Решение № 260131 от 17.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

260131 гр. П., 17.12.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на десети декември……..…..….………………………… през две хиляди и двадесета година............................... в състав:

Председател:

КРАСИМИР НЕНЧЕВ

Членове:

АЛБЕНА ПАЛОВА

МАРИАНА ДИМИТРОВА при секретаря

Галина Младенова..........…… .и в присъствието на прокурор……….…................……. като разгледа докладваното от окръжен съдия

Албена Палова………...в. гр. дело № 110 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1592/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3315/2018 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска по чл.31, ал.1 ЗС на В.В.Х., ЕГН **********,*** и Р.В.М., ЕГН **********,***, против „Спедия“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“И. Страцимир“ 2, представлявано от Б.К.П., за заплащане на сумата 5400 лв., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до плащането, представляваща част от обезщетение в размер на 54000 лв., дължимо за периода 14.08.2015 г. – 14.08.2018 г. поради лишаването на ищците от ползването на съсобствените с ответника поземлени имоти, както следва: имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4220 кв.м., находящ се в гр. П., пл. „В.Л.“ № 2-4; имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 742 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“ № 5 и имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 106 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“.

Осъдил е ищците В.В.Х. и Р.В.М. да заплатят на ответника „Спедия“ ЕООД съдебни разноски в размер на 150 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В.В.Х. и Р.В.М. с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателите твърдят, че неправилно районният съд е отхвърлил исковете като е приел, че ответникът не дължи обезщетение на ищците за това, че са лишени от правото да ползват съсобствения между страните имот съобразно размера на собствеността си. По делото било безспорно установено, че ищците са собственици на 11.912% ид.ч. от описаните в ИМ имоти, представляващи УПИ ІІ-210 в кв.503 по плана на гр.П. без построените сгради, която собственост били придобили по наследство и градска реституция по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ. Неправилно било прието от съда, че „Спедия“ ЕООД притежава останалите 88.088%, тъй като представените с ИМ и приети доказателства установявали, че ответникът притежава 64.264% ид.ч., а останалите 35.736% ид.ч. били собственост на ищците и техни роднини. По делото било безспорно установено, че имотите се ползвали само от „Спедия“ ЕООД, а ищците били лишени от ползване. В решението на районния съд липсвали мотиви относно спорните въпроси между страните, а изложеното от съда не се подкрепяло от събраните по делото доказателства. Съдът не бил обсъдил доводите на ищците и интерпретирал превратно данните по делото. За да отхвърли иска, съдът бил приел, че липсват свободни площи, позовавайки се на предположение в подобен смисъл, направено от вещото лице, изготвило експертизата пред първата инстанция. Съдът бил възприел безкритично заключенията на експерта, че свободни пощи липсват, тъй като такива били очертани в приложените кадастрални скици.

Неправилно съдът бил приел, че макар да са съсобственици, ищците били учредили суперфиция в полза на ответника и са му предоставили ползването на имота, тъй като по делото липсвали доказателства за учредяване на суперфиция. Неправилно и в нарушение на процесуалния закон районният съд отказал да назначи икономическа експертиза за установяване размера на дължимото обезщетение. Прави се подробен анализ на приетата от съда техническа експертиза с краен извод, че извън сервитута на сградата остават 792 кв.м., представляващи изградена тераса, ползвана от ответниците.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските. Прави се искане за допускане на икономическа експертиза.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „Спедия“ ЕООД с искане решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В отговора се сочи, че към момента на построяване на сградите в спорните имоти /80-те години на ХХ век/ учредяване на суперфиция не е било необходимо, а съгласно приложения Протокол за приемане и въвеждане в редовна експлоатация на сграда – Търговски дом, както и писма и заповеди от 1985 г., Общинският народен съвет е предал безвъзмездно незастроен терен от 3941 кв.м. – държавен имот за извършване на съвместно строителство на обект Търговски дом, а по-късно е съставен Акт за притежаван държавен имот № 7113/01.04.1986 г. Съгласно редакцията на чл.18 от ЗС, действаща към 1985 г. учредяването на суперфиция не е било необходимо, тъй като имотът е бил държавен. Без значение било в случая дали сградите са законни или не – това бил друг спор, който следвало да бъде разрешен в друго производство. Като суперфициарен собственик ответникът имал право да ползва изградените в имота сгради и прилежащи площи, доколкото е необходимо за ползването на постройките по предназначение. Дружеството не ползвало целия парцел, а само площта под сградите и онази част, необходима за достъп и нормалното ползване на същите.

