Определение № 769 от 05.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. София, 05.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601055 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор при СГП, против определение от 16.07.2026г., постановено по нохд №3337/2026г. по описа на СГС. С акта е прекратено съдебното производство по делото в хода на разпоредителното заседание и то е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, оспорва се становището на съда, че в обстоятелствената част на ОА не се съдържат нужните фактически обстоятелства по чл.246 от НПК. Според прокурора са индивидуализирани всички елементи от състава на престъплението по чл.255 от НК и конкретната роля на обвиняемия като управител на процесното дружество, като са визирани извършените от него действия по управление и съзнателно избягване на данъчни задължения с деклариране на фиктивни доставки. Освен това по отношение на фактическите грешки, посочени в определението е приложима разпоредбата на чл.248а от НПК. Иска се въззивният съд да отмени определението и да върне делото на СГС за продължаване на производството.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е нарушено правото на защита. Конкретно съдът е посочил, че 1 обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа неяснота в позицията на прокурора относно деятелността на обвиняемия при осъществяване на престъплението по чл.255, ал.3 от НК, тъй като не са посочени никакви факти относно конкретни действия, чрез които е осъществена инкриминираната дейност. Те са заменени с декларативни твърдения, същевременно в акта се сочи, че ТД е било обслужвано счетоводно от други лица, а справкитедекларации са подавани електронно от трето лице. Липсват данни за обективни действия на подсъдимия, в същото време се твърди, че той е съзнавал, че подава към счетоводителя неверни данни. По този начин задължението на прокурора по чл.246, ал.2 от НПК за описание на фактическите обстоятелства, въз основа на които се изгражда обвинението, не е изпълнено. Това поставя подсъдимия и защитника му пред необходимост да гадаят фактическите съображения на прокурора. Сочи се за прецизност и че в диспозитива на обвинителния акт, за разлика от постановлението за привличане на обвиняем, е посочена различна дата, от началото на която датира престъпната дейност, като по този начин е разширен инкриминираният период. Посочените нарушения рефлектират върху правото на защита, което може да бъде упражнено ефективно по фактите и правото.

След анализ на съображенията в протеста, мотивите на съда да постанови проверяваното определение и обвинителния акт, настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е неоснователен относно искането за отмяна на акта в обжалваната му част, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Разглеждайки по същество протеста, настоящият състав намира, че той е изцяло неоснователен, защото правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК. Правилно първостепенният съд е преценил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени конкретни фактически обстоятелства /факти от действителността/, въз основа на които се твърди, че подсъдимият е извършил престъплението. Принципно и настоящият състав намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е следвало да се посочи точно какви престъпни действия са осъществени, 2 на коя дата и по какъв начин, за да бъдат подведени под предложената от прокурора правна квалификация, тази деятелност трябва да е конкретна, за да е достатъчно индивидуализирана престъпната дейност, така че да позволява да се организира защитата срещу обвинението. В този смисъл въззивният състав се солидаризира изцяло със съображенията на първоинстанционния съд да приеме, че обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на изискванията и към посоченото в проверяваното определение няма какво да се добави.

Предвид изложеното, твърденията в протеста, че обвинителният акт е годен да изпълни основното си предназначение, са неоснователни, а първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществените нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия, по изложените в протестираното определение доводи.

По отношение на възражението в протеста, че част от доводите на първостепенния съд касаят допусната в диспозитива на акта техническа грешка, която би следвало да се отстрани по реда на чл.248а от НПК, въззивният съд приема, че това би било основателно, ако липсваха съществените отстраними нарушения, посочени по-горе. При наличието на такива, което налага внасяне на нов обвинителен акт, производството по чл.248а от НПК няма как да се приложи, тъй като техническата грешка може да се отстрани с изготвяне на новия акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5ти състав ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 16.07.2026г., постановено по нохд

№3337/2026г. по описа на СГС, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4