Решение № 629 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300500448 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5409/17.02.2023г. на С. Е. М., ЕГН **********, Д. С. М., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН **********, тримата чрез пълномощника адв. Н.

Ц. от ПАК против решение № 260508/29.11.2022г., постановено по гр. д. № 21183 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XVII гр. с., с което се отхвърлят предявените искове за признаване за установено по отношение на Д. Г. П., ЕГН **********, че Е. Д. Т., ЕГН **********, К. А. Т., ЕГН **********, притежават всеки по 2/180 ид. части, К. В. Т., ЕГН **********, Д. Л. Т., ЕГН **********, С. Л. Т., ЕГН ********** и Т. И. Т., ЕГН **********, притежават всеки по 3/180 ид. части, М. К. Т., ЕГН **********, Н. Д. Г., ЕГН **********, Г. Й. Г., ЕГН *********, Ж. Й. Г., ЕГН *********, притежават всеки по 6/180 ид. части, С. Е. М., ЕГН **********, Д. С. М., ЕГН **********, Б. С. Т., ЕГН **********, притежават всеки по 12/180 ид. части, или общо за всички 76/180 ид. части от правото на собственост върху следните имоти с идентификатори: № *** – лозе с площ от 1900 кв. м., местност „Бяло поле“, с. Брестовица, Община Родопи по действащата КККР на с.

Брестовица; № *** – нива с площ от 1000 кв. м., местност „Горник“, с. Брестовица, Община Родопи по действащата КККР на с. Брестовица; № *** – лозе с площ от 6 742 кв. м., находящо се в с. Първенец, Община Родопи, Област Пловдив, местност „Плешево“ по действащата КККР на с. Първенец; № 5903215.304 – лозе с площ от 6 742 кв. м., находящо се в с. Първенец, Община Родопи, Област Пловдив, местност „Плешево“ по 1 действащата КККР на с. Първенец, въз основа на наследствено правоприемство от покойния Д. Д. /починал ****г./ и реституция съгласно решение № 02206/06.03.1995г. и решение № 62363/07.06.1999г. на ОбСл „Земеделие и гори“ – Община Родопи, като неоснователни и недоказани.Отхвърлят се предявените искове за признаване за установено по отношение на В. Н. К., ЕГН **********, че Е. Д. Т., К. А. Т. притежават всеки по 2/180 ид. части, К. В. Т., Д. Л. Т., С. Л. Т. и Т. И. Т. притежават всеки по 3/180 ид. части, М. К. Т., Н. Д. Г., Г. Й. Г., Ж. Й. притежават всеки по 6/180 ид. части, С. Е. М., Д. С. М., Б. С. Т. притежават всеки по 12/180 ид. части или общо за всички 76/180 ид. части от правото на собственост върху следните имоти с идентификатори: № *** – лозе с площ от 6742 кв. м., находящо се в с. Първенец, Община Родопи, Област Пловдив, местност „Плешево“ по действащата КККР на с. Първенец; № 5903215.304 – лозе с площ от 6 742 кв. м., находящо се в с.

Първенец, Община Родопи, Област Пловдив, местност „Плешево“ по действащата КККР на с. Първенец, въз основа на наследствено правоприемство от покойния Д. Д. /починал *****г./ и реституция съгласно решение № 02206/06.03.1995г. и решение № 62363/07.06.1999г. на ОбСл „Земеделие и гори“ – Община Родопи, както и за осъждането на В. Н. К. да предаде владението на 76/180 ид. части от правото на собственост върху така описаните имоти, като неоснователни и недоказани.С решението се осъжда Е. Д. Т., К. А.

Т., К. В. Т., Д. Л. Т., С. Л. Т., Т. И. Т., М. К. Т., Н. Д. Г., Г. Й. Г., Ж. Й., С. Е. М., Д. С. М., Б.

