. депозит за ССчЕ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението иска се отмяната му и уважаване на исковете.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователността й.

Участваща като съищец „Б.“ ЕАД, гр. С. не е изразила становище по жалбата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 03.12.2020 г.в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Л. И.А., ЕГН **********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН ********** и П. Н.

ИЛ., ЕГН ********** искова молба против „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С..

В обстоятелствената част на същата е споменато, че и щците са наследници по закон на починалият на 29.12.2017 г. Н.Б. А.. Споменава се, че наследодателят им сключил на 06.03.2017 г. с „Б.“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление за сумата от 29 500 лв. със срок на издължаване 120 месеца от датата на усвояването му. Посочено е, че към момента на подписване на договора кредитополучателят дал своето съгласие за включване в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот свързана с банков кредит“ със застраховател ответното дружество и застраховащ „Б.“ ЕАД. Причина за същото било това, че към момента на сключване на договора за кредит предпоставка за ползване на 2 лихвената отстъпка по същия била кредитополучателят да даде съгласие за включването му в групата на застрахованите за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ за застрахователна сума от 29 500 лв.

Началната дата на застраховката видно от издадения във връзка със същата сертификата е 06.03.2017 г., а срокът й бил равен на срока на кредита 06.03.2027 г.

По- надолу в исковата молба е посочено, че съгласно застрахователната полица, при настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователна сума, както следва:

- на застраховащия - сума в размер на остатъка от кредита, включващ главница, натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума, - на законните наследници на застрахования - по равно, сума в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта на застрахования.

Ищците сочат, че до датата на смъртта, кредитът бил погасяван редовно и в срок. Били заплатени общо 3 126, 82 лв., а остатъкът от главницата към настъпване на същата бил 27 949, 24 лв.

Посочено, че от страна на банката не били предприети никакви действия за упражняване на правата й по процесния договор.

Така след смъртта на наследодателя им, ищците подали заявление до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Получили отказ. В него се сочело, че починалият страдал от артериална хипертония още от 2014 г., но при подписване на съгласието за включване към групата на застрахованите през 2017 г. той декларирал, че не боледува от значими заболявалия, като сърдечно-съдови, вкл. артериосклероза. Това и факта, че причина за смъртта му била остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност с мозъчен оток, която била в пряко причинно следствена връзка с недекларираната артериална хипертония дали основание за извод, че починалият съзнателно е премълчал съществено за риска обстоятелство. Така на база клауза от Общите условия застрахователят достигнал до извод, че се е освободил от задължението си по договора.

3

Във връзка с този отказ ищците сочат, че починалият приживе не е страдал от сърдечно-съдова недостатъчност, а установеното към 2014 г. повишено кръвно налягане било инцидентно. Причина за смъртта бил мозъчен оток, до който се стигнало вследствие на интрапаренхимна хеморагия с вентрикуларен пробив /инсулт/, което не било свързано с артериална хипертония.

На база изложеното е направен извод, че в случая не са налице предпоставките по чл. 449, ал.2 КЗ, вр. с чл. 448, ал.8 от КЗ за отказ от страна на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

Посочено е, че разпоредбата на чл. 383 от КЗ предвижда, че при смърт на застрахованото лице неговите наследници имат правата на застрахован. На тази база е формиран извод, че за ищците е налице правен интерес да предявят иск за осъждането на ответника да заплати на Банката 27 949, 24 лв. равняващи се на непогасената част от кредита към момента на смъртта на кредитополучателя, а на ищците общата сума от 1 550, 67 лв. /по 387, 69 лв. на всеки/ представляващи разликата между застрахователната сума и неплатената част от кредита.

На тази база е поискано осъждането на ответното дружество за плащане на горните суми. В исковата молба за яснота е посочено и че неизпълнението на задълженията от застрахователя наложило в един момент Л.А. и Т.А. да сключат споразумение с банката от 08.11.2018 г., за заместване в дълг по договора за кредит. С него би удължен срока за издължаване на заема. Това обстоятелство според ищците не променяло правата ми породени от настъпване на риска по договора за застраховка, за които стана реч по- горе.

След постъпване на ИМ съдът с определение от 08.12.2020 г. е конституирал като съищец по делото и „Б.“. Разпредено е да й се изпрати препис от ИМ и доказателствата за становище в 1 м. срок. Такова обаче не е подадено.

В отговора „Г.“ ЕАД е изразил становище за недопустимост, евн. неоснователност на исковете.

Доводите за недопустимост се аргументират с това, че разпоредбата на чл. 456 от КЗ, изисквала освен качеството наследник и плащане на задължението на наследодателя, а такова по казуса липсвало.

По същество на спора не е оспорено обстоятелството, че починалият е 4 включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Споменато е обаче, че са налице предвидените чл.

12.4 от Общите условя предпоставки да се откаже изплащане на застрахователната сума изразяващи се в съзнателно неточно обявено или премълчано здравословно състояние, което е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. В подкрепа на това са изложени подробни съображения за здравословното състояние на застрахования дало основание да се достигне до такъв извод, като е направено и проседяване на събран от застрахователя доказателствен материал във връзка със същото.

Наред с това е посочено, че ищците не са материално правно легитимирани да претендират плащане на остатъка от кредита, тъй като това право принадлежало само на банката. В тази връзка е посочено, че в случая не била приложима хипотезата на чл. 134 от ЗЗД, тъй като ищците нямали качество на кредитор на Б.Д. а са нейни длъжници и не могат да предявяват искове от нейно име.

Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него на база събрания доказателствен материал е направен извод, че исковата молба е допустима, но неоснователна.

В подкрепа на последния извод е посочено, че застрахователят правилно е отказал плащане, защото застрахователното събитие е настъпило във връзка с премълчаното обстоятелство (заболяването „Артериална хипертония“), което безспорно е оказало въздействие за смъртта на кредитополучателя.

Недоволни от решението са останали ищците и са подали въззивна жалба срещу същото.

В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Те от една страна са свързани със съображения за неравноправност на клаузата на чл. 12.4 от ОУ, която се свързва с поредно в патримониума на застрахователя право да откаже изплащане на застрахователната сума.

Нарез с това е направен подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и нормативната уредба, приложима към процесния казус и на тази база се прави довод за неправилност на изводите на съда, че в 5 патримониума на застрахователя не е възникнало задължение за плащане на застрахователната сума, поради това, че починалият кредитополучател, който е застрахован не е уведомил към момента на сключване на договора за застраховка застрахователя за наличие на заболяването артериална хипертония, което е във връзка с настъпване на смъртта.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

От изложеното по- горе съдържание на исковата молба е видно, че с нея ищците търсят от една страна защита на чужди права /такива на „Б.“ АД/, както и защита на свои собствени. Всички те са свързани с твърдения за наличие на сключен с ответника договор за застраховка за обезпечение на банков кредит, по който застраховащ и ползващо се лице е кредиторът на наследодателя на ищците.