Решение № 414 от 03.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Благоевград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200501286 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „Жингови“ ЕООД, ЕИК 204476326, със седалище и адрес на управление: с.**, против решение №234/27.06.2025г на РС-Гоце Делчев, постановено по гр.д.№565/2023г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн. чл.258 и сл.

ГПК.

С атакуваното решение са уважени предявените искове по чл.422 ГПК и с оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за недопустимо, излагайки подробни съображения в тази насока. Алтернативно развива доводи и за незаконосъобразност, за което също подробно се аргументира. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на ищцовите претенции, ведно с разноските по делото пред двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата въпреки осигурената възможност за това. В писмени бележки по делото изразява подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

1

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. ПоР. това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че на 31.01.2019г между „ПИБ“ АД и „Жингови“ ЕООД е сключен договор за наем, по силата на който банката е предоставила на дружеството-наемател за временно и възмездно ползване свои недвижими имоти – магазин Е 1 с площ от 78, 68 кв.м. и магазин с площ от 60, 89 кв.м., находящи се на партерния етаж на Жилищна сграда – Блок Е, построена в УПИ-парцел 17, кв.98 по действащия план на гр.Гоце Делчев, с административен адрес: гр. Гоце Делчев, ул.“Бяло море“ №28, т.0.

Страните са постигнали съгласие за заплащане на месечен наем в размер на 500лв, платим за първата вноска до 05.02.2019г, а за останалите в срок от 1во до 5-то число на текущия месец, за който се дължи наемът, по посочената банкова сметка (чл.3, ал.1 и 2), като срокът за който е сключен договорът е 1 година (чл.5, ал.1).

Уговорено е, че след изтичане на въпросния срок, наемният срок на договора се удължава автоматично всеки път за нов срок от 1 година, ако никоя от страните не е уведомила писмено другата, че не желае срокът по договора да бъде продължен по този ред, направено най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок (чл.5, ал.2). Липсва спор, че наемодателят е депозирал сумата от 500лв, като гаранция за изпълнение на задълженията му към наемодателя (чл.4, ал.1 и 2).

С договора е постигнато също така съгласие наемателят да заплаща в срок такса битови отпадъци за имотите, пропорционално на наетия срок (чл.14), както и при забава от страна на наемателя за плащане на наемна вноска, да плаща неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден до пълното й заплащане.

2

Безспорно е, че на 18.05.2020г наемателят е поискал прекратяване на договора за наем, на основание чл.22, ал.3, с двумесечно предизвестие. По този повод, с уведомление изх.№25-2449/24.06.2020г „ПИБ“ АД е поканила наемателя да заплати дължимите по договор суми за наем и ТБО, като едновременно с това е посочила, че предаването на имота следва да се извърши на 20.07.2020г.

В тази връзка с писмо вх.№25-3202/07.07.2020г наемателят е уведомил наемодателя, че е уредил всички финансови взаимоотношение с него, като на 15.06.2020г обектът е бил освободен и готов за предаване, от който момент наемодателят е в забава и не може да черпи права от неправомерното си поведение.

С отговор изх.№43-2969/1/08.07.2020г „ПИБ“ АД е уведомила наемателя, че договорената клауза за плащане на ТБО не прехвърля данъчното задължение от наемодателя на наемателя, а цели наемателят да възстанови направените от наемодателя разходи по заплащане на дължимата такса битови отпадъци.

С протокол от 20.07.2020г процесният недвижим имот е бил предаден на наемодателя.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, извършена при първото разглеждане на делото пред РС, размерът на вземанията на „ПИБ“ АД за наем за юни 2020г, съгласно фактура №1150193635/10.06.2020г е 500лв с ДДС.

Извършено е плащане от страна на ответника в размер на 250лв, като във вносната бележка е записано, че наемът е за периода 01.06.2020г-15.06.2020г.

Размерът на вземанията за наем за периода 01.07-18.07.2020г е 290,33 лв. съгласно фактура №**********/07.07.2020г, за който липсва плащане от ответника.

