Решение № 13 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000639 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 81603/03.07.2025 г., уточнена с молба вх. № 26747/13.10.2025 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“” АД, Е И К 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Симеоновско шосе”, № 67А срещу Решение № 808/06.06.2025 г.., по т.д. № 1824/2024 г., на СГС, ТО, VI-2 с., в частта с която е отхвърлен иска за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джеймс Баучер“, № 51 да заплати разликата над присъдения размер 23897.11 лв. до предявения размер 66034.74 лв., представляваща подлежаща на възстановяване 1/2 част от изплатено на пострадалата – М. П.

Г., застрахователно обезщетение за понесени от нея неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 17.06.2018 г. ПТП в гр. София, в което участие са взели водачи, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца и ответника и отговарят солидарно за репариране на причинените вреди, на осн. чл. 499, ал. 7 КЗ.

Въззивникът атакува решението с твърдения за неговата неправилност.

Сочи, че и двамата водачи са нарушили съществени правила за движение като В. Н. е отнела предимство, а С. Д. е управлявал автомобила с превишена скорост в населено място. От посоченото извежда, че поведението на двамата водачи е в причинна връзка с настъпване на вредите и приносът им за настъпване на произшествието, от което е пострадала М. Г. следва да бъде 1 разделен по равно. Цитира съдебна практика, която счита, че при подобни обстоятелства е разпределена отговорност между водачите по 50 %. Счита, че извънсъдебно признатия принос не би могъл да обвърже съда. По същество моли за определяне на равен принос между двамата водачи и отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част. Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЗАД „Армеец““ АД не депозира отговор.

В границите на срока по чл. 263, ал. 2 ГПК , „ЗАД „Армеец““ АД депозира насрещна въззивна жалба вх. № 93051/04.08.2024 г. срещу Решение № 808/06.06.2025 г., по т.д. № 1824/2024 г., на СГС, ТО, VI-2 с., в частта с която е осъден да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“” АД, ЕИК 121130788 сумата 23897.11 лв., представляваща подлежаща на възстановяване 1/5 част от изплатено на пострадалата – М. П.

Г., застрахователно обезщетение за понесени от нея неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 17.06.2018 г. ПТП, в гр. София, в което участие са взели водачи, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца и ответника и отговарят солидарно за репариране на причинените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 04.09.2024 г. до окончателното й плащане, на осн. чл.

499, ал. 7 КЗ.

Въззивникът твърди, че решението в атакуваната му част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че ищецът не е успял да докаже наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ 520“, рег. № *** и съдът неправилно е достигнал до извода, че е налице основание за ангажиране отговорността на неговия застраховател по ЗЗ „Гражданска отговорност“. Не били отчетени показанията на водача Д., който заявил, че преди настъпване на произшествието се е движил с не повече от 50 км.ч. по път с предимство. Акцентира, че наказателната отговорност на този водач не е била ангажирана, а наказателното производство спрямо него е било прекратено. Анализира заключението на вещото лице и дадените отговори на въпроси и извежда, че водача на л.а. „БМВ“ не е имал възможност да предотврати удара и при движение със скорост 50 км./ч. Оспорва приносът на този водач да надхвърля 20 %, като се позовава на извършено в резултат на регресна покана към ищеца, плащане на 80 % от застрахователно обезщетение. Оспорва размера на определеното за пострадалата застрахователно обезщетение в предходно производство, в което не е участвал и счита, че същото не съответства на правилото на чл. 52 ЗЗД. По същество моли за отмяна на атакуваната част от решението и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемият „ЗК „Лев Инс“ АД депозира отговор вх. № 98985/21.08.2025 г., в който излага становище по насрещната въззивна жалба идентично с оплакванията във въззивната жалба. По същество моли за оставяне без уважение на насрещната въззивна жалба.

В с.з. ищецът и ответникът, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба, насрещната такава и отговора по изложените в тях оплаквания и доводи.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

2

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 95929/04.09.2024 г. на „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, с която е предявен иск за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „АРМЕЕЦ““ АД да заплати сумата 66034.74 лв., представляваща ½ част от изплатено застрахователно обезщетение на пострадалата М. П. Г. за причинените й неимуществени и имуществени вреди – болки, страдания, телесни увреждания и разходи за закупуване на медицинско изделие, в резултат на настъпило на 17.06.2018 г. ПТП, в гр. София, на кръстовището на бул. „Ал. Малинов“ и бул. „Андр. Ляпчев“, в което участие са взели водачи, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, на осн. чл. 499, ал. 7 КЗ.

Ищецът е твърдял, че към датата на посоченото ПТП – 17.06.2018 г. е имал между него и водача на участвалия в произшествието л.а. „Мерцедес С180“, рег. № *** е бил налице валиден застрахователен договор по ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № BG/22/118001550174. Към същата дата между ответника и водача на участвалия в произшествието л.а. „БМВ 520“, рег. № *** е бил налице валиден застрахователен договор по

ЗЗ

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № BG11/117001756300. Твърди, че на посочената дата и място в гр. София, около 2:40 ч. между двата е реализирано ПТП като л.а. „Мерцедес С180“, рег. № *** е управляван от В.

