Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1963 от 25.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1304/2021
Вид
Определение № 1963
Подписан
25.05.2022
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1963 гр. Варна, 25.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501304 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба вх. № 9259/15.04.2022 г. от ЕК. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с.

Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. 30-а № 1, чрез адвокат В.Г. – ВАК, за изменение на постановеното по делото Решение № 277 от 07.03.2022 г. в частта за разноските.

Молителят излага, че съдебният състав не е съобразил своевременно релевираното във всяка от инстанциите възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, и счита, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде редуцирано до 750,00 лева без вкл.

ДДС, съответно до 900 лева с вкл. ДДС за всяко от производствата. Настоява за изменение на решението в съответствие с изложеното.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адвокат Н.Б., който излага съображения за неоснователност на депозираната молба.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозираната молба е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, и по същество се явява основателна.

Видно от представените от „Енерго-Про Продажби” АД списъци по чл. 80, дружеството е претендирало: за производството по гр. д. № 7723/2019 г. по описа на ВРС адвокатско възнаграждение в размер на 1764 лева с вкл. ДДС и депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на 150 лева; за производството по в. гр. д. № 446/2020 г. по описа на ВОС - държавна такса в размер на 163 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1764 лева с вкл. ДДС; за производството по гр. д. № 2976/2020 г. по описа на ВКС - такса за допускане до касационно обжалване в размер на 30 лева, държавна такса за касационно обжалване в размер на 163 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1764 лева с вкл. ДДС; за настоящото производство - адвокатско възнаграждение в размер на 1764 лева с вкл. ДДС и депозит за изготвяне на съдебно-техническа и софтуерна екеспертиза в размер на 300 лева. Представени са по всяко от делата и фактури, преводни/платежни нареждания и договори за правна защита и съдействие, доказващи извършването на претендираните разноски.

1

С Решение № 277 от 07.03.2022 г., постановено по делото, съдът е осъдил въззиваемата страна ЕК. П. Д. да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сторени съдебноделоводни разноски в размер както следва: 2064 лева за производството по гр. д. № 7723/2019 г. по описа на ВРС, 1927 лева за производството по в. гр. д. № 446/2020 г. по описа на ВОС, 1957 лева за производството по гр. д. № 2976/2020 г. по описа на ВКС и 1914 лева за настоящото производство.

Видно от Решение № 277 от 07.03.2022 г., съдът е присъдил за настоящото производство 150 лева за депозит за изготвяне на съдебно-техническа и софтуерна експертиза, въпреки претендираните от „Енерго-Про Продажби” АД 300 лева и наличното преводно нареждане за същата сума. Това е така, тъй като с Определение № 2231 от 24.06.2021 г. съдът е определил депозит за допуснатата експертиза в размер на 300 лева, вносими по равно от страните, и видно от платежното нареждане на л. 21 от делото, Е.Д. е внесла дължимата от нея част от сумата. Сумата, дължима за експертизата от „Енерго-Про Продажби” АД, е надплатена, като няма как отговорността на насрещната страна да бъде ангажирана за надплатената част от същата.

В решението си съдът не е съобразил своевременно направените от адв. Г. възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК пред всяка от инстанциите.

Настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което направените възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения на насрещната страна следва да бъдат уважени. Последните, съобразно чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат присъдени в размер от 900 лева с вкл. ДДС за всяко от изброените по-горе производства.

Атакуваното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като вместо сумите, посочени в него, ЕК. П. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД сторени разноски, както следва: 1050 лева - за производството по гр. д. № 7723/2019 г. по описа на ВРС, 1063 лева – за производството по в. гр. д. № 446/2020 г. по описа на ВОС, 1093 лева - за производството по гр. д. № 2976/2020 г. по описа на ВКС, и 1050 лева – за настоящото производство.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Решение № 277 от 07.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1304/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта относно присъдените разноски, като ВМЕСТО посоченото в решението ПОСТАНОВЯВА:

2

ОСЪЖДА ЕК. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. 30-а № 1, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 4 256,00 лева (Четири хиляди двеста петдесет и шест лева), представляваща сторени разноски пред всички инстанции.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3