Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 25.04.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 66/2023
Вид
Решение № 31
Подписан
25.04.2024
В сила
19.05.2025
Състав
ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 100 · Закон за енергетиката
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл. 91, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 718 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. ХАСКОВО, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Търговско дело № 20235600900066 по описа за 2023 година Търговско дело № 66/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 5094/13.06.2023 г. от „Е.П.“ ЕАД /старо наименование „Ч.Е.Б.“ АД гр.

С./, с ЕИК ************, чрез пълномощник юрисконсулт А. А., срещу „С.А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „П.К.“ № 7, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумите, както следва: 31531,13лв. - главница, представляваща незаплатена ел. енергия и мрежови услуги за период от 01.10.2022г. до 31.12.2022 г., начислени по клиентски № 210045441576 и клиентски № 210045441378, 1 327,69 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 11.11.2022 г.- дата следваща падежа на най-старата неплатена фактура, до 26.04.2023 г.- дата на изготвяне на счетоводната справка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между „С.А.“ ЕООД и „Е.П.” ЕАД е сключен Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12480410-0003 от дата 24.01.2022 г., заедно със списък с обекти - Споразумение № I към договора и са създадени следните клиентски номера: клиентски № 210045441378 и клиентски № 210045441576, съответно за обекти с рег. № 32 Z1030000942698 и рег. № 21003000672741R, находящи се на следните адреси: гр. С., бул. „К.О.” № 59 и гр. С., ул. „О.П.” № 11.

Договорът за покупко-продажба на ел. енергия между ответника-небитов клиент и ищеца в качеството му на търговец на ел. енергия бил сключен по силата на чл. 100 от Закона за енергетиката.

Ответното дружество ползвало на посочените в договора 2 места електрическа енергия за период от 01.10.2022г. до 31.12.2022 г. Ищцовото дружество изпълнило задължението си по договора за доставка и продажба на ел. енергия за период от 01.10.2022г. до 31.12.2022 г. на процесното място на потребление, за което издало отделни данъчни фактури, в които били посочени конкретно дължимите суми и периоди, подробно изброени по счетоводна справка за задълженията, приложена към исковата молба.

1

Твърди се, че от страна на ответника не било изпълнено задължението за плащане стойността на ползваната ел. енергия за посочения период. Във всяка от процесните фактури бил посочен падежът за всяка от главниците. Ответникът не е платил на падежа, вкл. и към настоящия момент, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 86 от 33Д в размер на законната лихва.

Съгласно приложените фактури, описани детайлно в цитираната счетоводна справка, общата стойност на неплатените задължения за доставена електрическа енергия за период от 01.10.2022г. до 31.12.2022 г. била в размер на 31 531.13 лв. - главница и сума от 1327.69 лв. - лихва за забавено плащане за период от 11.12.2022 г. (датата, следваща датата на падежа на най-старата неплатена фактура) до 26.04.2023 г. (датата на изготвяне на счетоводната справка).

Така посочените задължения станали изискуеми по силата на Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12480410-0003 от 24.01.2022 г., съгласно който купувачът дължи плащане на задълженията за измерена ел. енергия и мрежови услуги, такси и добавки, считано от издаване на фактурата от продавача. През този период вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането му, същото ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Потребителят разполагал със срок за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия и мрежови услуги, който бил фиксиран във всеки един от издадените първични счетоводни документи.

Клиентът дължал и законна лихва върху просрочените фактури за периода от изпадане в забава до подаване на исковата молба.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12480410-0003 от 24.01.2022 г., съгласно която всеки потребител на електрическа енергия се задължава да заплаща стойността на доставената електрическа енергия, включително дължимите суми за мрежови услуги, такси и добавки, акциз и ДДС, както и каквито и да било други свои задължения, съгласно действащото законодателство и/или решение на съответния компетентен орган, независимо дали тази енергия е изразходвана от купувача или от трети лица, които са свързани към вътрешната мрежа на купувача след точките на доставка.

Излагат се твърдения, че по клиентски № 210045441378 са издадени фактура № 345624934/31.10.2022 г. с падеж 10.11.2022 г. на стойност 833,53лв. и лихва за забава 42,25лв., фактура № 347339700/30.11.2022 с падеж 12.12.2022 г. на стойност 1062,38лв. и лихва за забава 44,41лв. и фактура № 349041812/06.01.2023 г. с падеж 16.01.2023 г. на стойност 412,16лв. и лихва за забава 44,80лв. или общо 3308,07лв. главница и 131,46лв. лихва за забава.

Излагат се твърдения, че по клиентски № 210045441576 са издадени фактура № 345624937/31.10.2022 г. с падеж 10.11.2022 г. на стойност 9372,25лв. и лихва за забава 475,04лв., фактура № 347340209/30.11.2022 г. с падеж 12.12.2022 г. на стойност 12227,96лв. и лихва за забава 511,10лв., фактура № 349042224/06.01.2023 г. с падеж 16.01.2023 г. на стойност 6622,85лв. и лихва за забава 210,09лв. или общо 28223,06лв. главница и 1196,23лв. лихва за забава.

Общата стойност на непогасения паричен дълг по клиентски № 210045441576 и клиентски № 210045441378 с титуляр по сметка „С.А.“ ЕООД била 31 531,13лв. - главница, представляваща незаплатена ел. енергия и мрежови услуги за период от 01.10.2022г. до 31.12.2022 г., включително, и сумата 1327,69лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 11.11.2022 г.- дата следваща падежа на най-старата неплатена фактура, до 26.04.2023г.- дата на изготвяне на счетоводната справка.

