Решение № 629 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110213514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Р. В. И., чрез упълномощения процесуален представител – адв. Г. В. против Наказателно постановление № 24-4332026852/07.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, В ЧАСТТА, с което на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Същата не оспорва вмененото нарушение на чл.

20, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон. Твърди, че не е извършила от обективна страна вмененото нарушение, тъй като не е разбрала, че е реализирала ПТП в паркирания пред нея автомобил, респ. не е напуснала съзнателно ПТП. Счита, че се касае за маловажно нарушение и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за толкова продължителен период е непропорционално. На самостоятелно основание посочва, че към момента санкционната норма е изменена, като е предвидено по – ниско от наложеното наказание, което се явява по – благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Иска се съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. В., която 1 поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по подробни изложените в нея съображения. Позовава се на показанията на св. Л., че И. не е разбрала, че е ударила автомобила му, както и на приобщените по делото писмени доказателства, че се касае за минимални щети по автомобилите и съвсем резонно И. не е усетила, че е имало съприкосновение. Алтернативно прави искане за намаляване на размера на наложената санкция, с оглед настъпилите законодателни промени, явяващи се по – благоприятни за жалбоподателя. Претендира разноски по списък.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество, с което се иска атакуваното НП да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, алтернативно се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 30.10.2024г., около 14:35 часа, в гр. София на ул. 117-та, с посока на движение от ул. Добринова скала към ул.

118 – та, пред номер 2 поради недостатъчен и непрекъснат контрол върху управляваното МПС – т.а Шкода Октавия с рег. № СВ *** И. реализирала ПТП с паркирания пред нея л.а Опел Астра с рег. № СВ ***, след което не спряла да установи какви са последиците от произшествието и напуснала ПТП. На Околовръстен път с посока на движение бул. Ломско шосе, при ЖП надлез Обеля била спряна принудително от АП 91-9 .

Пътно – транспортното произшествие бил възприето от св. Н. Л., който по това време бил при автомобила си. Същият направил опит да сигнализира на водача на л.а Шкода Октавия с рег. № СВ ***, но същата не спряла. Това принудило св. Л. да подаде сигнал на тел. 112, както и да сигнализира на преминаващия наблизо полицейски патрул.

Св. Н. Л. и св. В. Д., на длъжност мл. Автоконтрольори при ОПП-СДВР последвали автомобила на И. и успели да спрат същата на Околовръстен път с посока на движение бул.

Ломско шосе, при ЖП надлез Обеля. При извършената проверка било установено с техническо средство, че същата управлява МПС с наличие на 1,80 промила алкохол в издишания въздух.

Били снети декларации от участниците в ПТП, както и бил съставен протокол за ПТП, със съответния брой фотоснимки към него.

Св. Л. преценил, че с поведението си И. е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 123, ал.,1 т. 1 ЗДвП и чл. 5, ал1., т. 1 от ЗДвП, като съставил против нея АУАН серия GA№ 3311470/30.10.2024г.

2

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН също не постъпили такива.

Предвид заключението на ХТЕ, с която било установено наличие на 1, 24 промила алкохол в кръвта на И. материалите били изпратени в СРП за преценка за осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Събраните по делото гласни доказателства изцяло кореспондират с приобщените по надлежния процесуален ред писмени такива, като позволяват правилно изясняване на фактическата обстановка. По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което съдът не дължи пространствен анализ на доказателствата, а кредитира същите в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

3

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По отношение на приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на проведеното съдебно следствие се събраха доказателства оборващи описаната в АУАН фактическа обстановка по отношение на нарушението на чл. 123,ал.1, т. 1 от ЗДвП .

Легалната дефиниция на ПТП се съдържа в параграф 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Категорично е установено, както от свидетелските показания, така и от приложените по делото протокол за ПТП и скица на ПТП, че е имало съприкосновение между двата автомобила, което е причинило материални щети.

Правилно АНО е приел, че е извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП , като е приложил санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. В тази му част и за посоченото нарушение наказателното постановление не е оспорвано и не е обжалвано от И..

Нарушението е извършено по непредпазливост.

По отношение на размера на наложената санкция, същата е била съобразена с предвидения от закона размер към датата на извършване на нарушението, като е наложен максималният такъв с оглед степента на обществена опасност и характера на нарушението.

Независимо, че наказателното постановление не е обжалвано в тази му част, доколкото двете вменени на жалбоподателя нарушения са свързани помежду си, съдебният състав следва да обсъди и това нарушение.

По отношение на нарушението на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за водача на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От събраните в хода на производството пред районния съд доказателства безспорно се 4 установява, че Р. В. И. не е спряла след реализираното ПТП за установяване на щетите, с което е извършил нарушение на цитираната разпоредба. В конкретния случай, обаче по делото не се събраха доказателства за субективната страна на нарушението. В своите показания св. Л. сочи, че И. не е разбрала, че е реализирала ПТП, което обстоятелство е житейски логично от една страна с оглед минималното съприкосновения между двата автомобила, а и с оглед факта, че същата е управлявала МПС след употреба на алкохол, което категорично се е отразило както върху контрола върху МПС, така и върху реакциите и възприятията .

Изложеното мотивира съдебният състав да приеме, че в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна, поради което въззиваемата страна следва да заплати сумата от 409.03 евро.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-026852/07.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, В ЧАСТТА, с което на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОПП – СДВР да заплати на Р. В. И. с ЕГН: ********** сумата от 409.03 евро представляваща сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5