Решение № 395 от 22.11.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Добрич, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20213230201262 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж. С. П., ЕГН **********, с адрес в ** ******, чрез Адвокатско дружество „Янков и съдружници“ със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 10-11, БУЛСТАТ 124714556 и персонално адвокат Милен Янков и адвокат Валя Златарова, адрес за връчване на съобщения и призовки по делото – град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 11, срещу наказателно постановление № ****, издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на Ж. С. П., ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ******, за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № с е р и я GA, № **** г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите “Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят К. Г. К. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано:

„Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на 2 жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до Ж. С. П. с рег.

№ 851000-14423/22.10.2021 г. (л. 18 от делото).

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Д. П. Д., съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН в редакцията, действала към датата на съставяне на АУАН, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно 3 връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществен.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е съставен на Ж. С. П. за това, че на **** часа, в гр. Добрич, по ул. *****“, на кръстовището с ул. ****, в посока бул. ****, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като предприема маневра изпреварване без да се е убедил, че движещият се пред него лек автомобил **** с рег. № ****, е предприел маневра завиване наляво, който не го пропуска и го удря, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което Ж. С. П. е санкциониран за това, че на **** часа, в гр. Добрич, по ул. *****“, на кръстовището с ул. ****, в посока бул. ****, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като предприема маневра изпреварване без да се е убедил, че движещият се пред него лек автомобил **** с рег. № ****, е предприел маневра завиване наляво, който не го пропуска и го удря, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че Ж. С. П. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво”.

За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.

5, пр. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

4

Жалбоподателят Ж. С. П. оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че управлявайки автомобила си не е нарушил правилата за движение по пътищата, като настъпилото пътнотранспортно произшествие е в резултат на виновно поведение на движещият се малко пред него и в дясно от него автомобил, поради което и неправилно е бил санкциониран.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени с показанията на свидетелите К. Г. К. и Д. П. Д..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си в жалбата и показанията на свидетеля В. П. Ф..

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на полицейските служители – свидетелите К. К. и Д. Д., същите са били изпратени по сигнал за възникнало пътнотранспортно произшествие, като при пристигането си на мястото установили жалбоподателят Ж. С. П. и свидетелят В. П. Ф., както и управляваните от тях автомобили.

Въз основа на устните обяснения на Ж. П. и В. Ф., полицейските служители приели, че пътнотранспортното произшествие е настъпило именно по вина на П.. Свидетелят К. съставил на П. АУАН № серия GA, № **** г., като изготвил и Протокол за ПТП № **** г., както и снимков материал на пътнотранспортното произшествие.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. К. и Д. Д., но от същите не може да се установи по категоричен и безспорен начин механизма на пътнотранспортното произшествие, отчитайки, че същите не са били очевидци на неговото настъпване.

От своя страна, жалбоподателят както с жалбата, така и в съдебно заседание оспорва приетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка, като ангажира гласни доказателства, посредством 5 показанията на свидетеля В. П. Ф., подкрепени със заключението на вещото лице по изготвената в съдебно заседание автотехническа експертиза.

Съгласно показанията на свидетеля В. П. Ф., именно той, а не жалбоподателят по настоящото дело е виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Така например в съдебно заседание свидетелят Ф. дава следните показания: „Обещавам да говоря истината. Аз управлявах ****, не си спомням кога беше. Сам бях в автомобила. Карах по ул. *****“ в посока от училище „Христо Смирненски“ към светофара.

Преминах кръговото кръстовище и трябваше да завия наляво. Движех се с 30-40 км/ч. Тъмно беше, на къси фарове бях. Там няма осева линия. Трябваше да завия наляво, но вината е моя, аз съм млад шофьор. Подминах там, където исках да завия, дадох мигач и в последния момент завих и не дадох възможност на момчето да ме види...Аз подминах ул. „Бачо Киро“ и исках да завия към съда. Исках да завия, но леко подминах Т-образното кръстовище и дадох късно мигач. Веднага започнах да завивам, като не видях момчето да идва и му препречих пътя. Той се движеше зад мен, но аз дефакто му препречих пътя, без да искам. Последва удар, при мен беше вляво. И двамата ни санкционираха с акт. На скицата с № 1 отбелязвам моя автомобил в момента, в който подадох ляв мигач да завивам наляво, тъй като бях пропуснал отбивката и мислех да се върна. С № 2 отбелязвам другия автомобил. Като подадох мигач да завивам тогава видях момчето.

Не му дадох шанс на момчето да реагира. Не погледнах, защото беше тъмно. Той може би си е мислил, че ще пътувам напред и ще завивам на кръстовището наляво. Аз му пресякох пътя и следва удар в предна лява част на моя автомобил…Пред органите на КАТ заявих, че вината е моя. Мисля, че писахме в КАТ нещо, ама не мога да се сетя. И на мен беше съставен акт и издадено наказателно постановление. 200 лв. ми беше актът, аз си го платих“(цитат). На въпроса на защитата на жалбоподателя: „За какво нарушение беше съставен актът на Вас?“, свидетелят отговаря: „Предприел съм грешна маневра и не съм погледнал дали зад мен има автомобил“ (цитат).