Докато размерът на дължимите ТБО за наетия имот за 2019г е 5341, 29лв, която на 16.04.2019г е заплатена по банков път, като е ползвана 5% отстъпка – 5074, 23 лв. Размерът на дължимите ТБО за наетия имот за 2020г е 1815, 27лв, като на 28.04.2020г по банков път е заплатена ТБО с 5% отстъпка в размер на 1724, 51лв.

Според експертното заключение с депозита в размер на 500лв частично е погасена фактура №1150182938/26.09.2019г, с която е префактурирана ТБО за периода 01.02.2019г-31.12.2019г.

3

Според съдебно-счетоводната експертиза, извършена при повторното гледане на делото пред РС, общо дължимия наем по представените фактури е в размер на 8790, 33лв, а заплатеният такъв възлиза на 8250лв, поР. което дължимия за плащане остатък възлиза на 540, 33лв. Фактурите за периода февруари 2019г - юли 2020г са издадени от „ПИБ“ АД с получател „Жингови“ ЕООД и основание – наем за съответния месец на магазин в гр.Гоце Делчев, ул.“Бяло море“ №28, ет.0, съгласно договор от 31.01.2019г. До април 2024г ответникът е плащал редовно наема на банката, а фактурата за наем за май 2020г е издадена на 05.05.2020г и е заплатена на 03.06.2020г със закъснение.

Фактурата за м.06.2020г е издадена на 10.06.2020г и е на стойност 500лв.

Вещото лице посочва, че на 03.06.2020г „Жингови“ ЕООД е заплатило на ищеца сумата от 250лв, като в платежното нареждане е посочено, че това е „наем 01.06.2020-15.06.2020г. Последната фактура за наем е с дата 07.07.2020г и е на стойност 290, 33лв и е за периода 01.07.2020г до 18.07.2020г, като липсват данни за плащане.

Експертизата сочи също така, че „Жингови“ ЕООД са платили на „ПИБ“ АД частично префактурираната такса „битови отпадъци“ за 2019г и 2020г.

Общо дължимата такса „битови отпадъци“ по фактури е в размер на 5571, 92лв, общо заплатени от ответника са 358, 60лв, като остатъка за плащане възлиза на 5213, 32 лв.

Според допълнително извършената съдебно-счетоводна експертиза при осчетоводяването на процесните фактури в счетоводния софтуер на банката е записано основанието за плащане по всяка една от фактурите, като е записан месеца и годината, за които се отнася съответното плащане. Във фактурите за префактуриране на такса „битови отпадъци“ също се посочва като основание за плащане периода, основанието и обекта, за който се отнася.

Съгласно заключението на съдебно-графическата експертиза подписа на представения по делото договор за наем от 31.01.2019г е положен от управителя на дружеството „Жингови“ ЕООД, с.Копривлен – Гергана Илиева Жингова.

Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д.№1104/21г по описа на РС-Гоце Делчев със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въззиваемото дружество е поискало и получило от РС заповед за изпълнение срещу длъжника, произтичащи от процесния договор за наем от 4

31.01.2019г, за следните суми: общо сумата от 2510, 56 лв., от които: неплатен наем за м.юни 2020г в размер на 250лв; неплатен наем за периода 01.0718.07.2020г в размер на 290, 33 лв.; неплатена такса битови отпадъци за наетия имот за периода 01.02.2019г-31.12.2019г в размер на 1035, 05лв; неплатена такса битови отпадъци за периода 01.01.2020г-18.07.2020г в размер на 935, 18лв; 1% неустойка, дължима на основание чл.19, ал.1 от договора за наем върху неплатения наем за месец юни 2020г в размер на 250лв, считано от 06.06.2020г до окончателното плащане на сумата; 1% неустойка, дължима на основание чл.19, ал.1 от договора за наем за периода 01.07-18.07.2020г в размер на 290, 33 лв., считано от 06.07.2020г до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху размера на главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.10.2021г до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50, 21лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Въпросната заповед е връчена на длъжника на 11.10.2021г, койтго в законоустановения срок е възразил и по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е иницииран настоящия процес.

