Решение № 143 от 09.11.2023, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Свищов, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100600 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Е.-П. П.“АД твърди, че ответника В. Д. Р., ЕГН ********** е клиент на дружеството с кл. № *****, във връзка с продажба на ел. енергия за обект заведен с абонатен *****, находящ се в *****.

Отношенията между страните били регламентирани от общи условия на договора за продажба на ел. енергия на „Е.-П. П.“ АД. Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в срок и начин определени в общите условия. Твърди, че съгласно чл. 38 от общите условия потребител, който не изпълни задължението си за заплащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че съгласно чл. 26 от ОУДПЕЕ потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Счита, че длъжникът изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана на дължимите 1 суми.

Ищецът твърди, че на основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в Районен съд Свищов срещу ответника и било образувано ч.гр.дело № 5/2022 г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението, ответника не е заплатил електроенергия в общ размер на 235,81 лева, от които 184,87 лева главница, за което били издадени фактури съгласно посочената в исковата молба таблица, както и мораторна лихва в размер на 50,94 лева, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка една фактура от падежа й до 10.12.2021 г.

Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответника ответникът В. Д. Р., ЕГН ********** дължи на ищеца Е.-П. П.

АД сумата от 235,81 лева за обект на потребление, заведен с абонатен ***** в *****, от която сумата в размер на 184,87, представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от 14.01.2019 г. 14.01.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 50,94 лева представляваща сбора от мараторната лихва на всяка фактура от падежа й до 10.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното производство, както и разноски в настоящото производство.

В срока и реда на чл.131 от ГПК, особения представител на ответника, адв. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва представеното препис – извлечение за фактури и плащания за период, тъй като счита, че това извлечение не е равносилно на извлечение от сметка на длъжник на Банка, а същото представлявало твърдение на ищеца, изгодно за него и подлежи на доказване с допустимите от ГПК доказателствени средства. На същите основания адв.

К. оспорва и представената справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към дата 07.09.2022 г. Оспорва и всички твърдения относно количеството потребена електрическа енергия през процесния период.

Оспорва месечната сметка на ответника, както и издадената за нея фактура ***/14.01.2019 г. на стойност 184,87 лева. Счита че съгласно съдебната практика само издадените фактури не са достатъчни за да се докаже предявеният иск, тъй като същите са частни свидетелстващи 2 документи, чиято формална доказателствената сила се ограничава само до писменото изявление и неговото авторство, но не обхващат други данни, за които документът свидетелства. Оспорва и представеното извлечение от сметка към 10.12.2021 г. на името на ответницата Р., тъй като в случая не се касаело за извлечение от сметка, съгласно разпоредбите на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, но които законодателят е предал доказателствената сила. Навежда, че ищецът не е нито държавно учреждение, нито Община или банка. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи.

В проведеното съдебно заседание, преупълномощения от особения представител адв.Димитров от ВТАК заема становище, че поддържа депозирания отговор. В писмена защита особения представител на ответника счита, че ищовата страна не доказа претенцията си, тъй като по делото не се представиха доказателства, че ищеца е доставил и продал на ответника твърдяното количество електроенергия за процесния период. Заявява, че в срока за отговор на исковата молба в качеството на особен представител на ответника е оспорила изцяло предявения иск като неоснователен, оспорила е и представените с исковата молба писмени доказателства, а именно представеното с исковата молба извлечение за издадени фактури, представената справка за потребление, сметка за потребено количество електрическа енергия за процесния отчетен период, представеното извлечение от сметка. Оспорила е всички фактически твърдения на ищеца. В този смисъл заявява, че в хода на производството ответника не доказа да е доставил и продал твърдяното количество електроенергия в процесния период. Според адв.К. представените частни документи, които съдържат изгодни за ищеца твърдения, които не са подписани от ответника, представляват само доказателство, че са съставени от ищеца, но не доказват изложените в тях твърдения, които подлежат на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Освен всичко друго при наличието на оспорване на всички твърдения на ищеца, същият съобразно разпределената доказателствена тежест, беше длъжен да докаже всички свои фактически и правни твърдения, изложени в исковата молба, което свое задължение ищецът не изпълни, независимо от указанията на съда и 3 разпределената му доказателствена тежест.