В исковата молба се сочи, че „Е.П.“ ЕАД има издадена Лицензия за тьрговия с електрическа енергия с № Л 229-15/17.05.2007 г., издадена от КЕВР за срок от 10 (десет) 2 години, изменена и допълнена от КЕВР с решение №И1-Л-229/16.02.2016 г., с правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на стандартна балансираща група, регистриран в "Регистър на координатори на стандартни балансиращи групи" на ECO с EIC:

32X001100101000J. Либерализирането на пазара на електрическа енергия била резултат от изпълнението на директивите от Трети енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз, чиито изисквания намират приложение в националното законодателство.

Сочи се, че към момента, всички небитови клиенти, без да е от значение нивото на присъединяване, се снабдявали по свободно договорени цени, като свободният пазар на електрическа енергия позволявал сключването на сделки по свободно договорени цени между производител, търговци на електрическа енергия и потребители. Така се създавала възможност за наличие на конкуренция и повишаване качеството на предлаганите услуги.

Всеки клиент, който отговарял на техническите изисквания и нямал просрочени задължения към настоящия си доставчик, имал право да избере нов лицензиран търговец на електрическа енергия, с когото да договори цената за снабдяване с електрическа енергия на неговия обект. Независимо кой е доставчикът на електрическа енергия на клиента, операторът на разпределителната мрежа оставал същият, към когото е присъединен обектът.

Цените за мрежови услуги (достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, както и останалите мрежови добавки, дължими на НЕК и ECO) се определяли от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не подлежат на договаряне. Същото важи за размера на ДДС и акциз.

КЕВР определял и цена за „задължения към обществото“, която се заплащала от клиентите на свободния пазар на електрическа енергия допълнително. При регулираните цени тази добавка била включена в цената на електрическата енергия, затова клиентите не я виждали като отделен ред във фактурата си.

Излага, че в условията на либерализация функционира балансиращ пазар на електрическа енергия, чиято цел била поддържането на баланс между производство и потребление в електроенергийната система. Това се постигало чрез предварително заявяване на почасови графици за количество електрическа енергия, което се очаква да бъде потребено от клиентите на пазара. Ето защо, всеки обект на свободния пазар участвал като член на балансираща група, а всяка балансираща група имал свой Координатор.

На свободния сегмент клиентите могат да сменят своя доставчик на електроенергия без географското им местоположение да влияе на това. Потребителите продължават да заплащат цени за пренос и достъп до мрежата, към която са присъединени (преносна или разпределителна). На свободния пазар КЕВР не определял цената на електроенергията. Комисията имала единствено роля на регулатор, който осъществява контрол над пазарните участници. Тя имала правомощията да определя ПТЕЕ, размера на мрежовите такси и цена „Задължения към обществото“. Енергията за свободен пазар се закупувала от търговците, крайните индустриални потребители и мрежовите оператори по свободно договорени цени и/или от платформите на Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Считано от 01.07.2021 г. всички стопански потребители са част от свободния пазар.

С оглед изложеното се прави искане „С.А.“ ЕООД, с ЕИК **********, с адрес на управление гр. Х., ул.“П.К.“ № 7 да бъде осъдено да заплати на „Е.П.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище в гр. С. и адрес на управление бул. „Ц.Ш.“ №159, С.О., район М. следните суми: 31 531,13лв. - главница, представляваща незаплатена ел. енергия и мрежови услуги за период от 01.10.2022г. до 31.12.2022 г., начислени по клиентски № 210045441576 и клиентски № 210045441378, 1 327,69 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 11.11.2022 г.- дата, следваща падежа на най-старата неплатена фактура, до 26.04.2023 г.- дата на изготвяне на счетоводната справка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Претендират се разноски.

3

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „С.А.“ ЕООД ЕИК **********, представлявано от управителя И. И., с който изцяло се оспорва исковата молба.

В действителност ответното дружество било собственик на двата обекта – предмет на процесния договор, закупени чрез процедура по чл. 718 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Т.С.“ ЕООД /н./ по т.д. №105/2016г. по описа на ОС – Плевен.

Твърди се, че след нотариалното изповядване на сделката, синдикът не предал владението върху закупените имоти, т. к. не бил в тяхно владение. В тази връзка ответникът „С.А.“

ЕООД се опитал самостоятелно да влезе във владение на двата имота, но безуспешно.

Последните се владеели от трето лице - „И.“ ЕООД ЕИК **********, което категорично отказало да предаде фактическата власт, позовавайки се на качеството си на наемател на двата обекта по договори за наем, сключени с Н.К.Б. /за обект, находящ се на бул. „О.П.“ №11/ и „Б.С.“ ЕООД /за обект, находящ се на бул. „К.О.“ №59/. След отказа дружеството – ответник било посъветвано от адвокати да подпише договор с ищеца „Е.П.“ ЕАД и да стане титуляр на партидите за снабдяване с ток, вкл. чрез опцията да спре електроподаването към обектите, като по този начин установи владение върху двата бетонови възела. С тези си действия ответникът не постигнал резултат. Счита, че исковите претенции били изцяло неоснователни, т.к. ответникът не бил ползвал услугите по доставка на ел.енергия, а същата на практика била консумирана от „И.“ ЕООД. В този смисъл и нейното заплащане се дължало именно от последното дружество.

В предоставения от съда срок са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в които се поддържат първоначално депозираните такива и се излагат допълнителни съображения в подкрепа на твърденията на страните.