С. Т., да заплатят общо в полза на Д. Г. П., сумата от 1510 лева разноски за първата инстанция.Осъжда се Е. Д. Т., К. А. Т., К. В. Т., Д. Л. Т., С. Л. Т., Т. И. Т., М. К. Т., Н. Д. Г., Г. Й. Г., Ж. Й., С. Е. М., Д. С. М., Б. С. Т. да заплатят общо в полза на В. Н. К. сумата от 500 лева разноски за първата инстанция.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, немотивирано на база събраните доказателства в пълнота.Оспорва се извода на съда, че ответникът П. е владял имотите изцяло за себе си, явно, спокойно и необезпокоявано, считано от 2000г., когато е извършена неформалната делба и се излагат доводи в подкрепа на обратното.Налице било и ново обстоятелство, което не било известно по време на първоинстанционното разглеждане на делото, а именно един от ищците – С. Л. Т. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № **********на нотариус В. З., с район на действие РС Пловдив, по отношение на един от процесните имоти с идентификатор ***, който впоследствие бил разделен на два нови имота.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от адв. А., като пълномощник на В. Н. К., като със същия се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено по изложените от въззиваемия съображения.Оспорва се верността на съдържанието на представения констативен нотариален акт с въззивната жалба.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Писмен отговор по чл. 263 от ГПК е постъпил и от въззиваемия Д. Г. П. чрез 2 пълномощника му адв. В. Х. от ПАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция е постъпила молба от първоначалните ищци: Е. Д. Т., К. А.

Т., К. В. Т., Д. Л. Т., С. Л. Т., М. К. Т., Т. И. Т., Н. Д. Г. и Г. Й. Г., с която заявяват, че не поддържат въззивната жалба, подадена от С. Е. М., Д. С. М. и Б. С. Т., както и че оттеглят даденото от тях пълномощно на адв. Н. Ц..Правят признание, че през 2000г. наследниците на Д. Н. Д. се събрали и чрез жребий си поделили доброволно и неформално наследствените земеделски имоти, като Д. П. получил имотите, които се паднали на майка му М. Д. П. и на леля му Б. Д. П. /двете дъщери на Д. Н. Д. от втория му брак/, както и делът на наследниците на доведения син на втората съпруга на дядо им Д. Д. – Д. Г. Ч., защото такава била волята на майка му и на наследниците на Б. П. и на Д. Ч.Заявяват, че от 2000г. в продължение на повече от 10 години всички те владеят и ползват имотите, както ги били поделили доброволно.Не е имало спорове между тях, не са водили дела, не е имало никакви претенции между тях по повод тези доброволна делба.Това обстоятелство се отнасяло и до тримата ищци, сега жалбоподатели, които през всичките години владели имотите, определени в дял на Г. Д. Д. – баща на пряката им наследодателка Е. Г.М.Твърденията им, че са владели процесните имоти, не отговаряли на истината.Молителите /ищци в първоинстанционното производство/ правят отказ от предявените от тях искове и молят производството в тази част да бъде прекратено.

Предвид постъпилата молба и направеното с нея изявление за отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта относно молителите Е. Д. Т., К. А. Т., К. В. Т., Д. Л. Т., С. Л. Т., М. К. Т., Т. И. Т., Н.

Д. Г. и Г. Й. Г. /ищци пред първата инстанция/ и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В частта относно жалбоподателите решението е валидно и допустимо.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен иск срещу ответника Д. Г. П. за признаване за установено, че ищците са собственици по наследство и реституция на процесните имоти, общо на 76/180 ид. части, или при следните квоти за всеки от тях: Е. Д. Т. – 2/180 ид. части, К. А. Т. – 2/180 ид. части, К. В. Т. – 3/180 ид. ч., Д. Л. Т. – 3/180 ид. ч., С. Л. Т. – 3/180 ид. ч., М. К. Т. – 6/180 ид. ч., Т. И. Т. – 3/180 ид. ч., С. Е. М. – 12/180 ид. ч., Д. С. М. – 12/180 ид. ч., Б. С. Т. – 12/180 ид. ч., Н. Д. Г. – 6/180 ид. ч., Г. Й. Г. – 6/180 ид. ч. и Ж. Й. Г. – 6/180 ид. ч.

Молят да бъде отменен и издадения констативен нотариален акт на основание чл. 587, ал. 3 от ГПК в полза на ответника до размера от 76/180 ид. ч. от процесните имоти.

