Решение № 1313 от 25.06.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1313

Търговище, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20257250700065 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А. Ю. А. от [населено място], общ.Попово, против Решение №2153-25-8/13.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-255-7/22.11.2024 г., издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-527/19.04.2023 г., с което е отпуснато ПОБ, в размер на 54,84 лв. дневно, считано от 03.06.2023 г. до 02.12.2023 година. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Наведени са доводи за пряка приложимост на Регламент (ЕО) № 883/2004 с твърдения, че разпоредбите на регламента имат приоритет над противоречащи им национални норми. Изложени са доводи за приложение на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 като изчислението на обезщетение за безработица е следвало да бъде направено само на база на последното трудово възнаграждение. Наведени са твърдения за неправилно прилагане на чл. 54б, ал. 8 от КСО, тъй като бил в противоречие с правото на ЕС и тази разпоредба нямала обратно действие за факти, настъпили изцяло преди влизането й в сила. Моли се за отмяна на обжалваното решение с искане преписката да бъде върната на компетентния орган с конкретни указания. В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Процесуалният представител поддържа жалбата и представя писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която се оспорва жалбата, като неоснователна и се моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От фактическа страна, съдът приема следното:

А. е подал заявление за отпускане на ПОБ № 707-488/09.06.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 253-00-255/09.06.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Ирландия през периода от 24.01.2022 г. до 27.05.2022 г. и от 10.11.2022 г. до 03.06.2023 г.

След преглед на попълнените от А. А. данни в заявленията и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация - издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Ирландия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3004648). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Белгия.

По случай 3004648 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Ирландия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Ирландия за времето от 29.01.2022 г. до 20.05.2022 г. и от 10.11.2022 г. до 02.06.2023 г., а основанието за прекратяване на заетостта е дата на изтичане на договора. По същия случай от КИ на ДЧ на ЕС - Ирландия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода на заетост от 01.01.2023 г. до 02.06.2023 г. в размер на 13175 евро и за периода от 10.11.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 3251 евро.

Със СЕД U003 чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI от КИ на ДЧ на ЕС - Ирландия е изискана информация за заплатата на г- н А. за периода на неговата заетост в Ирландия от 29.01.2022 г. до 20.05.2022 г., във връзка с определяне размера на ПОБ (случай 3099665). По същия случай от КИ на ДЧ на ЕС - Ирландия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода на заетост от 31.01.2022 г. до 20.05.2022 г. в размер на 9593 евро.

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ, от която е видно, че общият осигурителен доход на А. за периодите от 01.06.2021 г. до 02.06.2023 г. вкл. е в размер на 3549,99 лв., за положен труд по законодателството на Република България, видно от Справка „Регистър на трудовите договори“. В програмния продукт през месеците, в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход се взема минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл.54б, ал.7, т.4 КСО). Видно от справката периодите, през които лицето не е било осигурено за безработица е взета MP3, както следва: за периода м.06.2021 г. - м. 12.2021 г. е взета MP3 или за 7 месеца - 4550 лв.; за периода 01 - 30.01.2022 г. е взета MP3 за 19 работни дни в размер 617,50 лв.; за периода 21 - 31.05.2022 г. е взета MP3 за 6 работни дни в размер 224,21 лв.; за периода 01 - 08.06.2022 г. е взета MP3 за 6 работни дни в размер 193,64 лв. и за 09.11.2022 г. е взета MP3 за 1 работен ден в размер 32,27 лв. Или общия размер на MP3 взета през периодите през които лицето не е било осигурено за безработица е 5617,62 лв. Към този общ осигурителен доход (9167,61 лв.) е добавен дохода от осигурената заетост в Ирландия общо в размер 36531,46 лв. Същия е изчислен както следва: За периода на осигурена заетост от 31.01.2022 г. до 20.05.2022 г. вкл. А. е получил 9593 евро, които са 18762,28 лв. При 75 работни дни според българското законодателство, съответно за един работен ден се получава 250,16 лв. осигурителен доход или за периода 31.01.2022 г. - 20.05.2022 г. е взет осигурителен доход общо в размер 12825,95 лв. изчислен при 75 работни дни според българското законодателство и е ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2022 г. - 3000 лв. (действал до м.03.22 г.) и 3400лв. (в сила от м.04.22 г.), за целите на изчисление на ПОБ. За периода на осигурена заетост от 10.11.2022 г. до 31.12.2022 г. А. е получил 3251 евро, които са 6358,40 лв. При 34 работни дни според българското законодателство, съответно за един работен ден се получава 187,01 лв. осигурителен доход или за периода 10.11.2022 г. - 31.12.2022 г. е взет осигурителен доход общо в размер 6205,15 лв. изчислен при 34 работни дни според българското законодателство и е ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2022 г. 3400лв. (в сила от м.04.22 г.), за целите на изчисление на ПОБ. За периода на осигурена заетост от 01.01.2023 г.до 02.06.2023 г. вкл. А. е получил 13175 евро, които са 25768,06 лв. При 103 работни дни според българското законодателство, съответно за един работен ден се получава 250,18 лв. осигурителен доход или за периода 01.01.2023 г. - 02.06.2023 г. е взет осигурителен доход общо в размер 17500,36 лв. изчислен при 103 работни дни според българското законодателство и е ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2023 г. 3400лв., за целите на изчисление на ПОБ.

Съответно осигурителния доход за периода от 01.06.2021 г. до 02.06.2023 г. от който е определен размерът на ПОБ е в общ размер на 45699,07 лв. Съответно работните дни за периода са: в България 288 работни дни и от осигурена заетост в Ирландия 212 работни дни, като за целия период работните дни са общо 500. Осигурителния доход за периода е 45699,07 лв. Той се разделя на 500 работни дни - 45699,07 : 500 = 91,40 лв. - среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е - 91,40 лв. х 60 % = 54,84 лв.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 253-00-255-7/22.11.2024 г., с което на А. Ю. А. е отпуснато ПОБ, считано от 03.06.2023 г. до 02.12.2023 г. в размер на 54.84 лв. дневно.

Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Потвърденото с процесното решение, разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК Решението не противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното - Кодекса за социалното осигуряване и европейското - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.Износ на обезщетения. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.

Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9f90ad8-ec34-4459-ad47-c2de02ab9947