Н., а л.а. „БМВ 520“, рег. № *** – от С. Д.. Излага твърдения за механизма на ПТП и твърди, че същото е настъпило поради действията на двамата водачи – Н. при наличието на знак Б1 навлязла от бул. „Анд. Ляпчев“ в платното за движение по бул. „Ал. Малинов“, въпреки приближаването на управлявания от Д. лек автомобил, а последния пък се движел със скорост около 100 км./ч., както и, че ако би се движил с разрешената скорост би имал възможност да спре и да предотврати удара.

Излага, че от произшествието е пострадала М. Г., пътник на предна седалка в л.а. „Мерцедес С180“ като са й били нанесени тежки травматични увреждания – основно в областта на главата. В продължение на два дни след инцидента същата е била в състояние опасно за живота, проведена била спешна оперативна интервенция като Г. продължила да е в безсъзнание.

Считано от 20.06.2018 г. лечението й продължило в клиниката по неврохирургия в болница Пирогов. За произшествието било образувано ДП № 11227.

Изтъква, че пострадалото лице предявило срещу него като застраховател на отговорността на водача на „Мерцедес С180“ искова претенция и било образувано гр.д. № 382/2019 г., на СГС. По делото било постановено Решение от 12.12.2019 г. и ищецът бил осъден да плати на пострадалата Г. сумата 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 2800.00 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху двете суми от 10.01.2019 г. до изплащането. Решението било потвърдено след частичното му обжалване пред САС. Още твърди, че в пределите на две образувани срещу ищеца изпълнителни дела заплатил в полза на пострадалата, както и за начислени такси и разноски за изпълнението: - на 14.02.2020 г. – 47461.83 лв. и на 16.12.2020 г. – 84342.21 лв. Настоява, че двамата водачите са допринесли за настъпване на произшествието, поради което отговарят солидарно за причинените от него вреди. Доколкото в 3 отношенията между тях счита приносът да е равен и е заплатил пълния размер на дължимите обезщетения, то на основание чл. 499, ал. 7 КЗ счита да е придобил право на регресно вземане от ответника за половината от изплатеното обезщетение по застрахователната претенция и разноските направени във връзка с нея, което възлиза на исковата претенция.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЗАД „Армеец““ АД депозира отговор вх. № 104725/02.10.2024 г., в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва действията на застрахования при него водач Д. да са в причинна връзка с ПТП и същият да носи вина за него. Твърди, че единствена вина за ПТП има водача на „Мерцедес С180“, който навлязъл в кръстовището с висока скорост и без да се огледа като събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК за водача на л.а. „БМВ 520“. Оспорва се управлявания от Д. автомобил да се е движил с превишена скорост, както и поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Евентуално поддържа, че приносът на водача на л.а. „БМВ 520“ е значително по-малък от този на водача на л.а. „Мерцедес С180“. Последното се потвърждавало от действията на самия ищец, който в ликвидационно производство за уреждане на преписка по щета по имуществена застраховка „КАСКО“, по която на водача на л.а.

„БМВ 520“ било заплатено обезщетение за щетите по автомобила му и след отправена регресна претенция към ищеца за възстановяване на платеното обезщетение, заплатил 80 % изплатения на водача размер по щетата.

Последното се интерпретира като извънсъдебно признание на ищеца, че застрахования при него водач има принос за настъпване на произшествието, съответстващ на 80 %, а не на 50 % както се твърди с разглежданата ИМ.

Възразява, че пострадалото лице при настъпилото ПТП не е ползвала предпазен колан, което е допринесло за настъпването на вредите. На отделно основание възразява и срещу размера на определеното и изплатено обезщетение, което счита да е прекомерно завишено и несъответно на търпените от пострадалата болки и страдания, с действително необходимите разходи за нейното лечение и със социално-икономическата обстановка в страната. Настоява, че към регресното вземане не следва да се включват и сумите заплатени от ответника като разноски за водените срещу него изпълнителни производства, тъй като същите са генерирани в резултат на отказа на ищеца да плати доброволно. Посочените нямали характер на обичайни такива, съобр. чл. 411 КЗ. Твърди, че лихви като част от регресното вземане не се дължат, отделно твърди, че върху сумата 65000.00 лв. лихва не е била дължима за периода 13.03.2020 г. - 09.04.2020 г., на осн. чл. 6 ЗМИП.

В границите на срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 116670/28.10.2024 г., в която счита възраженията на ответника за неоснователни. Заявява, че поддържа исковата молба и отново възпроизвежда части от нея.

В границите на срока по чл. 373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 119799/04.11.2024 г., в който поддържа всички възражения и оспорвания в първоначалния отговор като отново ги възпроизвежда.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съставът на Софийски Апелативен Съд, възприе следното от фактическа страна:

4

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК в хода на първоинстанционното производство за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - че ищецът има качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно отговорността на водача на л.а. „Мерцедес С180“, рег. № ***, обективирана в полица № BG/22/118001550174, валидна за периода 30.05.2018 г. - 29.05.2019 г.; - че ответникът има качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно отговорността на водача на л.а. „БМВ 520“, рег. № ***, валидна за периода 22.06.2017 г. - 21.06.2018 г.