Заявява, че представените фактури са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни за които документът свидетелства. Представените справки, извлечения от сметки и фактури изхождат от ищеца и като такива документи удостоверяват изгодни за издателя им факти, които обаче при направеното оспорване за недължимост от ответника не бяха подкрепени с други доказателства, с оглед и дадените от съда указания в проекта за доклад при разпределение на доказателствената тежест. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В случая липсвали обективни доказателства за размера на действително потребеното количество електроенергия. ВКС в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена енергия от ответника, като при оспорване именно този, който основава твърденията си и вземането си на тези фактури, носи доказателствената тежест за установяване на потребеното от ответника количество енергия. Това важи още повече, когато фактурата не носи подписа на ответната страна. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца.

Съдът в доклада по делото по чл. 146 ГПК е разпределил доказателствената тежест. Съдът обаче няма задължение да сочи на страните за всеки спорен факт какви са допустимите доказателствени средства. По делото ищецът поиска допускане на СТЕ, което искане съдът отхвърли, тъй като въпросите към вещото лице бяха неотносими към предмета на спора - потребено от ответника количество електроенергия. Поначало експертиза се назначава както по молба на страните, така и по преценка на съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., са необходими специални знания, които съдът няма. Ето защо, за установяване на твърденията си ищеца следваше да представи допустими от процесулния закон доказателствени средства. Домогването до твърденията на страната чрез експертиза е изключение. Това би било възможно само, когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания. Тогава по 4 делото задължително следва да се изслуша експертно заключение.

Настоящият случай не е такъв. Ответникът като абонат на дружеството ищец разполага с партида, по която се описва отчетените от СТИ към обекта показатели на потребената от него електроенергия. Показанията на СТИ се отчитат ежемесечно и ищецът следва да разполага с тях. Такива по делото обаче не бяха представени. Съдът следва да приеме за основателно становището на ответната страна, че ищецът не следва да разчита на представения по делото частен документ, каквито са процесиите фактури, когато той е оспорен. В този смисъл моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 06.01.2022г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 5/2022г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 4/10.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – В. Д. Р. с ЕГН ********** от ***** да заплати на кредитора „Е.-П. П.” АД, БУЛСТАТ 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, представляван от П.С.С., Я.М. Д., Р.Й.И., чрез пълномощника В.М. – юрисконсулт, сумата 184,87лева (сто осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки) - главница, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 14.01.2019г.– 14.01.2019г., за обект с абонатен номер *****, находящ се в *****, по клиентски номер *****, сумата 50,94 лева (петдесет лева и деветдесет и четири стотинки) – за периода от падежната дата на фактурите до 10.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева) - разноски по делото за държавна такса и 50,00 лева (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във връзка с горното е даден срок на 5 заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

Не е спорно по делото, че страните са в облигационни отношения във връзка с продажбата на ел. енергия, която ищецът доставя на ответника с кл.

№ ***** за обект на потребление с абонатен ***** в *****, а и същото се установява от представените по делото Заявление № ***** от 11.04.2014 г. за снабдяване и разпределение на ел. енергия и Съгласие № ***** от същата дата на собственик на недвижим имот към ползвател.

Представени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. -П. П.“АД, както и Решение №ОУ061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, както и доказателства, че публикувани ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България П.“ АД и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН. България Мрежи“АД.

Представена е по делото 1бр. фактура № 0275670703/14.01.2019г., издадена от ищцовото дружество за консумирана енергия в периода от 29.11.2018 г. до 28.12.2018 г. за сумата от 184,87 лв. Като получател е посочена В. Д. Р. с ЕГН **********, за обект ***** и адрес на обекта *****.