Решение № 1223 от 17.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Перник, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720104764 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Х. Ц., ЕГН ********** от ************ против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С.

Ищецът твърди, че е единствен наследник по закон на И.Р. Х., починала на *** г. и на А.Х.А., починал на *** г. Сочи, че с изпълнителен лист издаден на 27.06.2016 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1830/2016 г. по описа на ПРС наследодателката и И. Х. е осъдена да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 1407.81 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата от 168.16 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.04.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016 г. до окончателното плащане.

Твърди, че за принудително събиране на посоченото вземане по искане на ответника е образувано изпълнително дело № 2229/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. По молба на ответника от 27.07.2021 г. е конституирана като длъжник по изпълнителното дело за ½ част от вземането, обективирано в изпълнителния лист, а след смъртта на А.А. на *** г. и за останалата ½ част от същото.

Счита, че към момента на образуване на изпълнителното дело, вземането на ответника е било погасено по давност.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на 1 ответника, че ищецът, в качеството му на единствен наследник по закон на И.Р. Х., починала на *** г. и на А.Х.А., починал на *** г., не му дължи поради погасяване по давност, сумата от 1407.81 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., за което на вземане на 27.06.2016 г. е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 1830/2016 г. по описа на Пернишки районен съд и е образувано изпълнително дело № 2229/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие ПОС.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че погасителната давност за спорното вземане не е изтекла, тъй като е прекъсвана многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 1830/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие Софийски градски съд и по изпълнително дело № 2229/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.с район на действие ПОС.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ц. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Софрониева поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приложените копия на изпълнителни дела, с №№ 1392/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС и 2229/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие ПОС. От приложените по тях писмени доказателства е видно, че ищцата е единствен наследник по закон на своите майка – И.Р. Х., починала на *** г. и брат А.Х.А., починал на *** г. С изпълнителен лист, издаден на 27.06.2016 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1264/18.05.2016 г. по ЧГД № 1830/2016 г. по описа на Районен съд – Перник И.Р. Х. е осъдена да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 1407.81 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата от 168.16 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016 г., както и сумата от 31.52 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН и като единствен наследник по закон, 2 ищцата отговаря за цялото задължението на своята наследодателка И.Р. Х. и на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателката има сила и по отношение на наследницата.

Така изложеното обосновава правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск за установяване, че част от вземането, а именно сумата от 1407.81 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., не съществува.

Разгледан по същество искът е основателен.

От приетите по делото писмени доказателства, преценени при спазване на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1264/18.05.2016 г., издадена по ЧГД № 1830/2016 г. по описа на ПРС наследодателката на ищцата – И.Р. Х. е осъдена да заплати на ответника порцесната сумата от 1407.81 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и 168.16 лв., представляващи законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016 г., както и сумата от 31.52 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 27.06.2016 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист, в който е обективирано спорното вземане.

Въз основа на последния, по молба на ответника от 25.11.2016 г. е образувано изпълнително дело № 1392/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС. С молбата взискателят – „Топлофикация - Перник“ АД е възложил на ЧСИ да изпълнява правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, да наложи запор върху сметките на длъжника, разкрити в УниКредит Булбанк АД, както и да извърши пълно имуществено проучване на длъжника.

В изпълнение на възложените от взискателя правомощия ЧСИ е извършил следните действия: на 25.11.2016 г. е изготвил сметка за дължимите такси по делото; на 27.11.2016 г. е извършил справки за родствени връзки на длъжника в НБД „Население“, за регистрирани трудови договори и получавани пенсии в регистрите на НОИ.

На 28.11.2016 г. взискателят е внесъл дължимите такси по изпълнителното дело.

На 02.12.2016 г. ЧСИ е изискал информация от ТД НАП – Перник за наличие на публични задължения на длъжника. Въз основа на удостоверение от 09.12.2016 г. на НАП, с постановление от 16.12.2016 г. по изпълнителното дело като присъединен взискател е конституирана Държавата.

На 02.12.2016 г. до длъжника е изпратена покана за изпълнение.

Получена е от последния на 15.12.2016

На 05.09.2017 г. взискателят е внесъл такса за извършване на действия по изпълнителното дело.

На 08.09.2017 г. ЧСИ е изготвил сметка за таксите по изпълнителното дело.

С молба от 19.09.2017 г. взискателят е поискал извършване на справка 3 за регистриран трудов договор на длъжника и налагане на запор върху вземането му.

На 09.10.2017 г. ЧСИ е извършил справки в регистрите на НОИ за трудови договори и получавани пенсии от длъжника. Поради отсъствие на сквестируеми вземания, не са предприети изпълнителни действия.

Кредиторът е поискал извършване на нова справка и налагане на запор върху установените вземания, с молба от 30.11.2017 г., като е представил и доказателства за внесена такса.

С молба от същата дата е поискал за продължаване на изпълнителните действия, делото да се изпрати на ЧСИ С.Б. с район Пернишки окръжен съд.

На 05.12.2017 г. ЧСИ е извършил нови справки за родствени връзки на длъжника, за регистрирани трудово договори и получавани пенсии и за разкрити банкови сметки. Не са установени сквестируеми вземания или банкови сметки по отношение на които да се предприемат изпълнителни действия.

С постановление от 09.07.2020 г. ЧСИ е констатирал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

Постановлението е връчено на взискателите и на длъжника.

По молба на ответника от 28.07.2021 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2229/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. С молбата взикателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.

18 от ЗЧСИ и е поискал извършването на справки в регистъра БНБ, в регистрите на НОИ и в ОДМВР – Перник и налагане на запор при установяване на сквестируеми вземания, вещи или банкови сметки.

С писма от 31.07.2021 г. ЧСИ е извършил поисканите справки. От тях е установил, че длъжникът И.Р. Х. е починал на *** г.

Въз основа на постъпило на 10.09.2021 г. удостоверение за наследници на същата, с постановление от 10.09.2021 г. като длъжници по делото са конституирани нейните наследници по закон – ищцата А. Ц. и нейния брат А.А..

На 14.12.2021 г. е изготвена подробна сметка на дълга.

На 20.12.2021 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците. От постъпило писмо на 12.04.2022 г. на НАП е установено, че длъжникът А.Х.А. е починал.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.

4

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.

Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпечатката съдържа 56 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9f99017-a9f5-42c7-b913-7ca4d116c92d