От материалите по делото се установява още, че с решение №170/26.07.2022г на РС-Гоце Делчев по гр.д.№1325/21г съдът уважил исковете за наемните вноски и неплатените такси битови отпадъци, като е отхвърлил исковете досежно претендираните на основание чл.19, ал.1 от договора неустойки.

С решение №348/15.06.2023г на БлОС по в.гр.д.№1000/22г горното решение е обезсилено като недопустимо в обжалваната му част – с която са уважени исковите претенции за неплатени суми за наем и такса битови отпадъци за наетия имот, както и в частта му за разноските, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със съответните указания.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното решение е недопустимо в частта, с която РС повторно се е произнесъл по същество по предявените искове за неустойка от 1% върху неплатения наем за м.юни 2020г, считано от 06.06.2020г до окончателното плащане и 1% върху неплатения наем за периода 01.07-18.07.2020г, считано от 06.07.2020г до окончателното плащане. С първоначалното решение по гр.д.

5

№1325/21г първоинстанционния съд е отхвърлил тези искове като неоснователни и срещу тази част от решението не е подавана въззивна жалба, поР. което при предходното въззивно производство същото е влязло в законна сила (арг. от чл.296, т.2 ГПК). Следователно, след частичното обезсилване на първоинстанционното решение, по спора за неустойките е формирана СПН и същия не е подлежал на преразглеждане, в каквото насока са изричните въззивни указания в обезсилващото решение(вж. в.гр.д.№1000/22г по описа на БлОС). Като не е съобразил горното първоинстанционния съд практически е пререшил вече разрешен спор, поР. което по арг. на чл.270, ал.3 ГПК решението в тази част следва да се обезсили.

Относно исковете за заплащане на неплатени суми за наем:

Предвид горните данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на процесните вземания за наем въз основана договора за наем от 31.01.2019г. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на РС.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилност на атакуваното решение, тъй като по делото не били ангажирани доказателства, които да докажат истинността на представения договор за наем, като същият бил с невярно съдържание. В тази насока следва да се посочи, че по делото е безспорно установен фактът, че ответникът е подписал посочения договор.

Според съдебно-графическата експертиза подписът на представения по делото договор за наем от 31.01.2019г е положен от управителя на дружеството „Жингови“ ЕООД. Ето защо и по арг. от чл.180 ГПК договорът съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалите го лица, т.е. разполага с формална доказателствена сила.При положение, че документът е подписан от оспорващата истинността му страна именно нейна е доказателствената тежест да установи в процеса неистинността на удостоверените в частния документ обстоятелства (вж.Р№261/22.01.2014г на ВКС по гр.д.№2354/13г, III гр.о. и др.). В случая неистинността на съдържанието на договора не се доказа. Представеният от него договор за наем от 01.06.2013г и споразумение от 31.01.2019г, не опровергават съдържанието на договора за наем от 31.01.2019г. Това е така, 6 понеже в б.“Д“ от споразумението от 31.01.2019г страните са договорили да сключат нов договор за наем по отношение на процесните имоти, като от датата на влизането му в сила основният договор от 01.06.2013г да прекрати правното си действие. Отделно от това, съгласно чл.4, ал.1 от договора за наем от 31.01.2019г въпросното споразумение от същата дата е неразделна част от договора за наем. В този контекст съдът счита, че волята на страните по споразумението, тълкувана по реда на чл.20 ЗЗД, е била да сключат друг договор за наем, който да урежда отношенията между тях, в изпълнение на която уговорка е сключен и процесният договор за наем от 31.01.2019г. Ето защо и доводите на жалбоподателя, че правните отношения между страните следва да се регулират от основния договор от 01.06.2013г, са неоснователни.