Решение № 1068 от 18.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Бургас, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИ РЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120104132 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Ю. Н. Р. против С. А. Д. искова молба, с която се моли да бъде п рието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 7 500 лв. - главница по запис на заповед от 19.09.2017 г. с падеж 17.03.2019 г., сумата от 7 500 лв. - главница по запис на заповед от 19.09.2017 г. с падеж 17.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане, които вземания са п редмет на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 16/2022 г. на Б РС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 19.09.2017 г. ответникът е издал в негова полза запис на заповед, с която се е задължил да плати процесните главници на горепосочените падежни дати. Твърди също така, че записът на заповед е бил издаден във връзка със сключен между страните на 19.09.2017 г. догово р за заем в размер на 30 000 лв., като ищецът е предал заемната сума в деня на сключване на договора и в него е записано, че служи и като разписка за предаването, респективно получаването й. Ответникът е следвало да върне заемната сума на четири вноски по 7 500 лв., с падежи 17.03.2018 г., 17.09.2018 г., 17.03.2019 г. и 17.09.2019 г., като от пъ рвите две вноски са били върнати общо 1 550 лв., а вторите две суми не са върнати от ответника. В съдебно заседание се явява процесуален 1 представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ, вр. 463, ал. 1 от ТЗ, като същият е допустим.

В законоустановения с рок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че никога не е искал заемни с редства от ищеца, както и че сумата от 30 000 лв. никога не му е била предавана от ищеца. Не оспорва подписите си върху записа на заповед и догово ра за заем, но твърди, че същите са били положени под въздействие и по принуда от ищеца - като компенсация за п ретърпяни от ищеца загуби в резултат на неосъществен бизнес-проект между ищеца и трето лице, с което последният е бил свързан от ответника. С допълнителна молба от 19.12.2022 г. ответникът е заявил, че предявява възражение за унищожаемост на договора за заем и на записа на заповед, поради сключването/подписването им п ри заплашване от страна на ищеца, като е посочил, че на датата на подписването им е бил отведен с кола на ищеца, в която са пътували и други *** граждани и недвусмислено му е било обяснено, че т рябва да подпише документите, като това поведение на ищеца е породило основателен страх у ответника и той ги е подписал. По отношение на представеното банково извлечение от сметката на ищеца ответникът заявява, че същото удостоверява изплащането от ответника на суми за лизингови вноски за автомобил, който е бил купен на лизинг от дружество на ответника, но е бил ползван от ищеца, след което му е бил прехвърлен. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, не са ангажирани доказателства, въпреки допуснатите му такива.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16/2022 г. по описа на Б РС, с издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено С. А. Д. да заплати на Ю. Н. Р. сумата от 7 500 лв. - главница по запис на заповед, издаден на 19.09.2017 г. с падеж 17.03.2019 г., сумата от 7 500 лв. - главница по запис на заповед, издаден на 19.09.2017 г. с падеж 17.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 1 094,34 лв. - разноски по делото.

По ч.гр.д. № 16/2022 г. по описа на Б РС е представен оригинал на запис на заповед от 19.09.2017 г., с който издателят С. А. Д., лично и като едноличен собственик на капитала на „Д. ПРОПЪРТИ КОНСУЛТАНТС“ ЕООД, безусловно се е задължил да заплати на поемателя Ю. Н. Р. или на негова заповед сумата от 30 000 лв. на следните падежи: 7 500 лв. в срок до 17.03.2018 г., 7 500 лв. в с рок до 17.09.2018 г., 7 500 лв. в с рок до 17.03.2019 г. и 7 500 лв. в срок до 17.03.2019 г. В записа на заповед са посочени мястото на издаването му, както и мястото на плащане на задължението. Записът на заповед е подписан от издателя, като ответникът не спори, че именно той го е подписал. Съдът намира, че така представеният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички 2 задължителни реквизити по ТЗ.

Като доказателство по делото е представено копие на Договор за паричен заем от *** г., сключен между Ю. Н. Р. (заемодател) и С. А. Д. (заемател), в чл. 1 на който е посочено, че заемодателят предоставя в собственост и по искане на заемателя сумата от 30 000 лв. В чл. 2 на договора е записано, че заемната сума се предава от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора, като същият, подписан от тях, служи за разписка за предаването, респективно получаването на сумата, като съгласно чл. 3 сумата е била предадена в брой.

