Протокол с решение от ОСЗ № 9826 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9826 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330104237 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:33 часа се явиха:

****

Съдът, като взе предвид днес докладваните становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, за основателността на които следва да са сключени валидни договори за кредит и за допълни услуги, по които да са предоставени съответните престации, да е настъпил падежът за изплащане на съответните възнаграждения, както и тези вземания да са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия.

Установява се от представения договор за кредит, че бил отпуснат заем в размер на 1200 лв. В погасителния план е посочена общодължима сума 1548,90 лв. В договора е посочено, че разходи, дължими при неизпълнение на договора, няма, а ГПР е посочен в размер на 48,90%. В СЕФ е посочена същата общодължима сума. Съгласно представения договор за допълнителни услуги между същите страни било уговорено кредиторът да представи допълнителни услуги, а именно посещение за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента в банкова сметка на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални програми. Срещу този пакет от услуги се дължало възнаграждение от потребителя в размер на 84,86 лв. на месец за срока на договора от 15 месеца или обща сума 1272,90 лв.

Съдът намира, че така уговорените допълнителни услуги по същество не съставляват допълнителни услуги, доколкото с тях не се предоставя реално насрещна престация, която да е различна от съдържанието на самото заемно 1 правоотношение, а именно: уговаряне на мястото за изплащане на дълга, начина на плащане – по банкова сметка, предоговаряне и разсрочване на заема, което съставлява волеизявление на страните за изменение на заемно правоотношение. Разглеждането до минути съставлява решение на кредитора дали да влезе в правоотношение или не. По отношение на преференциалното обслужване и участието в специални промоции, тези услуги се явяват неясни, нито е посочено какво би било предпочитанието между един потребител и друг, ако и двамата са сключили договор за такива преференциални услуги, като в крайна сметка по-бързото обслужване на клиента се свежда до съдействие от кредитора за изпълнение задълженията на длъжника, а не до някаква по-особена услуга, която едната страна предоставя. Специалните промоции не се различават от търговската отстъпка, срещу която кредиторът не би следвало да събира допълнително възнаграждение.

Изложеното води до извод, че така формулирани тези допълнителни услуги са конструкция за набавяне на допълнителна печалба за кредитора, без същата да бъде официално обявена като такава и без да се третира като възнаграждение. Това обстоятелство, от една страна, накърнява добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за допълнителни услуги, от друга сграна, води до необходимост от включването на тази допълнителна сума, надвишаваща главницата по заема, в ГПР. Тълкувайки уговорките в договора за заем, съдът счита, че възнаграждението по договора за допълнителни услуги не е включено в ГПР. Това е видно от посочената общодължима сума по договора за кредит, която съответства на ГПР и в която са включени само главница и договорна лихва. Поради нарушаване правилото на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, а именно - изискванията във връзка с ГПР, договорът за кредит се явява недействителен.

С оглед извода за недействителност както на договора за кредит, така и на допълнителното споразумение , на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност по заема, а именно сумата от 1200 лв. От представените в днешното с.з. разписки се установява, че ответницата е платила в полза на първоначалния кредитор обща сума в размер на 1505,72 лв.

Не се твърди от ищеца между страните да е имало друго правоотношение, поради което и така преведените суми от ответницата към цедента следва да се приемат като изпълнение именно по процесния договор, още повече налице е съответствие на внасяната сума от 188,12 лв. и вноската по договора за допълнителни услуги.

Следва извод, че длъжникът е платил суми в размер по-голям от чистата стойност на кредита, поради което исковете подлежат изцяло на отхвърляне главницата поради плащане, а останалите вземания на осн. чл. 23 ЗПК.

При този изход от спора право на разноски има ответницата. Същата не е сторила разноски, но има искане за присъждане на адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ЗА. По отношение хонорара за заповедното производство, като се има предвид сложността на извършеното действие, следва да се определи хонорар от 100 лв. и да се уважи в тази връзка възражението за прекомерност 2 от страна на ищеца.

По отношение поисканото възнаграждение от 450 лв. за исковото производство, съдът намира, че същото не се явява прекомерно, тъй като са предявени 4 кумулативно съединени иска, които увеличават сложността на делото, а следва да се отчете и че процесуалният представител се явява в с.з.

Въз основа на всичко изложено

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че К. С. Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес София бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 187/2025г. на ПРС, а именно: сумата от 634,36 лв. - главница по Договор за заем № ***/13.03.2023 г.; сумата от 85,58 лв. - договорна лихва по Договор за заем № ***/13.03.2023 г. за период 15.12.2023 – 15.06.2024 г.; сумата от 594,02 лв. - възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги от 13.03.2023г. за периода 15.12.2023 – 15.06.2024 г.; сумата от 88,93 лв. - лихва за забава по Договор за заем №***/13.03.2023 г. за периода 16.12.2023 – 06.01.2025; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 06.01.2025 г., до окончателното плащане, които вземания били прехвърлени на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД от „Микрокредит“ АД с Договор за цесия от 30.03.2023 г. и Приложение от 21.03.2024 г.

ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД да плати на адв. Т. Н. Д., адв. номер № **********, сумата от общо 550 лв. - адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА за заповедното и исковото производство.

УКАЗВА на ищеца, че може да плати присъдените суми по банковата сметка, посочена в договора за правна защита и съдействие, изпратен му с определението за насрочване.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Пловдив, който срок за ответника тече от днес, а за ищеца - от връчване на протоколното решение.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,14 часа.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4