Решение № 349 от 02.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Русе, 02.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520201698 по описа за 2021 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалби на Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“ против Наказателно постановление № 18-001637/29.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на кооперацията-жалбоподател е наложена административна имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В първата жалба се навеждат твърдения касателно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото АУАН-ът е съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен преклузивен срок за търсене на админстративнонаказателна отговорност, че издадените предписания са незаконни, тъй като се отнасят до правоотношения между член кооператори, които се регулират не от КТ, а от Закона за кооперациите. Навеждат се и твърдения, че АУАН-ът и НП са издадени при липса на материална компетентност и че АУАН-ът не съдържа предвидените в чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН реквизити, място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като тези пороци са пренесени и при съставяне на НП. В допълнение се излагат съображения, че така наложеното наказание не би постигнало целите на чл. 12 от ЗАНН, доколкото за 1 идентични нарушения на жалбоподателя са наложени наказания в общ размер на 286 500 лева. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Във втората жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото било издадено в нарушение на материалния закон и на процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Така изложеното се мотивира с обстоятелството, че процесното трудово възнаграждение е било платено преди издаване на наказателното постановление. В тази насока се сочи, че, дори да се приеме, че е налице нарушение, то същото би следвало да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и на основание чл. 28 от ЗАНН АНО не е следвало да налага наказание, а само да се предупреди кооперацията-жалбоподател. В допълнение се излагат и съображения за приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като не са установени конкретни вредни последици за работниците, настъпили в резултат на установеното от контролните органи нарушение, както и че са били предприети действия от страна на работодателя по изпълнение на предписанията, но предоставеният му срок е бил прекалено кратък.

В тази насока се моли обжлаваното наказателно постановление да се отмени или същото да се измени като нарушението се преквалифицира като маловажно и на основание чл. 415в от КТ на кооперацията-жалбоподател да се наложи административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

В съдебно заседание кооперацията-жалбоподател, редовно призована, се представлява от адв. Е.М., в качеството му упълномощен защитник от управителя на кооперацията. В хода на пледоарията си адв. М. поддържа изложените в жалбите фактически и правни доводи. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В подкрепа на изложеното се сочи, че установяването на нарушението е станало на 18.03.2021 г., а АУАН-ът е съставен на 16.06.2021 г., тоест в рамките на предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок. Акцентира на обстоятелството, че многото на брой наложени идентични санкции са следствие от допуснатите от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство. Сочи и че ако кооперацията е била в състояние на неплатежоспособност е следвало да влезе в производство по несъстоятелност, което не е било сторено. Моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от жалбоподателя на 17.08.2021 г., а жалбата е подадена на 11.08.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Към месец януари 2020 г. свидетелката Н.Д. работела на длъжност „магазинер домакин фуражи“ в Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“. На 06.03.2020 г. дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. било преведено по банков път по сметка на свидетелката Д..

През 2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпил сигнал от служител на Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“ за неизплатени трудови възнаграждения за периода от 24.11.2020 г. до 14.01.2021 г. В тази връзка свидетелят Р.Р. и инж. П. П. – инспектори в Дирекция „Инспекция на труда“ – Русе, извършили проверка за спазването на трудовото законодателство в ППК „Надежда Ряхово“. В хода на проверката служителите на Дирекция „Инспекция на труда“ – Русе установили от представената им ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения, както и документи за банкови преводи за 2020 г., че ППК „Надежда Ряхово“ в качеството си на работодател е начислил, но не е изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение на работниците за няколко поредни месеци през същата година. По отношение на свидетелката Н.Д. неправилно било констатирано, че ППК „Надежда Ряхово“ не е изплатило начисленото трудово възнаграждение за месец януари 2020 г.

Горепосочените констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., с който за отстраняване на констатираните множество еднотипни нарушения на разпоредбите на КТ, служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе дали задължителни предписания на ППК „Надежда Ряхово“. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ в т. 2 от предписанието на ППК „Надежда Ряхово“, в качеството на работодател, било указано, че в срок до

3

04.02.2021 г. следва да изплати трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. на Н.Д.. Препис от протокола бил връчен на 19.01.2021 г. лично на С. Г., в качеството му на председател на кооперацията и като такъв представляващ работодателя.

На 21.01.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпила молба от С.

Г. за удължаване на срока за изпълнение на дадените предписания, между които било и процесното. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отчитайки големия брой констатирани нарушения и пандемичната обстановка, дал съгласие този срок да бъде удължен до 25.02.2021 г., за което С. Г. бил уведомен лично.

На 24.02.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпила молба от С.Г. за удължаване на така дадения срок, която Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе оставил без уважение, тъй като срокът за обжалване бил изтекъл.

В периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2021 г. свидетелят Р.Р. извършил последваща проверка касателно изпълнение на дадените предписания. В хода на извършената документална проверка свидетелят Р. констатирал, че дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. на свидетелката Н.Д. отново не било изплатено. Посочената констатация била обективирана в Протокол за извършена проверка с изх. № 210933/16.06.2021 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Р.Р. приел, че ППК „Надежда Ряхово“ е осъществила нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ за това, че не изпълнило задължително предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на Н.Д. за месец януари 2020 г. В тази връзка свидетелят Р. съставил на ППК „Надежда Ряхово“ АУАН № 18-001637/16.06.2021 г., който бил връчен на С. Г.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал.

1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на кооперацията било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № 18-001637/16.06.2021 г., който по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ има доказателствена сила, НП № 18-001637/29.07.2021 г., Протокол за извършена проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., Протокол за извършена проверка с изх. № 210933/16.06.2021 г., молби от ППК „Надежда Ряхово“, писмо от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, фиш № 3/януари.2020 г., банкови извлечения, ведомости и др., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Р. и Н.Д., които съдът кредитира изцяло.

4

С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр. второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се издават от териториално компетентната Дирекция към Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни наведените с жалбата възражения касаещи допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство. Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предпоставя установяване на извършеното нарушение посредством установяване на всички елементи от фактическия състав на същото. В конкретния случай нарушението е установено едва в хода на извършената последваща проверка в периода 05.04.2021 г.