В чл. 5 на договора за заем са уговорени начина и падежите за в ръщане на заемната сума, а именно: 7 500 лв. в срок до 17.03.2018 г., 7 500 лв. в с рок до 17.09.2018 г., 7 500 лв. в срок до 17.03.2019 г. и 7 500 лв. в с рок до 17.03.2019 г., т.е. налице е пълна идентичност както между посочените в записа на заповед и в договора за заем суми, така и между броя и размерите на погасителните вноски по записа на заповед и по догово ра за заем.

Горепосоченият договор за заем е подписан от двете страни по него, като в отговора си ответникът изрично е признал, че го е подписал.

В отговора си ответникът е направил възражение за недействителност на записа на заповед и на договора за заем - под формата на унищожаемост, като твърди, че е подписал двата документа при заплашване от страна на ищеца. Същият обаче не е ангажи рал никакви доказателства в подкрепа на това свое възражение, въпреки дадената му възможност за това, поради което съдът намира, че възражението е недоказано, съответно не е налице унищожаемост на записа на заповед и на договора за заем на соченото от ответника основание. С оглед на това следва да се приеме, че записът на заповед и договорът за заем са породили правните си последици.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не е получил заемната сума от 30 000 лв., тъй като в случая самият договор за заем има характера на разписка за предаването на сумата и подписвайки го, ответникът е удостове рил факта на получаване на сумата.

Като доказателство по делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца, от което е видно, че ответникът му е превел следните суми: на 20.10.2017 г. – 400 лв., на 15.12.2017 г. – 800 лв. и на 14.02.2018 г. – 350 лв., като ищецът заявява, че тези суми са му преведени в изпълнение на задължението на ответника по догово ра за заем, т.е. че чрез тези действия е признато задължението му по договора. Ответникът е оспорил това твърдение на ищеца и от своя страна е заявил, че платените суми представляват лизингови вноски за автомобил, без да е конкретизирал основните белези на така твърдяното договорно правоотношение, нито предмета на същото. Освен това, въпреки дадената му възможност в тази насока, ответникът не е представил никакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение, с оглед на което съдът намира, че същото е недоказано.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като от представените от ищеца доказателства се установи, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, както и че той е бил издаден във в ръзка със сключен 3 между страните договор за заем от 19.09.2017 г., в изпълнение на който ищецът е п редал на ответника и последният е получил сумата от 30 000 лв., т.е. установи се и твърдяното от ищеца каузално правоотношение, като от своя страна ответникът не доказа нито едно от защитните си твърдения. С оглед на това съдът нами ра, че ответникът е следвало да плати на ищеца посочената в записа на заповед сума – на четири вноски, дължими на посочените в ценната книга падежи. По делото липсват доказателства за плащане на процесните две вноски от по 7 500 лв., дължими на 17.03.2019 г. и на 17.09.2019 г., по ради което съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан в частта относно главниците.

Предвид установената забава на ответника и на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД същият дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане, което сочи на основателност на п редявения установителен иск по чл. 422 от ГПК и в частта относно присъдената лихва, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.

Предвид крайното решение на съда по съществото на спо ра и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство, които са в размер на 1 304,07 лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 1 094,34 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Д., ЕГН **********, от г р.

Д***, ул. ***, че същият дължи на Ю. Н. Р., гражданин на Р** Ф**, роден на **** г. в г р.

М**, притежаващ международен паспорт тип „*“, код на държавата „***“, номер ******, издаден на **** г. от МВД ****, с ад рес на постоянна регистрация: Р*** Ф**, гр. М**, ул.******, с БУЛСТАТ **** и ад рес в РБ***: гр. С***, общ. Н***, поч. к-с ******, сумата от 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лв.) - главница по запис на заповед, издаден на 19.09.2017 г., с падеж 17.03.2019 г., сумата от 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лв.) главница по запис на заповед, издаден на 19.09.2017 г., с падеж 17.09.2019 г., както и законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 41/05.01.2022 г. за изпълнение на па рично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16/2022 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, от г р. Д***, ул. ***, да заплати на Ю. Н. Р., гражданин на Р** Ф**, роден на **** г. в г р. М**, притежаващ международен паспорт тип „*“, код на държавата „***“, номер ****, издаден на **** г. от МВД ****, с ад рес на постоянна регистрация: Р** Ф**, гр. М**, ул. ****, с БУЛСТАТ **** и ад рес в РБ***: гр.

С***, общ. Н***, поч. к-с ******, сумата от 1 304,07 лв. (хиляда триста и четири лв. и седем 4 ст.), представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 1 094,34 лв. (хиляда деветдесет и четири лв. и тридесет и четири ст.), представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пре д ОС-Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5