Тъй като „Спедия“ ЕООД ползвала имотите на правно основание, не било налице разместване на блага, поради което и ответникът не дължал обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид изложеното от страните и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против „Спедия“

ЕООД ищците са твърдели, че са съсобственици при равни права - 11,912 % идеални части от следните поземлени имоти /без сградите в тях/, които са придобили по наследство и градска реституция по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, а именно:

- поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4220 кв.м., находящ се в гр.П., пл. „В.Л.“ № 2-4;

- поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 742 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“ № 5;

- поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 106 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“.

Твърдели са, че ответникът „Спедия“ ЕООД единствен ползва същите заедно с постройките в тях. Претендират обезщетение за ползата от общата вещ, от която са лишени за периода 14.08.2015 г. – 14.08.2018 г. в размер на 54 000 лв. общо за двете ищци. Твърдят, че на 13.08.2014 г. писмено са поканили ответника да изплати обезщетението. Поради липса на изпълнение от негова страна искат да бъде осъден да плати частично 5 400 лв. или по 2700 лв. за всяка от ищците, ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането. Сочат доказателства и претендират разноски.

Ответникът „Спедия“ ЕООД е оспорил твърдението на ищците, че имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, представляват УПИ ІІІ-ГУМ в кв.254. Противно на приетото от районния съд, собствеността на ищците не е оспорена. Напротив, ответникът е твърдял последователно, че не е вярно твърдението, че само той използва съсобствените имоти, освен това е твърдял, че в резултат на множество регулационни изменения площта на имотите драстично е намаляла и е редуцирана до площта на застрояването, поради което ако има свободна, незастроена площ, то тя не се ползва от дружеството. Именно поради това „Спедия“ ЕООД не дължи обезщететие на ищците, тъй като такова би се дължало само в случай, че единият съсобственик ползва целия имот без правно основание и с действията си възпрепятства ползването на останалите съсобственици.

От друга страна реституираният съсобственик следвало да търпи ограничения по отношение на собствеността си, тъй като сградите били изградени напълно преди реституцията и с този факт ищците били наясно преди реституирането на правата им. Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на постройката имал право да ползва земята дотолкова, доколкото това било необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, а собственикът на земята следвало да търпи ползването на суперфициарния собственик, който е ответното дружество. Именно поради това и ответникът не дължал обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като не било налице неоснователно разместване на права.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, вкл. от влязлото в сила решение № 476 от 23.05.2017 г. по гр.д. № 3311/2013 г. на РС – П., че ищците в настоящото производство /ответници в производството по гр.д. № 3311/2013 г./, заедно с други физически лица, са собственици на 35,736% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., с площ от 4220 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., с площ от 742 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П. с площ от 106 кв.м. С цитираното съдебно решение по предявения отрицателен установителен иск ответникът „Спедия“ ЕООД се е опитал да отрече правата на физическите лица върху посочените имоти, но искът е бил отхвърлен и решението е влязло в сила на 13.05.2019 г. Същите имоти са предмет на претенцията за обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС. Тъй като настоящият иск е предявен само от В.В.Х. и Р.В.М., за изхода на спора има значение размерът на техния дял от съсобствеността. Установява се от представеното удостоверение за наследници, че ищците са наследници по закон на В.И.М., починал на 12.04.2003 г. Със заповед № 5470/17.12.1998 г. на Областния управител на Пловдивска област е признато правото на наследниците на В.В.М. за обезщетяване със съсобственост върху парцел ІІІ-Градски универсален магазин в кв.254 по действащия ЗРП на гр.П., а със заповед № 1925/20.10.2000 г. на Областния управител на Пазарджишка област е утвърдена експертната оценка на претенциите за съсобственост в размер на 35.76%, от които 1/3 ид.ч. или 11.912% са за В.И.М., чиито наследници по закон са ищците. Въз основа на решението за реституция В.М.се е снабдил с нот. акт № 90, т.І, рег. № 1441, нот. дело № 82/2002 г. по описа на нотариус Юлия Ваклинова за собственост, придобит по ЗОСОИ и наследство, за 11.912% ид.ч. от недвижим имот от 6250 кв.м, представляващ парцел ІІІ-Градски универсален магазин в кв.254 по действащия ЗРП на гр.П., одобрен със Заповед № РД-02-14-2281/29.12.2000 г., който УПИ е с площ 6535 кв.м. съгласно Заповед № 115/08.05.2001 г. на Кмета на Община П., без построените в него сгради.