3

С определение от 09.07.2020г. на първоинстанционния съд е конституиран като ответник и В. Н. К., против който е предявен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на имотите, предмет на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *******

Със същото определение като ищец по делото е конституирана и Ж. Й. Г.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че ищците и първия ответник са съсобственици по наследство на оставените от Д. Н. Д., починал на 09.02.1958г. поземлени имоти, като правото им на собственост било възстановено с решение № 62363/07.06.1999г. на ОСЗГ Община Родопи и решение № 02202/06.03.1995г. на ОСЗГ Община Родопи по отношение на описаните земеделски имоти.Твърдят, че сънаследниците няколко пъти се събирали, за да поделят доброволно наследствените имоти, но споразумение не постигнали.През това време по общо съгласие ги обработвали, като наемали машини за обработка на лозята и наемни работници за рязане, връзване, бране на грозде и добивали вино.С изненада установили, че ответникът Д. Г. П. се е снабдил неправомерно с нот. акт № ********, дело № ******г. на нотариус *********, с район на действие РС Пловдив, с рег. № 179 по регистъра на Нотариалната камара, на основание чл.

587, ал. 3 от ГПК, за собственост по наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години.Нещо повече, проявил самоуправство, като унищожил част от лозовите насаждения и извадил всички колове, с което променил изцяло характера на обработваемата земя.Твърдят, че ответникът никога не е владял тези имоти самостоятелно, не ги е обработвал сам или с наети от него хора, а всички земеделски работи били извършвани в имотите по общо съгласие, като разпределяли добивите помежду си.Въводът във владение на всички сънаследници бил осъществен с протокол № 4234/08.01.1997г. чрез М. Д. П.

/майка на ответника/, като пълномощник на останалите сънаследници.През 2002г. имотът по п. 3 от исковата молба, по общо съгласие на сънаследниците бил предоставен на ЗК „Тракиец“ в кв. Прослав, която им изплащала рента до 2019г.На ищците не било известно ищецът да е ползвал имотите самостоятелно, нито през кой период е ставало това.След като се снабдил с констативен нотариален акт същият се разпоредил с третия имот по исковата молба с нот. акт № ********, дело № 1**********г. на СлВ гр. Пловдив, който понастоящем бил разделен на два имота с нови кадастрални номера – *** и 5903215.304, всеки по 6742 кв. м., ведно от издадените 4 бр. скици от СГКК.

С писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Г. П. е оспорил като неоснователни и недоказани предявените искове срещу него.Твърденията му са, че след възстановяването на собствеността върху наследствените имоти, през 2000 г. между наследниците на общия наследодател било постигнато доброволно споразумение за подялба на земеделските земи в землищата на с. Брестовица и с. Първенец, като в дял на майка му били предоставени два имота в с. Брестовица и един в с. Първенец, които още тогава тя преотстъпила на него като единствен неин наследник.След като се снабдил с констативен нотариален акт за тези имоти подал заявление в СГКК гр. Пловдив за разделяне на ПИ с идентификатор № *** – лозе с площ 13484 кв. м., м. „Плешево“, с. Първенец, 4

Община Родопи, Област Пловдив, на два отделни равни по площ имота: ПИ с идентификатор № *** – лозе с площ от 6742 кв. м., м. „Плешево“, с. Първенец, Община Родопи, Област Пловдив и ПИ с идентификатор № *** – лозе с площ от 6742 кв. м., м. „Плешево“, с. Първенец, Община Родопи, Област Пловдив.Фактическата власт върху имотите му била предоставена въз основа на извършената делба на наследствените земеделски имоти.Така от 2000г. единствено той владял и ползвал тези имоти като негова изключителна собственост със знанието и без противопоставянето на останалите наследници.Лозята били в лошо съС.ие и се наложило да ги възстанови – засадил нови лозички, подменил теловете и коловете.Само той орал имотите, рязал лозите, пръскал ги.Само той като собственик прибирал реколтата и всички други добиви от тях.През всичките години нито един от ищците не предявил претенции и не е имало спорове по отношение на тези имоти.Ответникът оспорва твърдението, че през периода 2002г. – 2019г. имотите са били отдавани на земеделска кооперация.Твърди, че владението му по отношение на процесните имоти е било явно, спокойно, непрекъснато и в продължение на повече от 10 години, поради което ги придобил по давност.Оспорва като неоснователен и предявеният акцесорен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК.Неоснователен бил и предявеният ревандикационен иск против втория ответник, тъй като извършената разпоредителна сделка била валидна.