С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 13.08.2014 г. ищците са заявили претенцията си съсобствеността между страните да бъде прекратена, като желаят да продадат на „Спедия“ ЕООД притежаваните 11.912% ид.ч. от имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр.П. на дата 24.09.2014 г. В случай, че споразумение за това не се постигне, ищците са поканили ответника да им заплати обезщетение в размер на 1500 лв. по чл.31, ал.2 от ЗС затова, че като съсобственици са лишени от ползването на тяхната част от имота. На 24.09.2014 г. в кантората на нотариус Стефка Чавдарова е съставен констативен протокол, от който е видно, че ищците са се явили на определените в нотариалната покана дата и час, но представител на дружеството не се е явил.

Установява се от приетите и неоспорени писмени доказателства, че със Заповед № 151/16.01.1985 г. ОбНС-П. е предал на СДТ“Търговия на дребно“ – гр.П. незастроената част от терена на държавен имот в кв.254 по плана на гр.П. с пространство от 3941 кв.м., находящ се в първа зона, на стойност 27587 лева, върху който се извършва съвместно строителство на обект „Търговски дом“ при посочени граници съгл. скица № 164/16.02.1984 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“. Видно от Акт № 7113 за държавна собственост от 01.04.1986 г. е актувана като държавна собственост масивна сграда със сглобяеми метални елементи, състояща се от две тела: триетажно тяло с площ 1516.65 кв.м., едноетажно тяло, с площ на супермаркет от 1769.18 кв.м. и деберкадер с площ 655.20 кв.м. и приземен етаж с площ 3941 кв.м. Като предишни собственици на имота са посочени ОбНС – 56.26% и СД“Търговия“ – П. – 40.74%. Посочено е, че сградата се намира в парцел Градски универсален магазин в кв.254. На 09.03.1998 г. за същия имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 087. Като лица с права върху имота са посочени ЕАД“Търговска къща-П.“ и ЕТ“Т.-С.Г.“ /последният – по силата на договор от 16.12.1994 г. за продажба на едноетажното тяло – супермаркет/. С нот. акт № 73, т.І, рег. № 2716, н.д. № 60/2010 г. по описа на нотариус Милена Минкова ЕТ “Т.-Ю.Г.“ е продал на „Спедия“ ЕООД сграда с идентификатор ***.2 с площ 1107 кв.м., ведно с прилежащото отстъпено право на строеж върху поземления имот, върху който е построена. В представения от самия ответник Учредителен акт на „Спедия“ ЕООД в част ІV. Капитал и дялове е записано, че капиталът на дружеството се формира от стойността на непарична вноска съобразно заключение на вещи лица, представляваща право на собственост върху сгради с идентификатор ***.1 и ***.1, както и върху 2273.50/4220 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***с площ 4220 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ 742 кв.м. и 80/106 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***с площ 106 кв.м. Доколкото ищците се легитимират като собственици на 11.912% ид.ч. от имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр.П., следва да се приеме за неоснователно възражението на пълномощника на „Спедия“ ЕООД, че е собственик само на сградите, построени в ПИ с идентификатори ***и *** и поради това не дължи обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.